220. Разумът знае кои спомени са ти нужни и кои не са.
221. Ако искаш да успяваш винаги, трябва често да променяш своето верую.
222. Причината никой да не знае точните отговори, е че никой не ги търси на правилното място.
223. Недей да следваш стъпките на тези, които са минали по пътя преди теб, за ...

Потънал в пясъци, потен и жаден.
Изгубен в безкрайното синьо,
гледаш лодки в залез, създаден
с две очи, тук и те има.
Минаваш брега, докосваш водата, ...

Тя последна от добрините ни остава
и, колкото и злото да ни натъжава,
тя опора ни е във бедите
и чрез нея сбъдват се мечтите.
Когато всичко изгубено изглежда, ...

Усещам те,
без да се обяснявам –
намирам те във всичко...
Обичам те,
така те изживявам – ...

РАЗГОВОР МЕЖДУ ДВА ХЪЛМА
Една от онези утрини е, когато още в зори разбираш, че денят ще бъде един от горещниците. Гьоврен – малко селце в Родопите и ние с раниците – хората на града.
Тихо е. Редуват се усмихнати бели двуетажни домове и тъжни, запустели къщи с дървени кепенци, смълчани в прорасналат ...

Короната е тежка, мили мои.
Принцесите се раждат пепеляшки.
Живеят си в панелните покои,
кюлотите смениха ги със прашки...
Принцесите не са като от приказки ...

- Няма Крал, няма единовластие. И понеже виждам задигащите се въпроси в теб, бързам да ти обясня, че всеки елф отговаря пред по-горния, но не знае той пред кого отговаря. Нито този, който е под него знае той на кого се подчинява. Затова никой елф, освен ако не е на второто йерархично стъпало, не зна ...

Със теб напоследък играем онази игра на наддаване,
в която ми казваш, че всъщност си предан и мил,
а аз отговарям, че искрено, искрено вярвам,
но сякаш не ми се участва (не вече) във нов водевил.
Навярно греша, че отново с наострени нокти ...

Навсякъде Тя е...
Каква празнина...
Душата отлита,
изгрява Звезда...

Не е голяма работа – препятствие.
Словесен рубикон и си готов
далеч да стигнеш, върхове незнайни,
да се посрещнеш като бог.
Безсънно до тогава си осъмвал, ...

В ПЛАМЪЦИ
Животът често се шегува
Събира заедно искри
Но пламъците се разгарят
А огънят завършва с дим... ...

Очакване
Аз дълго, дълго чаках. До зори.
Зареял поглед някъде в безкрая.
Дали ще се завърнеш, аз не зная.
Дали ще дойдеш пак при мене ти? ...

Страхът е просто
липсата на Бог.

Бях ли до болка на чувствата верен?
Бях ли готов да обърна света?
Бях ли готов топлина да намеря?
В твоята женска, студена ръка?
Бях ли готов Аполон да надвия? ...

55
Искаш да погледнеш светлината,
но примижаваш и се впускаш в тъмнината.
Така и истината трудна е за гледане,
та много често предпочитаме лъжата. ...

Сега съм три пъти по-млада от живота.
Случвам се в малките прискърбия на птици,
в техните не-полети нощем,
докато светът се притаява
в черупка от кестен ...

Те знаят
Чашите празни са отново,
след безброй изповедни срещи.
Те знаят, толко много,
колкото самите крием. ...

За приказките и нощта
Нощта е толкова виновна,
че е кратка.
Идва бързо
и още по-бързо си отива. ...

Скъпи мой,
Отлитат годините, неизбежно летят!
Отдавна в косите ни бели преспи блестят.
Умора житейска на рамената наши тежи,
жалба по минала младост в сърцата лежи. ...

Бардак в
главите ви,
пустини във
очите ви...
Греховете ...

Все още ти си единствената.
Моя мила, моя бяла гълъбица.
Ти докосваш моята душа.
Ти лекуваш всяка моя болка и тъга.
Мое момиче колко е хубаво ...

Аз теб избрах измежду многото,
в очите ти съзрях сълзи,
в които слънцето пречупваше
калейдоскоп от светлини.
Защото биеше сърцето ти, ...

Пак съм в клетка и сломена.
Мисля как оттук нататък
пак нощта ще е студена,
а денят ще е по-кратък.
Общо взето идва зима. ...

Душа самотна ридае тихо
без надежда, без утеха,
че ти си тъй далеко
и затуй не ми е леко.
Чезне зад облак лъч светлина – ...

Както винаги питаш защо.
Но този път ще ти отговоря.
Точно този път ще знаеш защо.
Защото е твърде студено за мен и сега ти нямаш място тук.
Защото тази болка ти е непозната и не знаеш как се чувствам. ...

Властелин на ледниковите епохи
и близък на слънчевата светлина,
ахроматично своеволен,
с широкоспектърна душа...
Сравняван и олицетворяващ, ...

Да те напиша
и да те изтрия.
Да си спомен,
но да не боли.
Да си всичко, ...

Гори сълзата в моите зеници
и капе неусетно, тихо в прахта.
Греят в небесата далечни звездици.
Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта.
Ти, ела, докосни ме! Изгарям от любовта! ...

Шансът се изплъзва.
Шансът е студен.
Шансът е влечуго.
Шансът е с теб –
опашката на гущер, ...

Да кажеш "обичам те" не е сваляне на гард.
Да, израз на чувства е.
Да, разкриване е.
Но на силната ти страна.
Защото е поемане на отговорност. Спрямо себе си и обичания. ...

Бягай, бягай... ще те стигна,
мое време разпиляно,
там, на онази тъмна спирка,
където ще сме само двама.
Ще те прегърна – да ми простиш, ...

Кучето ми умира.
Бавно в очите му потъмнява луната.
Маха ми вяло с опашка за сбогом,
а аз си мисля –
от храната си гони мухите досадни. ...

Отново с чашата в ръка,
връхлитат ме спомени в нощта.
Безумно самотен, страшно раним,
търся отговори за човек толкова незрим.
Защо остави ме така да лежа ...

СИНЕ
Радвам се на тебе, сине.
Радвам се на твоите успехи и мечти,
радвам се на твоята усмивка.
На твоя сън. ...

Седнаха в ресторанта. Тя каза:
– Аз съм блудница.
Той седеше срещу нея. Опита се да отгатне сам защо тя се смяташе за такава.
Върна се малко назад във времето. Всичко – или внезапната част от всичко, започна скоро. Още беше зима и се стъмваше рано. Не бяха обядвали, купоните за студентския стол бяха ...