На сина ми
И дори сърцето да те стяга,
и да трепваш от стаена страст,
да те е затиснала безмерна тяга,
да таиш предчувствие за сетен час, ...

Много пъти си падал в калта,
по лице, но и не на колене,
с топли пръсти си ровил в пръстта,
да изваеш от нищото мене.
Много пъти си любил със страст, ...

Интересен.. странен ми е факта
как така хомотите капаците
на някои хора са им така удобни..
все едно не им тежат....
излишни приказки кговорят ...

The sky turned black with arrows,
bombs fell like meteor showers.
The evil will rise from the shadows
with the dying breath of the old powers.
In times of murderous madness and chaos ...

Беше.....
нещо силно и непредвидимо.
Беше....
истинско и непостижимо.
Беше... ...

ПРОШКА
Виновен си... за огнените думи,
които парят в гърлото ми нощем.
За мислите ми толкова безумни,
забравили за милости и прошки. ...

Завее ли вятъра с топлата шуба,
понася и новия, пролетен дъх,
събужда земята, цветята и чувства
и една теменужена, закъсняла любов.
Вятърът пее теменужена песен, ...

Темата е Свободата! Това е нашето първо ограничение. Изваждаме белият лист и прочитаме зададената тема. Ако приемем да пишем за Свободата, автоматично сме приели и задушаващата хватка на необходимостта. Това е истински парадокс, нали? Пишем за това, от което се отказваме през целия си живот. Дори и ...

Моля те, Боже Всевишни-
дай ми търпение, моля,
моля да бъда човек,
въпреки не между хора!
Моля те, дай ми надежда, ...

В първите дни, щом те заобичах, всичко в главата ми утихна.
Чувствах се като най-щастливия жив човек, легнал на матрак в средата на Осмото небе. Събуди желание за живот в същество, което повече от всичко на света иска да избяга от тази планета. Наблюдавах те
как вървиш
как вървиш
как вървиш ...

1.
На малкият прозорец, Марс започва да се показва все по отчетливо. Поглеждам нетърпеливо календара и установявам ,че до Червената планета ни остава още един ден. Каква радост и какъв копнеж. От шест месеца чакам да се появи тази гледка. Сякаш беше преди милиони години, когато се записах в програма ...

Сънувах, че умирайки сънувам...
Животът ме напусна с шут в главата. Приживе шут, решил да съществува.
А в празното поет, поръсил с лют пипер словата...
Какво видях ли? Няма светлина без роля в мрака...
Бездумие, лъжи, бълвочи разни. ...

На Емо
Мразя тоя ден.На тая дата
във прегръдка грабна те земята.
Легна ти до корен на тревица
като болна във гнездото птица. ...

От днес и нататък прощавам на себе си.
За всичко, което не съм или съм,
за всяка невярна преценка за другите,
за всяко съмнение, за всеки провал.
За хора, които допуснах в сърцето си. ...

― Прости ми! – каза Пролетта –
Животът е причина
в снега да се родят цветя,
а ти да си заминеш.
Земята тръпне от копнеж ...

Не искам да те зървам, не и ти -
лицето ти не бива да го зная.
А позвъниш ли - моля те, мълчи!
Гласът ти нека да остане тайна.
Ще сложа шал на моите очи, ...

Когато душата ти е в хладилника,
а щастието - в петата на крака,
и не можеш да го извадиш от там,
когато животът свършва без да ти каже,
си спомни че искаш да пипаш косата ми, ...

Романтичен мъж и лайкучка
Ганка беше единствената мома в забутано Пернишко село край границата със Сърбия. Сама мома, ама хубава като за двайсет, така се тупаше в гърдите баща ù бай Радой, мъж мустакат и въобще надарен откъм косми по цялото тяло. Вечно чорлав, с мазен от носене каскет, с избелели па ...

Не се научиха мъжете да обичат
жени такива, сложни като ребуси.
Жени такива по мъже не тичат.
Живеят само с демоните в себе си.
Омръзна ù да я обичат все до пладне. ...

Ще дойде моят ден -
светъл лъч ще ме озари
и ще чезне мрак студен -
за сетен път ще ме огреят зори.
И пурпурният изгрев във простора ...

108/Щом ни подгониха от село,
затърсих правия си път,
вървях по пътищата смело
и чаках да ме изведат!
И щом като се дипломирах, ...

Не е планина а снежно,
е отгоре неизбежно.
Много върхове покрива
и от вятър се развива.
Като листи във гората, ...

Нежност...
лежим със теб блажени на брега
телата си преплели с тиха нежност
на мойта гръд положил си глава
обгръщат те ръцете ми за вечност ...

Чуваш ли как сърцето бие
в любoвен ритъм нежна песен композира,
с целувки болката от бившите ще отмие
за ново начало, за обич красива..
Чуваш ли как сърцето бие ...

Безмълвна съм, но моля те ела!
Аз три пъти на ум ще те изричам.
Товарът ми е цялата земя,
а в този миг съм малкото момиче –
безсилно и уплашено в калта, ...

> Те стигнаха при канала. Той беше дълъг, прав, прохладен и в неговата влажна повърхност се отразяваше нощта.
>
> — Винаги съм искал да видя марсианци — каза Майкъл. — Къде са те, татко? Нали обеща…
>
> — Ето ги — отвърна бащата. Той вдигна Майкъл на рамото си и посочи право надолу. ...

Прошка
И днес е Прошка.
В мислите си с теб съм.
От чакане съм станал суеверен.
Объркан съм във тъмното. Къде си? ...

билков аромат
вдишват ноздрите
бяла пара близва
лицето
жената в бяло - ...

Душата ми изригва като вулкан
и нищо не може да я спре.
Нежност като гореща лава се разлива,
не иска никого да пощади.
Този неугасващ огън тъй гори. ...

Не плаче дъждът, но вали.
Рани лекуват с него цветята.
Със струи дъждовни - игли
шие радостен изгрев дъгата.
Сега е тъй мрачен денят, ...

И аз нали човек съм се родил
енергичен и върша много неща.
Сигурно пред вас съм сгрешил
простете ми и аз ще ви простя.
Прошката е като да пишеш стих ...

Сутрин изгрява,
а вечер залязва и
(.................) се казва!

Всяка сутрин тръгва на разходка
в езерото малка, жълта лодка.
Движи се бързо, но вместо гребла,
нашата лодка използва крака.
Що е то?

Пръсти няма, но сочи посоката вярна,
на дълъг път като тръгнеш ти трябва.
Не се губи, дори в пълен мрак,
верен помощник на всеки моряк.
Що е то?

На Л.Л.
Мечтите се сбъдват –
Хората казват.
Но дали е така?
Нека ти разкажа ...

Не е таралеж, но е бодлива.
Може да е права, може да е крива.
Ухо има, но с него не чува,
ако падне на земята, всеки се обува.
Що е то?

Събира облаци небето,
в поройна лудост е себето.
Мислите – лодки погълнати,
с капки от страсти препълнени.
Дяволът дупчи плодът, ...

Генка Богданова
Събота е. Баба Дана
да почисти се захвана.
Обу старите пантофи,
взе метла, парцали, кофи ...