Да се събудиш в онзи миг на вечност,
в който забравата забих на клечка
и когато бавно усмивката осъзнаеш,
изгаряш като факел в безкрая.
Да погинеш сред думи, лъжи и закани, ...

Тя вдишва развълнувано, когато целувките му достигат пазвата и разкриват намеренията си дa продължат нагоре по дясната (нейната дясна,тя е отдолу) гърда. Притеснените, свенливи кристалнозелени очи се стрелват надолу и срещат страстта в неговите кафяви очи. Разбирайки притеснението, той я притиска ма ...

Навярно нощта те тревожи...
не бой се... ще дойде денят...
ще грейне усмихнато слънце...
ще бъде край теб светлина...

Семейни драми
от дявола изкусно
тъй добре подбрани.
Със стъклени очи
си правят селфи ...

Не е ли трагично
да назначат
лирик за Началник?
И може ли личност
да язди ...

Дете се ражда, всички сме притихнали.
С желание да мине раждането безпроблемно
и да сме доволни и усмихнати,
че ражда се детенце земно.
И когато то роди се, ...

Осмият ден
Пак денят е осмият на януари –
водата мръзне в ледени сълзи,
като онзи осми, който се стовари
връз сърцето ми и го строши. ...

Човек съм, като теб и различен,
замислен и все тъй първичен.
Пия смело от бокала на живота
с хъса са на гения и идиота.
Пиша разни думи, фрази и апели, ...

Среща с едно вироглаво момиче,
вятърът дето пилее с години,
случва се точно във вторник магичен –
вторникът днес, не е някой предишен.
Именно тя е в червения залез ...

Вгледай се дълбоко във очите ми,
за да намериш себе си в нощта.
Какво видя?
Две езера кристални,
или мълнии пронизали нощта. ...

6
През следващата седмица Александър си остана вкъщи и се лекуваше. Димитър беше при него след всяка тренировка. Оставаше за час-два и после се прибираше. Един ден му каза:
– В неделя е състезанието.
– Къде ще бъде?
– В залата, която построиха миналия месец. ...

В селската ни кръчма кмета
тайно свика селсъвета –
три дни ядоха и пиха,
а накрая тъй решиха:
Ще признаем "трети пол", ...

20,30 – 21,00 часа.
Страшно и странно убийство...
Хващам се, че някак си смъртта на малката ме потиска повече от смъртта на четиримата. Да, вярно, че всеки човек е ценен. Но децата...
Добре, бе възрастни, като си имате проблеми – решавайте ги помежду си... Трепете се, мъчете се, гадории си правете – ...

Създаде Бог небето и земята
а в тях постави само добрини –
свободна воля и любов в сърцата,
цветята и красивите мечти!
Мъжът от пръст създаде – и жената ...

Вървя сънливо рано сутринта,
а Господ ми изпраща изпитание.
Стотинки ми проблясват от калта.
Навеждане е мойто наказание.
Не е започнал трудовият ден, ...

Ще бъдеш ли до мен, когато мен ме няма,
когато времето ще се превърне в миг,
когато миналото ще го вече няма,
когато само ще си спомняш плахо този ден...
Тогава ти ще бъдеш ли до мен? ...

С всеки следващ ден ставаме все по-богати, защото губим по нещо излишно!

Две души са напълно достатъчни
Една любов споделена
Една мечта на ръка разтояние,
Готови да прегърнем
И здраво да се вкопчим в нея... ...

Заљуби се во овој град
што не може да се изоди пеш.
Овој туѓ град
што ќе биде наш.
Кога ќе остареме, ќе се сретнеме ...

Една дъждовна капка се срамува
защото Слънцето любовно я целува.
Добрата Вселена видя
и им подари шарена дъга.
И... светът човешки завидя!

На Свободата
от недрата Ботев днес
роди се, братя!

Само ти, вода, знаеш
кога съм разплакана
и ми даряваш утеха.
Залюляваш ме
на твоите сини бедра ...

Тази сутрин съм странно трамвайно-самотен, любима!
Силуетът на облак танцува с деня над пиацата.
Всеки спомен тежи. Но усещам, че още те има —
и по релси, по жици, в телцата върху им накацали...
Отвори си очите, любима — цитирам ти Яворов! ...

Елеонора Крушева
Пих вино... после още пих,
опих тъгата плъзнала над мен,
станах смела и се веселих.
Беше нощ... проблясваха звездите, ...

Искаше й се да каже, че е като героите в книгите, чието око дори не трепва в лицето на смъртта. Които с гордо изправени рамене отиват към ешафода и дори казват нещо остроумно, преди да увиснат на бесилото. Но Лизи не беше като тях.
Усети как кръвта се оттича от тялото й, заместена от мъртвешки хлад. ...

Всичко в този миг далеч от теб,
остава някак пусто и безмълвно.
Жарта потънала в изкуствен жлеб,
поддържа живо сърчицето тъжно.
Тежка мисъл яростно измъчва, ...

Давах много, раздавах се за грешни хора,
давах от себе си, но не получих нищо.
Срещнах те във болницата в коридора
и разбрах, че ти за мене ще си всичко!
Покани ме на среща доста пъти, ...

Ако си гълъб със пречупени крила,
ще бъде ли мечтата ти различна –
от порива да си Жар-птица в пепелта,
възкръснала и литнала в звездите?!
Ако си топъл дъжд от болка натежал, ...

На баба солената пита да вкуся.
Денят е обагрен в боя от усмивки.
Природата синя късметче изпусна
по рамото голо и нежни извивки.
Мазето подгони дебелите мишки. ...

Обичах те, а беше пролет
любовта ни беше избуяла
като разцъфнала овошка свела поглед
ти беше срамежлива, като мома непоискана...
Обичах те, а беше вече лято ...

Той застана отпред, вдигна ръце.
Тълпата падна на колене.
Той каза: ето ме, аз съм тук,
Жените припаднаха вкупом.
Децата пищяха в един глас, ...

19,00 – 19,30 часа.
Боряна е на петдесетина километра от града, пролетта е опразнила пътя, а Милчев е отличен шофьор. Така че – за половин час сме в курорта…
По пътя говоря усилено по телефона. Най-напред със Здравчев, който е вече на местопрестъплението…
- Бях до нашите на село – обяснява ми той – ...