имàнето и
ѝмането нека са
духовен смисъл

Очите и устните който искам да захапя като я видя. Гласът и който ме кара да потрепвам като го чуя. Нейният начин да ме накара да се чуствам като малко дете. Малките наслади в живота

Ти момчето с черните коси,
в сърцето, като трънче се заби.
И гледах те аз отстрани,
но не ме допусна близко ти.
Излизаш с разни други ...

Бутлка вино
намира се и скоч
топла стая
Бутилка газова
със пита топла ...

Лека нощ! Ти спокойно лети
към онази ефирна преграда,
зад която живеят мечти.
Ала денем е зид със блокада.
Лека нощ! Наденѝ си криле ...

Питаш ме за своята Родина –
детенце, знаеш ли какво е „бедуиня”?
Ще ти разкажа таз история,
започнала от Фанагория.
Научи и когато разбереш – ...

В прегръдките на есента
падат тъжните ни листа.
На буря мощна песента
напомня изгубена мечта.
И тихият есенен дъжд ...

31.08.2017
Слонът
Събрали се отдавна. Било по времето
На соц-а, на среща от държави разни.
И между другото обсъдили и темата ...

любовта
е
на
двойката
спойката

Спомените са клишета,
които само искат да си лягаме.
Рано или късно всички се повтаряме
и никога не стигаме до никъде.

Просто нямах очи и нямах сърце.
Нямах устни и нямах нозе.
Нямах нужда от теб и от мен, и от нас.
Имах гръб и ръце. И скована походка.
Тежко сядах. Тежко дишах. И не страдах. ...

Не ми се тръгва от света,
държи ме нещо да остана.
Роден да търся светлина,
забравям черната покана.
Не ми се тръгва от света, ...

Не искам клишета, не искам лъжи
и нищо, че истина няма,
то пътят към нея духа ми крепи,
а не подсладената драма.
Почувствана искреност в няколко думи, ...

Царят Лъв
Царственост, величие и власт
а простолюдието онемяло
Мощен рев от зейналата паст,
жертва кой ще го играе?! ...

Толкова дълго
водих война
за любовта ти,
скитаща далеко,
за твоя поглед във нощта ...

Подеха небесните простори,
покриха облаците
с натрошена жар.
Приземиха се,
докопаха зелените ...

Като вехнеща роза душата ми съхне.
Не чувствам жажда нито глад –
нещо в мен се къса.
Старият конец, дето закърпи сърцето –
къса се, руши светът ми. ...

Всичко е толкова фалшиво,
един се смее истерично,друг се сърди,
в очите им пламъчета подскачат игриво,
всички са загубили разсъдъка си.
Няма вече истински чувства и емоции ...

Какви сме, Боже, християни
Аз хората от моя край,
не бих нарекъл християни,
мечтаят те за хубав Рай,
но тука в Ада са прибрани. ...

Миг облак е.
И се съблича
по капки свежест,
чиста и прозрачна.
Дъждът е гол. ...

на Емо
Болката ми се сви. Не утихна.
Гледа ме зло изпод вежди.
Пáри ме, щом се усмихна,
крие се в бели надежди. ...

Завиткана во чаршаф од тишина
се качувам на лицето на залезот
не давам да заспие
вешто и брзо
му ги корнам трепките ...

И тази нощ няма да съм сам.
Ще имам гост, но кой – не знам:
може да е някой стар приятел,
който с мене нещо е препатил
или позабравена вече дама, ...

Училището, в което учех от първи до седми клас се намираше в непосредствена близост до Княжевските гробища. Някога Княжево е било село, а по това време беше краен квартал на София. До училището се стигаше по тясна и стръмна пътека, която обикаляше оградата на гробището.
Когато учехме сутрин, дори и ...

- Толкова много мразя Хелоуин! - мислеше си Мануил, докато вървеше към дома си - детища, детища и пак детища! Сякаш не са достатъчно грозни, та са решили да подражават на франките, слагайки си тия будещи присмех костюми... Не ми стигат сурвакарите, коледарите, лазарките и кукерите, а сега и тия дети ...

Ти ми даде цялата своя любов.
Аз приех и я нося в сърцето си.
Тя е моята сила и жажда – живот.
Съдбата чрез нея над мен се смилила.
Не се дава току тъй такава любов. ...

Ледена кралица с ледено сърце,
не усеща нищо и ѝ е добре.
Не познава радост, не познава тъга,
всичко отхвърля с лека ръка.
Тя не обича, тя и не мрази, ...

Събудих се по някое време. Книжката лежеше до мен – смачкана и не е много мръсна. Оставих я – нека друг да я чете. Аз си измислям думите в нея, въобразявам си живот, който не съществува; и любов без бъдеще, без минало, а само с настояще, и то съновно. Тъжна работа.
Оня добре ме беше потрошил. Нищо, ...

(Пясък от думи сред музиката на
Snowy White - Voices in the rain
и Crimson House Blues – Aphrodite)
Невидими и видими огради
издигаме за да опазим себе си ...

Недописана поема за днешното време
Защо седиш навел глава,
ти вече не пасеш трева.
Сега живееш в друго време
съвременнико. Стига дрема! ...

Не, не идва сънят ми във нощите
аз крещя, но безгласно и вяло
и дъжда във очите ми още
от тъга ще вали, че те няма.
Ще е тъжно. Самотно и пусто. ...

...
Слабост моя, моя пристрастеност
Мое бягство от реалността
Мой бич и моя увереност
Мое късче щастие, въплъщение на страстта... ...

Много ми се иска да съм шут!
Макар без шапка със камбанки!
Днес истината може да я каже само луд
и да си тръгне без санкции и наказателни бланки!
Кой слуша думите на луд? Кой му обръща внимание?! ...

Ако София е жена,
тя е смирена и любяща.
Изнасилват я и я изоставят,
а тя им прощава всеки път
и ги приютява в края на лятото, ...