Маймуна съм. От мъжки пол. Живея в оазис. Той е моята Родина. Не е нещо особено, но аз си го обичам. Когато съм далече, страдам, копнея по-скоро да се върна. На това му викат носталгия. Наоколо има и други оазиси. И те не са нещо особено. Бих казал, че... Не, това няма значение. Те не ме интересуват ...

Сол, лимон и текила в ръка
аз живота си признах за лъжа
хубаво и пея, майко, Шушана аз изтървах.
Слънце залезе, вечер излезе
луна грее, ала къде е Шушана? ...

По „Милост искам, а не милостиня“ от Андромаха (Белла)
"Защото милост искам, а не жертва"
Осия 6:6
Неблагодарна съм. Така е.
Но, Господи, ...

Не си тръгвай от мен, небе,
като изящен апокалипсис
отляво хиляди атоми зреят.
На гилотината на любовта
ще прогледна, ...

Тази ноемврийска привечер едва движа краката си по кишавата улица. Преуморена съм до смърт след тежкото денонощно дежурство. Влача две препълнени пазарски торби, за дръжката на едната се е хванала Алис. Нямам сили да слушам какво бърбори. Наострям ухо когато чувам „таткото – глас”.
– Какво?
– Ами ка ...

Знаеш ли?
Елеонора Крушева
Знаеш ли посоката твоя къде е?
Да откриеш звезда, дето грее,
да я вземеш във твойте ръце ...

на М.Н.
Бяла лястовица - обич преболяла -
всеки сам побива кръст на свойта църква.
Сам заслон си прави, стигне ли го хала.
И камбана връзва под гнездо на щъркел. ...

в такива дни
тъгата ми внезапно
изгубва
срока си на годност
животът става празник ...

Ден след ден живота ми променяш,
пожар от ударни лъчи,
но ти съдба не се изменяш,
сърцето в сърцето ми боли...
Черна факла с въгленна основа, ...

1
Тук небето просто си беше такова. Бонг го знаеше, но не го вярваше. Когато по време на деветата война цепелин натъпкан до горе с фуриоко като чувал с емигранти се взривил, небесният дух така силно изкрещял от болка, че през небосвода се отворила тази смрадлива помийна яма, която заливала хората от ...

Незнайни
бреговете на съдбата,
с една любов като компас.
Полудяла е стрелката,
странен остров - ...

Крещеше разгневената тълпа,
"Разпни Го" – и не искаха да знаят,
че Той избра смъртта си, без вина,
а те избраха, да не Го познаят!
Завесата на храма се раздра ...

Сноват ли, сноват неуморно
из нашата мислена, сънна земя
контури без лик или форма –
отломки от истина, спомен и блян.
Сноват – непоканени гости – ...

Сънувах сън и се събудих.
Прекрасно беше,
защо не продължи?
По пясъка горещ
аз боса стъпвах, ...

Посипа сол в кървяща рана.
Точно ти самата, дето се кълнеше
в обич и приятелство до край.
Нима се чувстваш по-добра.
Вървиш напред с гордо вдигната глава. ...

любовта е малко разнолика
в две жилетки облечено сърце
едната на повика откликва
в другата чувствата топлят своите ръце
в пухкавата плетка сгушени нещата ...

АГНÈЦЪТ БÒЖИЙ
Лазар възкресява днес –
на БОГ за слава!

Ти си вейка
от листо куршумено.
Ти си кръстче
от среброто лъскаво...
Ти си слънце ...

ДОМ ПРОФСОЮЗОВ. (ИСКАЛЕЧЕННЫЙ ПАРТИЕЦ)
У человека этого не было половины левой руки, он её оставил ужасу, который оборвал расцвет его желаний, который пришёл с пушками убивать и грабить его привязанность к земле.
Лёня Строевой, как и все его ровесники, рос с мечтой о прекрасной жизни и те, кто управ ...

Запалих цигара,
помислих за края,
животът не беше ли фас изгорял?
Все още гореше,
но колко остава, ...

