Български гени в Централна Европа
На сина ми
Днес е рожденият ден на сина ми и без да се усетя изплуваха в главата ми какви ли не спомени от детството му. И реших да ги споделя с вас.
Аз съм от амбициозните майки и от малки исках да приобщя децата си към културния живот. От моето детство и крехка мл ...

Забравих ли?
Аз, която цяла в паяжини
бранех нашите мечти,
ръсих сол в пресни рани.
Аз да плача, ...

Звъня на дворската врата, но мъжът й не се появява. Или не е в къщата, или не иска да ми отвори. Сигурно се крие мръсната гадина! Сигурно е усетил, че лошо му се пише! Забелязвам камера. Може да ме е видял и да не е харесал гневната ми физиономия. Но няма как да знае кой съм, защото не ме е виждал. ...

Аз губя любовта си неусетно.
Не с дни, а губя я със часове.
Жадувах пак с очи да ме досегнеш,
но ти докосваш ме с хлада на лед.
Най-хубавото, с лебедова шия, ...

Майчината ми утеха
е следа от памет древна.
Опитност преди човека,
като квас за хляб потребна.
Милост за бодли и цвете, ...

Разумът ми казваше:
не, не, и не!
Няма да се влюбваш!
Ти си кучка,
обичаш само себе си! ...

Родено е от цвят на шипка
сред тръни, съчки и бодли.
Неуловимо като рибка
прегаря сухите треви
и литва със крилата на калинка ...

Няма смисъл, Любов, всичко свърши
за какво си дошла, за кога,
хвърчилата в килера са скършени
с разпокъсани звездни платна.
Искаш пак да започнем отново ...

На пазар отива днес Драган.
Магаре е решил да купи.
От съседните села събран,
шарен свят се трупа на мегдан.
Всеки вика-стоката си хвали. ...

Повеля бащина...
Заръка майчина...
Това ни води
... през дните ни напред...
и с любовта с която ни закърмят... ...

Живот със цел, живот любим...
"Живот без маска и без грим."
Живот със смисъл и узрял,
във който съм кипял и врял.
Отрязък между дати две, ...

Чакам кокичетата
да пораснат..
искам да ги нацелувам
те поне са безопасни.

Над моето легло,
се взирам в нощна красота,
както винаги,
безплътна е любовта,
през музика желана ...

Вятърко отвял е
пъстрите листа -
мек килим застлал е
днес за Есента.
Тя ще дотърчи ...

Сърцето реве и не спира,
същинско магаре в падина,
тъгата ми, тежка секира...
Сечѝ! Нека млад се помина!
Душата ми страда, линее, ...

Печатат по съдбата си с копита
конете, като призрачни бегачи.
Прикритото на тежките им битки
е странната човешка еднозначност.
И стартът е за всички. Но е равен ...

Ще се усмихвам ли отново след години,
когато ме споходи старостта,
или животът просто ще отмине,
превърнал ме в мърмореща и зла!
Дали ще бъда все така щастлива, ...

Беше сакан, а несуден
сега си само добар пријател
ти што ја будиш пролетта во моите мисли
за тебе чувам сафири
кога другите ќе заминат ...

Жадувам сърцето ти, което обича,
искам да отпратя самотата,
сирота душата мечтае
за тази нежност що гали,
за обич силна, безгранична ...

Във входа имаме един стар ерген, който е още по-стар адвокат по бракоразводни дела. Реших него да попитам:
– Ти си човек с опит и много стаж – рекох, – трябва да знаеш всичко за давността.
Доволен остана от обръщението ми към него. Знаеше, че не мога да го понасям: той можеше да разведе очите, крака ...

Раздяла, болка, празен коловоз,
очи, пресъхващи във мрака.
Във мислите ти се таи един въпрос,
дали във къщи любовта те чака?
Къде е всъщност твоят дом? ...

Имаш ли толкова сила
Вечерта пристъпи в синьото на Ориента –
окраде Небето, стрила е в ръцете си мента –
да притъпи мириса на Тъга по килима,
но от смъртта на звездите по чехлите има. ...

– Как да превърна мрамора хладен:
щом го погледнат, да кажат, че жив е
образът в него, от мене изваян?...
Слънце с лъчите свои, игриви,
все да докосва нежната кожа ...

Център за координация на пресичащи се пътища
– Очакваме гост – оповести Провидението и през светлинното тяло преминаха като вълнá
цветовете на въодушевлението.
Залата стихна. Миг след това, финото жужене на радостта затрептя в неизброимите светлинки и изпълни командния център с оживление.
– На работ ...

През погледа на погледа погледнах
и спънах се във битието.
Слухът на слухове е беден
и чува само със сърцето.
И пипнах пипала зловещи ...

Стоя пред къща.
Две са стъпалата.
Вратата – черна,
с кантове в позлата.
Отваря се и виждам мен, ...

20, 30 – 20,45 часа.
Санитарите изнасят трупа. Докторът тръгва с тях…
- Докторе… - казвам нежно и умолително…
- Знам, знам… Ако може – и вчера щях да съм ти дал протокола от аутопсията… Но се съгласи да изчакаш…
- Колко? – гласът ми е още по-нежен… ...

Не е написал нито ред,
не е прочел и ред от никого.
Това е днешният поет,
със светло бъдеще и ясно минало.
Така уверено я дава ...

И ще бъда снежинка
в окото ти вече.
Ще бода, ще боля.
И ще чакаш
светла Коледа с мен. ...

Необитаемите къщи
са с хлътнали покриви.
С избелели страни.
По тръбопроводите
засъхва мастило. ...

На татко
Къде е ключът от старата къща?
Там асмата разпери летни коси,
там сенки прохладни от полет се връщат.
Там Рила оплита в Пирин поли... ...

Държим се сякаш всичко ще е вечно.
Държим се сякаш всичко е игра.
А не съзнаваме истина - простичка, човешка -
всичко свършва, даже любовта.
Поставяме живота си на пауза, ...

Мария успях да открия
в сърцето, което реве.
Лицето на синя стихия
напомня, че тя е дете.
Момиче, което обичам. ...

Отмора
Улицата от лек, бързо премина в стръмен наклон, по който летях с байка в нощта. От време на време се обръщах да видя дали не ме следят полицаите. Не ги виждах, но това не ме успокояваше особено. Оглеждах се и за някое закътано местенце. А скоро и не бях ял. Сега от тревата щях да огладнея още ...

На дъщеря ми Радина
Една любов умира... Наранена, цяла в кърви...
Прободе я рапирата на думите.
Една любов – най-чистата, най-истинската, първата!...
Удави се в греха от неразумност. ...

любов засмяна -
сиреч е омразата -
с любов - за смяна
.....................................
обич засмяна - ...

Като котките, един ден,
жена ми се промъкнала зад мен!
Аз, над тетрадката надвесен,
редях си римите унесен,
когато нейните слова ...

Животът е любовен стих,
който препрочитах,
но днес случайно те открих
и нови трепети изпитах.
Ние с теб сме като строфа ...