Стана първи януари 2019 година и целокупният български народ забрави за отминалата Коледа, съвсем пропусна и Новата година. Имаше защо. Масово, спонтанно и възторжено в началото на този ден се изпълваха площади, космодруми, тоалетни и министерства, за да отпразнува нацията новата обединена мъдрост н ...

Устроили си бал звездите,
новината стигнала далеч –
паркинга задръстили с колите,
оформила се галавечер...
На вратата, късно се звъни – ...

Душата ми,
водно огледало –
при най-малък полъх
ще се разлюлее,
но е мараня – ...

В такива дни
дъждовните реки
поглъщат тишината,
небесните откоси
се целуват с вятъра, ...

Цялата любов на съвремието да вземеш
не би била такава както е била преди
като детската, която не можеш да отнемеш
и цяла вечер да не можеш да заспиш!

Бог
Е
Любов*
Любов
Е ...

Ти мислиш ли, че и сама не знам,
че хич не струват моите писания,
но трябва данък някакъв да дам,
на Егото ми с Висше наказание.
Чак толкова неписмена не съм, ...

– Изкъпи се, хапни и ще отидем при бебето. По-бързо, защото най-късно в 11 и половина трябва да сме там.
– Защо го изписват днес?
– Не го изписват, Кристиане. Роди се само преди 3 часа.
– Тогава защо по дяволите ме накара да дойда днес?! Зарязах си важните работи защото Светла е решила да си играе н ...

Сърцатостта –
на висота,
за да е обич
по света!...

ЕСЕННИ ЛИСТА
Рисуват спомените ми картини –
на детство и на младост, на любов,
брега, морето, нощите с делфини,
играещи под звездния покров. ...

in the east
there is sand, and fire, and oath;
in the west
there is another plague
of the mind and the soul; ...

Къде си днес?... Дали си продължил?
Започнахме със бури... От началото...
Не исках да те цапам със сълзи.
Не издържах. Видя ме огледалото.
Къде си днес?... Щастлив ли си? Забравил?... ...

Тръгнах си,
преди да ти върна суитшърът
без да те гледам в очите
и без да ти подаря
покер комплекта ...

ДАКЕЛЧЕТО БЕНДЖИ - ТРЕНЬОР
Генка Богданова
Привет, приятелю далечен!
Поздрав приеми сърдечен!
Днес за баба ще ти пиша, ...

Пред себе си виждах
неземен вестител*
с разперени бели
крила.
От него се носеше ...

В градина с цветя
роза чудна цъфти
и тъй хубава е тя –
тъй хубава си ти.
Светлина, нежност, топлота – ...

Дъждът ме връща в детството, когато
валеше като в тропик – изведнъж.
И всяка капка беше старо злато,
а всеки звук напомняше за мъж,
държащ в ръце Орфеевата лира... ...

Навън вали,
в душата е спокойно,
умът крещи –
защо е недостойно?
Без да искаш или даваш, ...

03.07.2014
...
Ти ме направи такава...
да се чувствам отново красива..
ти ме направи такава... ...

От циганката поздрав му прати.
Онази, що отгледа му децата.
Кажи му, че отдавна му простих
и с трите ни дечица съм богата.
Дали съм се страхувала? Че как! ...

Левски№1
Легенди се разказват днес
за тебе...
Написани са
много стихове. ...

Достойнствата на земеделието – най-полезната за човека работа
Хората са различни, а професиите, интересите, видовете труд са толкова много – може ли някой да претендира кое е най-доброто от всичко за човека въобще? Има ли такава работа, която да пасва на всеки човек и да е най-добра от всички други? ...

По улиците в моя град
отвсякъде тече вода.
Така е и във всяка душа,
в която се намира любовта.
Всичко в теб иска да прелее ...

Падал съм от кон.
Падал съм от магаре.
Трупам сезон след сезон
в душата си чергарска.
Скитам тук и там. ...

Под листите на ЗРЯЛАТА черница
разцъфна твойто женско сърчице.
И разшири се моята зеница
от слънчевото твое личице.
И въпреки дебелата ѝ сянка, ...

Тук идвам да подишам свобода –
в най-сините простори на водите.
Небето ти е дало като дар
и лунната пътека, и звездите.
Към тебе нещо тайно ме зове. ...

Блян
На моята пътека ти стоиш.
След мен по стъпките ми ти вървиш.
Следваш ме във нощите и дните.
Даваш ми надежда във мечтите! ...

В тишината ти се губя още,
но сама съм и в прегръдките ти нощем.
А някога обичах тези многоточия,
където вече съм по здрач заточена.
Беззвездно ми е някак, безнадеждно. ...

В небето оглеждам се нощем,
в звездите, блещукащи там,
да видя най-светлата, рожбо,
единствено вярната нам.
Лъчите изпращат надежда ...

Помнѝ ме! Дъха ми. Очите.
Зовѝ ме! Да дойда в нощта.
Кристали от моето име
ухажват луна със цветя.
Помнѝ ме! Добрия любовник. ...

В далечно царство цветенце растяло
под сенките на кичести върби.
До там да стигнеш – майка си ебало,
от тръни, драки и магарешки бодли.
Ега си цветето – провикна се лалугер, ...

Коя си ти? В мъгли забулен връх,
роден от митове, кръщаван в бури?
Към теб стремя се до последен дъх,
макар да чезнат твоите контури...
Коя си ти? Загадъчно море, ...

поисках да си сън
и да те няма
без капчица
човечност
без да знам ...

Красива е като
северна звезда,
посочваща напред
пътя към дома.
Очите ѝ са две ...

Сред сивотата на сивия град
ти търсиш две сиви очи –
с младостта ти поглед млад
една любов да сподели.
И протягаш ръка по черни коси ...

В обърканите мисли на нощта
коси разплита синьото признание
и сънищата с мека топлина
загръщат те със нежно пожелание.
И аз съм в тях – ще видиш, как за теб ...