Другата свобода ( За конкурса)
Мира подпряла с ръка брадичката си, замечтано гледаше през прозореца палмите в парка. Майки седяха на пейката под тях, пушеха цигари и разговаряха по между си. От време на време повдигаха глави към малчуганите, които си играеха в пясъчника, а врявата им не спираше. Тя ...

Страхувам се да напиша това! Страхувам се, че някой може да ме чуе! Страхувам се и че никой няма да ме чуе. Много странно чувство. А може би античувство. Всяко едно човешко желание е подобно на кон, който може да яхнеш. От който, разбира се, може и да паднеш, но конят си е кон. Той иска да препуска. ...

Заслушах се. Отново песнопойната песен на онова славейче изпълваше ушите ми и аз и се радвах. Това малко птиче, това малко прелестно създание ми носеше толкова радост, че се питах как може да има такава доброта в него. Погледнах през прозореца и се уверих – наистина бе славейчето. Откакто то се наст ...

"Навън вали. Толкова силно вали! Имам чувството, че дъждовните капки ще пробият черепа ми и ще наводнят съзнанието ми... Евакуация на чувствата и мислите!... Стоя до прозореца и не откъсвам очи от бурята навън. Странно! Колко много природната стихия прилича на опустошената ми душа – изпочупени стъкл ...

Айжан Сюиншалина, родена на четвърти юли хиляда деветстотин деветдесет и първа година, в Астана, завършила нищо, работила почти нищо и специални умения в абсолютно нищо, доволно повдигна устни, при мисълта, че въпреки цялото това нищо в автобиографията си, Айжан все пак притежаваше нещо — кураж! Ако ...

Слушай ме!
Обичах те!
Ти никога не пожела,
не разбра,
но не те виня, ...

Без теб светът е грозен и пуст.
Без теб го няма смеха в очите.
Без теб съм цвете, умряло от студ.
Без теб любовта, обречена на смърт е...
А аз за теб бях просто лукс, ...

ПАРАД
Заспали мигове потъват в здрача –
на спомените в празното легло.
За тях не може никой да заплаче,
че времето така върви – само... ...

Музиката – чиста и докосваща всяко сетиво.
Музиката – хляб и вода за душата,
винаги способна е да отмие тъгата.
Често кара ме да се замислям –
нима е нужно друго, за да си щастлив? ...

Какво е любов? –
нереалност, топлота, недостиг на въздух.
Недокоснат от силния дъжд,
плуващ в свои води и си сух.
Невиждащ, напълно глух, ...

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
След усмихнатото утро на Понеделника седмицата отново започва изтерзано да влачи скучното си тяло. Вторник. Сряда. Четвъртък. Ееее! Ама и то е седемдневно като на предната. Е! И пак толкова са ...

Тиктакат неуморно часовете
във моята изстрадала глава,
а мислите ми грачат с гласовете
на хиляди блуждаещи слова.
А образът се пули във стъклото ...

Къде ли е закотвена надеждата
и диша ли свободно вятъра?
Накъсани, платната на копнежите
в покров превърнати са от забравата.
Пробойните разяждат корпуса, ...

ИСТИНСКО ВЪЛШЕБСТВО
С малка пръчица вълшебна
да можех всичко около мен да променя,
глад, беди, неволи тежки мигом щях да залича.
Сълзите в детските очи с усмивка щях да ги изтрия ...

Наивен си, Джингиби! Аз го доказах наяве.
Три заптиета само ти бяха конвой.
Трима пред вярата твоя изправих,
но ти не получи помощ за бягство от свой.
Кой го е еня за твоята мисия свята? ...

Стегни си тялото от мускули.
Душата ти да е скала.
Не страдай повече от скрупули.
Гордей се само със дела.
Че път те чака със семафори. ...

На прага на страха
На Билал
Линейката подскачаше по неравните пътища надула сирената до крайност. Седях на столчето до носилката, опитвах се едновременно да прикрепвам люшкащата се банка с физиологичен серум и да следя по неравностите на сърдечния пулс крехката нишка живот в тялото на жената, която ...

Три сърца
Когато заедно със тебе
посяхме цветето на любовта
и двамата мечтаехме за бебе,
което да ни носи радостта! ...

За теб тази сутрин
дарявам светлина,
подарявам ти вътре
миг от топлина...
Костилчица нежност ...

Дълго пътува и спря пред моя праг.
Поглеждам посивялата коса и се
хвърлям обезумяла в прегръдка нежна.
Гальовност на поглед кадифе и нежност
на целувка казват ми добре дошла. ...

101 Това бе мойта гледна точка!
Не зная как го издържах?!
Мен тая болест не ме смачка,
но близките ми браха страх!
Жена ме бе най –уязвима! ...

Здравей! - Здрасти, аз съм сянката, която минава през живота ти. Само за малко. Виждаш ме как нагло стоя и наблюдавам чертите ти, запаметявам образа ти, докато се движиш, в готовност да го взема за собствените си цели. Харесва ми усмивката ти, пръстите ти, харесват ми ръцете ти и начина, по който ка ...

Приятели като заря!

Генка Богданова
Ако загубим скъп човек,
в сърцето ни гори жарава,
душата срещу Бог въстава,
ако загубим скъп човек. ...

На моя внук 16.03.2016 г
АКО МОГА...
Ако мога от мене искрица да дам
и вяра огромна,че тя ще помогне,
та огън от нея да лумне голям - ...

Ще потънат и тези следобеди
с мълчаливото слънце на дъното.
Ще си тръгна от тази история,
както тръгнаха всички измръзнали.
Както коренът спира до твърдото, ...

Пиша разказ, мъча се над образ драматичен.
Но дочувам: „Жена, поне една манджа сготвù!“
В миг с трясък сгромолясва се светът ми трагичен,
свиреп и тъй озъбен, като сто кучета зли.
А благоверният прави се на симпатичен… ...

Погледни очите ми, любими
и се вгледай дълго в тях,
какво си спомняш, разкажи ми –
първа среща, как горях...
Вземи онзи прашна кинолента, ...

Нямам думи за теб,
обичах те, без да те познавам,
уважавах те, без да получавам същото,
обожавах те, без да го заслужаваш...
... но вече край. ...

„Мрачен чар”
Глава първа
„Началото”
В края на юли вечерите бяха прекрасни. Обсипаното със звезди небе, проблясваше като магическо наметало. Чистия въздух довят от морския бриз, изпълваше дробовете с живителна сила. Беше три през нощта и нямаше никакъв трафик по околовръстното шосе. Само песните на щ ...

Обичам те! – понякога са просто думи,
но друг път те са път и стон,
че всичко сме живели и простили.
И пак съм тук.
И пак ти давам сили. ...

ОТИДЕ СИ... Преди да се роди.
Със залеза си тръгна и стопи се...
Отиде там – при другите звезди,
където светлината има смисъл.
Избяга... Точно в края на съня. ...

Пред огледало всичко е възможно.
Там си тананикаш, плачеш, пееш,
просветлен за миг, че простото е сложно.
Пред огледало най е трудно да се смееш.
Пред огледало лесно е да рецитираш. ...

И там - сред боровете китни
усмивки първи разменихме.
И в поглед-синева обляна,
замаяна и замечтана,
вървях унесено в гората ...

Влошава се
Усещам как наближава ме
губене
на умствено съсловие
Двулична е агонията ...