Понякога просто се събуждаш щастлив и осъзнаваш колко си благодарен, че ще можеш и този ден да се насладиш на света, в който живееш, защото той е красив и прекрасен! Не бива да забравяме, че с всеки ден ние само печелим и нищо не губим!

Бог не е мъртъв! – Каква новина!
Получи светът своя шанс.
Небето празнува, а земята сама
прави празничен реверанс.
Бог? Не е мъртъв? Наистина ли? ...

Защо в тъмнината
за мен сияеш само ти.
Дори и сам в тишината
виждам теб, затворя ли очи.
Защо видях те и се влюбих, ...

Родила съм един прекрасен син
със умни, питащи очи
и той е най-изящното творение,
което земният живот ми подари.
Когато взирам се в душата на сина си ...

Сънуваш призрака на пролетта
сред голите дървета на декември...
едно кокиче - знак на близостта
на две души със сроден тембър.
Какво е щастие? - Надвесеният лик ...

Тишина. Зора. Изваяни лъчи
пробиват въздуха с мъглите,
дърветата – изправени бойци,
на пост са редом със звездите.
Нозете ми потъват из снега – ...

Моя майчице прекрасна!
Цялата доброта – в теб събрана!
Колко за мен си дала, какво си преживяла,
Да бъда аз здраво и усмихнато дете!
На тебе аз всичко дължа! ...

От мрак и пепел съм роден,
сред пламъци и жупел съм живял.
От обгорената ми плът все още си личи,
изпитание, което съм преминал.
Изпитах агония и ужас ...

Хубаво е това бяло. Снежно. Сигурно защото създава представи. Или защото губи представите – като в реанимация. Дърветата са черни, небето – сиво, всичко е достатъчно мистично, за да мислиш за себе си като за бог.
Богът излезе, за да изхвърли кофата с отпадъците от камината. Студът е приятен, когато ...

Празни пространства
изпълнени с гняв.
Празни пространства
пълни със страх,
там слънце не грее, ...

От памтивека е известно,
на маса всичко се решава.
След маса, всичко става лесно.
Недаващият даже дава.
Започнало това отдавна, ...

От януарски студ посърнал,
с надежда топла се загърнал,
аз крача с крачките последни
към върховете ненагледни.
И газя преспите навети, ...

Спокойната лятна нощ донесе прохлада. Вятърът беше тъй очакван. Хората се молеха по-скоро да се скрие жаркото слънце, за да си отдъхнат. Звездите изгряха на фона на потъмнялото небе и приличаха на мъниста, посипани по елегантната черна рокля на нощта. Улиците бяха спокойни, а асфалтът все още беше н ...

> ∞
>
>
>
> - Значи всичко е било лъжа! – прокара пръсти през къдриците си Ливър – Лъжа, повтаряна, разпространявана навсякъде с векове, с хилядолетия! ...

Тиквена утеха 2
(в отговор на стихотворението на teis bt)
Каретите с позлата са явление
от някакво прастаро измерение
и колкото анализи да правиш, ...

На Емо
А ти си толкова далече….
Дъхът ми даже не те стига…
Изпращам ти целувки вечер,
щом спре луната да ти смига ...

Замразен си.
До поискване.
Нищо, че ме гориш отвътре.
Поне си истински.
С тебе съм истинска също – ...

72/И тъй, живота продължава...
Заплувах в собствени води...
Но тука в нашата държава,
живота се за суети...
Доволен бях, че съм си в къщи. ...

Тате, аз съм добре, пораснах ...
И брада ми поникна вече.
Взех сам да да изкарвам насъщния
и храня огнището, което ми завеща,
но Тате, мама много остаря. ...

Кога ми значеше,
не давав да остариш,
кога ме рани,
сакав да те фрлам во заборав
зад железни врати ...

ТЪЖЕН КОД
Три старчета говорят за жени
и броди във ума им топло лято,
русалките, безгрижните им дни,
онези мигове на страст, когато ...

Здравей Живот
Здравей, Живот, рисуваш бръчки по лицето,
но не можеш да достигнеш до сърцето.
то младо е, като сърцето на детето.
Тупти непрекъснато – моторче любимо едно, ...

Ще молиш ли от срам да ти простя,
когато дойдеш и в съня ми късно.
Да цъфнат мигом всичките цветя,
в нежна сутрин в тебе да възкръсна.
Ще галиш ли небето ми от грях, ...

Събирам си багажа!
Взимам си обратно
любовта..
~
Ще я мъкна. ...

"Евстати + Василева >ЛюбоФ!"
Евстати аз съм, Бог да ме убие!
Хлапашки надпис - снощен, нов!
Ужасен е!... Сега ще го изтрия!
Василева – от горния етаж. ...

Какво да се напише, след като
всичко е написано вече? -
Миговете живот изтъкани от
вдъхновение, вяра, любов...
Какво може да се каже след като ...

Как мога да заспя,
като изтръпнала съм цяла
от доверие
и жадната, миражната далечност
ме прегръща. ...

Нощта е тиха, спокойна, мистериозна.
Какви ли тайни пази тя?
За любовта, раздялата, самотата...
Дърветата, вплели клони –
не искат да се разделят едно с друго, ...

Този ден е намусен и гледа сърдито
под перчема, разрошен от хапещи вихри.
Ръси бели пчели от небесната пита
и във сложни дантели заплита ги тихо.
Гази в преспи, колосва неспирни пътеки ...

Тие што беа сечии
сега се ничии
некогаш среќните за среќа сонуваат
вообразените паѓаат
пониско од замисленото ...

Часът е три. А трябваше на два
да бъда във каретата с позлата.
Залутах се. Мечтаех. Окъснях...
Днес с жал анализирам резултата.
Тя, приказката, сякаш бе за мен – ...

71/А Данчо ходи в Доминика,
да ходатайства пред Аян,
но според мене се натика –
той от треньорство беше спрян!
Ний двамата по късна доба, ...