Красотата е навсякъде
около нас.
Като първата разцъфнала
роза, през пролетта.
Тя се намира и ...

Любима, обичам те, признавам, много!
От първи поглед ми допадна.
И моля те, не ме поглеждай строго,
за разбиране душата ми е жадна.
Обичам те! Та как би било инак? ...

Избора го прави съдбата
Дали живота си
ще изживееш в угода
или от началото до края
в трудност и несгода, ...

Сърцето и душата си на всичките раздавах
обичах всички и ги уважавах
но ето, че зад маските красиви,
ме чакали хиени – диви, гладни и кресливи.
Във всеки търсех човещината и доброто, ...

Сините стрелки
на моя Orient
навярно се изморяват;
навярно мразят механизма,
който кара ги да се ...

Дъждът, който сега вали, не спира,
на вади стича се по стъклата
и нов е светът, заради него,
като по-чисто всичко направи.
Но именно той ме възпира навън ...

Родена съм от твоята тъга,
сред бронзовия скалпел на илюзиите.
И всеки път издигам се над пропастта,
а ти ме теглиш във водовъртежа на безумието –
с думи. ...

С криле под дъжда полетѝ,
в света, далеч си ти.
С Молитва себе си бъди
и с вяра, пътувай ти.
Път от мечти извървяхме, ...

Тази есенна пролет е толкова дишаща,
че разсънва копринени празници
за измрелите мои раковини и скришно
проговорили миди с удавници.
От зелените листи летящи килимчета ...

Внучката
В момиченце зеленооко
съдбата претвори ме.
В образа на внучка
отново сътвори ме. ...

Broken
Will you end my pain?
Will you take my life?
Will you bleed me out?
Will you hang me out to dry? ...

Вече нямам очи, само облаци,
които не спират да плачат.
Падат тежки сълзи като гроздове.
Овдовя ми сърцето... Сираче е.
Овдовяха ми дните бездушни. ...

Чу ли пак, онази песен,
погали ли и твоите уши,
затопли ли те спомена отнесен,
върна ли те към онези дни?
Раздвижи ли се отпуснатата мисъл, ...

Дъждът изплака на очите сивотата
и нечий полет пеперудите събуди,
вълшебна многоцветност се затича към дъгата,
в искра от нежност всяка болка се изгуби...
Galaxi

Години минаха, години
и пак сме тук – ръка в ръка
през лета и предълбоки зими
и бягахме, и куцахме – така,
както някой беше казал – ...

163/Последен стих за тази книга!
Тук трябва да се разделим!
Началото до края стига,
щом тръгнем в пътя да вървим.
Приятели това е края! ...

Мъж, жена, дете –
любовта е всичко между тях.
Достигане на третото небе
и на гореописаната слава.
Стигна ли до най-будното ...

***
Ще полудееш
Няма друг начин
Ще полудяваш по малко
бавно и с големи мъки ...

НА РАЗДЯЛА
За последен път ще зазвучи
любимият училищен звънец,
от детските изгарящи очи
се стича тъжничък дъждец. ...

Колкото и да не ти се иска,
вдлъбнатината на бедрото ѝ
диктува всичките ти радости,
на фронта няма нищо ново,
освен че тя зае страната ти ...

От далечния край на студените сипеи,
по горчивия ръб на стърнището
тръгва вятър – и в зима превръща се, милият,
и на прага ми кротко изляга се нищото.
Помня дългите прашни следобеди, помня ...

Странно е как човек, който те е прегръщал и милвал в даден момент може да ти забие нож в гърба. И тогава се появяват въпросите: "Защо вярвах сляпо, защо позволих това да се случи?" И минава време, въпросите висят, мислите се реят, а спомените те измъчват. И така всеки ден, а нощите са още по-тежки, ...

Телефонът иззвъня, като че ли искаше
да каже нещо съдбоносно.
Един глас, гальовен и до болка познат,
сякаш идваше от миналото.
Глас, който моли за среща, за чувства. ...

Интересна книга сякаш е животът –
с неочаквани обрати и завои.
А човекът сам навърта обороти
на съдбата и на пътищата свои.
И макар сюжета друг да го е писал, ...

Здраво зъбите да стиска,
да поема смело риска.
Прането да изстисква,
да пазарува в магазина,
сетне за децата – във градина. ...

Има дни, във които съм нежност
и поникнал от букви копнеж,
осъзната духовна нетленност
и блестяща звезда на манеж.
Има дни, във които лудувам ...

Смъртта е котка с остри сетива
и пухкава прегръдка.
По-близко е, когато се гневя
или пък съм безпътна.
Могъща е и гледа на света ...

Кръвта вода не става,
ще го кажа аз на теб,
не ще ни раздели измама,
ти си най-близкият човек.
Тъга и радост ще делим ...

The glistening leaves in the spring sun –
their miraculous life has just begun.
The songs of birds liven the sky so vast.
How long shall this harmony last?
People madly rushing in all directions, ...

Понякога е свита, до просторност.
С треперещи стени, но под стабилен.
С вибрации от минаващите хора,
беззвучност от мелодии стаила.
Прозрачна в плътността на чувствата, ...

И плача ли-плача ?
Неправди човешки.
Задушават ме
глупави грешки.
Хора-чудовища, ...

Дочувал провивквания
и замъгляван от езиците змийски,
как мразя тази твар наречена “субективно тълкувание”
и тези погледи пинизчийски.
Щом свършат камъните, ...

Като съквартирантки на душата ти сме –
за всяка има стая.
На пръсти стъпваме,
не смеем да празнувме,
по-тихи сме от сенки. ...

Самотен
Бутилка вино, чаша и цигара
на масата сред лепкав полумрак,
и скуката приседнала на бара,
кръстосала нахално крак връз крак! ...

Като гръм внезапен от небето,
се стовари новината днес -
катастрофа станала е, на шосето,
покрусѝ ме страшна вест!
Защо? И как? Какво се случи? ...

Намира се, когато се потърси,
в остатъците след страстта.
Опитва се трохите да изтърси.
Подсвирква одата на радостта.
Мелодийката, лекинко фалшива, ...