Иска ми се да обичам
с всички сетива зората,
да съм същото момиче
както миналото лято.
Да ми ближе коленете ...

Не позволявай да те погребат жив
Щом се раждаш в някоя държава,
вече си прецакан – ситуация такава,
без значение възрастта и пола,
челядта ти цял живот – гола. ...

Небето пламтеше в ярките цветове на залеза, гаснещото слънце разпращаше последните си лъчи, а лекият топъл вятър полюшваше тревата в полето. Няколко птици прелетяха безшумно през огнения небосклон и изчезнаха в сенките на умиращия ден.
Хладната тъмнина стъпваше по зеленото поле, като разпалваше след ...

Сега разбирам колко време изгубвам в безумие.
Все търся нещо важно, а пропускам Теб!
Виждам тези празни полета в живота си,
толкова шансове разпилени – тъжен сюжет.
Пропуснато време с любимите хора, ...

Не се усмихвай, тъга, не се усмихвай...
Ти, скрита там зад ъгъла на свят лъжлив.
Не ме презирай и в лъжата своя,
моля те, не ме въвличай.
Не искам, уморен съм от това!? ...

Пиано или
китара...
Клавиатурата докосвам
и тя запява тихо,
нежно, ...

Любов,
имам нужда и от още нещо.
И прегръдки, и целувки, стонове и цветя.
Имам нужда и от още нещо.
И очите да ме гледат нежно, от усмивките на любовта. ...

Ей, тъжното момиче.
Погледни към мен и запомни,
че всичко тъй близо е и гори.
Нещо малко за сърцето като
спомен дай ми и нека, ...

Едно ще ти кажа, сърце!
Не тъгувай за онзи, дето за теб не тъгува!
Дай със теб да се вземем в ръце.
И дори без него пак да съществуваме!
Обичай, сърце! Чу ли? ...

Не ме питай как съм. Възможно ли е да не знаеш?
Когато си тръгна, остана ми само небето.
Пътека, която ме води към празни безкраи.
Не ме питай как съм. Нима не усещаш студеното?
Объркани, млади, страхливи пред всяко начало, ...

От влака отделям на пътя крилата.
В зелените ниви ги слагам с ръка.
Животът е песен отдавна изпята.
Кръвта ми е млада. До вихър летя.
Вървя до Балкана в зелени магии. ...

- - - - -
(Камерата показва в гръб мъж с наметната ватенка и каскет на главата. Пред него гори огън, а около него стърчат само голи каменни зидове. Камерата се завърта и показва околния пейзаж. Зима е. Сняг е привел клоните на близките храсти. На неголямо разстояние се виждат зидовете и на други пор ...

Той е огън, аз – вода.
Той е Слънце, аз – Луна.
Той е силен и неуязвим
като скала, а чувствителна
и ранима е моята душа! ...

Букетче здравец стискам във ръка,
свещица жълта кътам в джоба.
И тръгвам под голямата луна
към храма в малкото градче.
А там народът вече се събрал, ...

Не за земна слава бе роден,
отрече се от царство на земята,
с цената на живота Си решен
обърна колелото на Съдбата.
Застана срещу силни на деня, ...

Госпожа Емили Бомон – красива, двайсет и осем годишна жена, слушаше напрегната емоционална реч на футболния коментатор, без да поглежда към телевизионния екран. Пръстите и мачкаха крайчето на памучната покривка през цялото време. Не гледаше футбол, защото не разбираше тази безсмислена грубост и агре ...

Животът е една безкрайна пътека, по която вървим. Докато се блуждаем дали да завием наляво или надясно, преминаваме през много препятствия. А защо не и през радостни моменти? Хората сме така преустроени, че сме склонни да обръщаме внимание само на нещастията, които ни сполетяват. А дали всъщност сме ...

Небето плаче – дъжд вали
и пълни с мъка моите очи.
Перде, прозорец, гълъб бял,
сиво, мрачно, локви, кал...
Искам слънце, пясък и море, ...