Отколе сенките вървят
след нас. Дървета
във земята клисава.
И ще полегнем заедно
в незнаен ден и час. ...

141/ Това е глупав хуманизъм!
Във най-жестоката война
и варварите в нас навлизат,
ний да стои ме настрана!?
Аз Бога ми, не го разбирам, ...

Една съвсем предотвратима вечер,
зачената невинно, като звук.
Едно последно тръгване – от тук
до хоризонт, до раждане и по-далече.
Ухае на палта и пресен дим, ...

Погледна нарцисът в небето-
огледа се и засия...
Че цяла нива слънчогледи
към него клатеха глава.
Поглеждаха го с надежда, ...

В памет на бащата на моите деца.
Отива си животът...
Изстиват всички сънища...
* Издихание *
И ме боли. От всичките ми мисли, ...

Човешката душа небе е.
Ту черни облаци, ту слънчеви лъчи.
Раздирано от бури развилнели се
и греещо с копнежи и любов.
Във него всичко се побира... ...

Здравей, Април! Ела при мен със нежност,
със малко щастие, с една любов,
с искрица неподправена човечност…
Здравей, Април! Бъди за мен готов!
Защото аз съм нова и различна ...

Миг тъга, сън жесток,
облян в сълзи, актьор на раздор,
душата омраза таи
де отиде любовта? Де се скри?
Бушува омраза на лице, ...

Дупката на Правдолюба
Има и такива личности, които не падат на колене и пред най-големия проблем. Видят ли го, захапват като булдог и държат здраво до като проблемът не мине в параграфа „ Решен” . Такава личност беше и нашата героиня Правдолюба Механджийска. Нямаше нещо, макар и дребно на пръв погле ...

Говори ми,
шепотно,
до дъх,
където да съм твоето обичане.
И думите ти, ...

В лика на Божията майка взряна
душата ми премръзнала, мълчи....
Една след друга свещите припламват
и оживяват нейните очи,
и шепне тя: "Излей ми свойта болка. ...

Не искам планове за днес да правя,
без теб не ме вълнува битието,
и вещо самотата си заравям,
живеейки си в тебе... във сърцето ти.
На топличко, безгрижно си живея, ...

Завиждам на онези брегове,
които опознават твоите стъпки.
Вълните на далечното море,
които ходилата ти прегръщат.
Завиждам на онези ветрове, ...

Ще стопля някоя паднала звезда
преди да изстине,
преди да сбъдне
нечия чужда мечта.
А после без страх ...

Душата ми сляпа не мълчи,
изгубена да вярва в свойте мечти.
Тя е пламък да приеме,
да разгърне добротата си и да огрее.
Сърцето ми е рана, ...

Нощта отхапва късче от Деня
и праща ги в съня ми,
очи изгарят ми плътта,
утринта гаси ги.
Ровя с мисли във Душата, ...

Защото съм от дъжд... А дъждовете
с Любов и с Океан не се римуват.
Незрими са, отвъд са бреговете.
А себе си не мога да преплувам.
Събирам късчета от обич, разпилени, ...

Видя ли? От купчината пепел
покрих очите си,
белязах се в черно-
затворих се, боли!
Белязах си сърцето, ...

Чисто бяла роза,
радост
и погледът спира се в листата свежи.
Не потрепва нищо!
И дъхът замира! ...

Милост към таланта!
Не го погубвайте
с награди...

Роза в пролетен ден
на двора вън цъфти.
Чезне мрак студен -
в сърцето ми си ти...
И за тоз чуден цвят ...

С р е щ а
Дали да се срамувам от сълзите?
Защото те са истински сълзи.
Защото те са миналото. Дните,
в които някъде живееш ти. ...

Усмивка
Много ли струва
да имаш една усмивка повече,
една усмивка във запас,
та ако някой ден ...

Разбирахме се, бяхме си познати,
взаимно се подкрепяхме във нета,
сега сме просто виртуални абонати,
които се избягват като псета...
А тишината между нас може и да стане като в Космос, ...

Приказки аз искам да разказвам,
за принцеси и магьосници добри.
С думички вълшебни да омайвам
да рисувам в детските души.
Днес ще ви припомня за вълшебства ...

Котаракът в чизми
Знайно е от памтивека, че всъщност смъртен е човекът,
и тъй на мелничаря, житейският кантар отмерил края,
и миг преди да си отиде, решил децата си да види,
и щедро им разпределил, това, което бил спестил: ...

От
всички форми на възмездие
за себе си една избрах –
не се превръщам никога във жертва,
макар от подвизите да изпитвам страх. ...

Полèта на залеза. Миг тишина.
Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина
от сивия врат на небето.
Една еднодневка с нищожни крилца ...

könnt' ich
schenkt' ich Dir
den ersten Schrei von mir auf dieser Welt
das erste Greifen meiner Hände
meine erste Träne ...

Такава самота след теб!... И мрак!...
Виновно оглушава тишината...
Напразно се ослушвам пак и пак
дали ще тропнеш тихо на вратата...
Слуха ми драска всеки нощен звук... ...

Зазоряваше се. Слънцето се плъзгаше плавно над отсрещния хълм и закачливо докосваше прозорците на заспалото село. Земята постепенно се отърсваше от вчерашната буря, дори птичките подаваха плахо главички и изпробваха гласчетата си в нещо като песен. Изминалата нощ беше страшна. Вятърът превиваше до з ...

Гледат ме втренчени
неразбран чифт очи – вашите.
Все едно ви питат коя е Станка Пенчева,
да не говорим за Миряна Башева.
Докато аз на терасата ...

А беше време - бързах навън да се втурна
и мислех: "С любов аз мога света да обърна."
Тогава се радваше с мен и луната,
и шепнеше: "Давай, момиче, със теб е съдбата!"
Да, беше време, когато вярвах в мечтите, ...

Сега сме никои за другия и непознати
така решихме двамата тогава
аз ще излизам с другите жени
а ти търси си някой за изява
Сега сме никои за себе си ...

Земята
е
сърцата