Вечерята мина в пълно мълчание, което се случваше за пръв път. Преди Ана не спираше да говори за училището си, приятелите си, отново за училището и пак за приятелите. Тази вечер, обаче, нямаше никакво настроение. И как да има, когато училището свърши, приятелите ѝ останаха в града… а тя заседна в с ...

Ако бях волна птица,
щях около тебе да кръжа.
Аз съм само една жена,
преминала стъпалата на живота,
научила безброй неща. ...

Да можеше вълшебството да се зове,
щях с името ти да го нарека
и в този миг не ще ни вятър раздели,
двама с теб река ще прекосим,
прикрива ни любов а не омраза, ...

Студено е! Дъхът ми пада на кристали.
Въздухът е лед. Сковава всеки вик.
Белите снежинки, сякаш полудели
рисуват си пейзажи, ефирен зимен лик.
Спомени се втурват. До селска къща ще се спрат. ...

Съизмерване на Его-та животът
не е. Светът и животът са багра.
Душата ми и днес бяло платно е,
умът ми твори, подбира нюанса.
Розовее, в изкривени улуци вяло тече ...

Поглеждам се в огледалото на слънце само.
Дори тогава все едно и също виждам и не го обичам.
Едно парче стъкло, забито с механизъм в мрамор,
повърхността ми гладка е и на нищо не приличам.
С ключе забито в кръста въртя се винаги в една посока. ...

душѝ слети
плът в плът
любов свети
.........................................................
шшш(ъ)т!... [шшш(ъ)т!...]

Лека нощ! Ще приспя тишината.
Мило паяче, слушай как спи.
Разкажи за съня на луната
и на всички блестящи звезди.
Разкажи как не мога без тебе ...

Ден Първи от моето така наречено бягство. Човек ако ме погледнеше отстрани би си помислил, че съм просто една жена, която е решила да си почине за уикенда и е оставила мъжа си да пие бира и да гледа мач. Ще кажете, как така бягам, а не нося багаж със себе си. Отговорът е, че бях толкова уморена от е ...

СЪНЯТ НА ПОЕТА
Р. Чакърова
Той – поетът – заспива от рими пиян,
бледа Муза косите му гали,
а звездите по мрачния нощен таван ...

Този сингбег , се оказа отлично помагало , като фон на който имаш някаква работа на компютъра. Поне на мен ми действа много положително. Все едно гледаш снежинките през прозореца.

– Рита, нахрани ли се? Трябва всичко да си изядеш.
– Не мога повече, мамо. Изядох почти цяло парче, ти колко искаш да изям?
– Хайде да не се разправяме, нали е любимата ти баница! Изпи ли млякото?
– Може би... Исках да вечеряме двете, ама ти си все заета с тоз компютър. Виж какво прави този чичко по ...

Ти си южен повей като ласка
и си синьото небе над мен,
светъл лъч със феерични краски
и усмивка в облачния ден;
птича песен в цъфналите клони, ...

Нашите погледи
си говорят
много повече
отколкото
нашите мисли ...

Красотата на любовта...
Не мога да забравя тона на гласът ти
та той ми протегна ръка с душата си...
и сътвори моята, отвори вратата и влезе,
тогава когато бях мъртва и нямах любов... ...

Година след година,
се събуждам все по-сам.
Едва едва, едва едва
брадата си обръсвам.
Сядам в Ъгъла, ...

-Клекни, стани, клекни, стани! На петà се завърти и носа си ти хвани! Не така, госпожице! Лекичко, само с кутре го докосни… Май си долу-горе в ред. Гърло значи те боли? Погледни ме! О, Божичко, какви очи! Не, не отваряй уста! Все пак, психотест е това… Блузката си съблечи, сутиенът също го свали! Ха ...

На Емо
В сърцето си поглеждам. И те виждам.
Стоиш си там невидимо и кротко.
И всяка нощ една звездица рижа
при теб ме води тихо като котка. ...

Отново в обятията на някой друг
ще бъда с мисълта за теб,
отново ще презирам
всеки миг без теб.
Отново ще изчакам изгрева, ...

Не ме вини ТИ –
лесен за обичане,
че в сърцето зимно –
лебед загнезди,
извърнал шия ...

Бабо Зимо… Благодаря!
Сякаш Баба Зима вънка е дошла?!
Виж ти?! А на мен още ми се спи!
Спи си тогава – спи!
Ама кога точно е дошла? ...

Часът е два. Не ми се спи...
Налазен съм от милиони спомени...
А, казах уж на другите, че мъртви са,
и убеждавах смело, че отдавна са заровени...
Мисли отровени, и сърцебиене... ...

Декември е уют и многоточие.
Чувството, че си стигнал до върха на планината
и спираш, за да си починеш.
И наблюдаваш всичко долу.
Там долу са твоите дни, твоите нощи. ...

В стиха си недодялан, груб,
трудничко родил се днес,
твърде, твърде закъсняла
диря брод и браня чест.
Как се случи тъй, не зная, ...

Като вълци дните се озъбват
и глозгат календара ни до кокал.
Вечерите страшното поръбват
със мислите на древния Софокъл.
Тъй годините ни стават скелет ...

Да погалиш птица,
премръзнала от студ,
да мислиш, че умира,
а теб – светът за луд...
Да сбереш зрънцата ...

Неделя е.
Остани в леглото. С мен.
Нека събуждането е бавно и с удоволствие.
От някой слънчев лъч, заиграл се със златото по ресните на очите ти.
Или от рапсодията на дъждовните капки по прозореца. ...

МАГАЗИН "ДЕКЕМВРИ"
Р. Чакърова
На прага на Декември съм застанала.
Не смея по-нататък да пристъпя...
Като че ли, подаръци не са останали - ...

Вятър скрива се в листата,
нещо на ухо шепти.
Най-щастливи на земята,
крачим двама – аз и ти.
И мечтите – волни птици – ...

Едно сърце
Едно сърце, туптящо винаги за Любовта.
Едно сърце, разбивано на късчета.
Едно сърце търсещо жената, Тя.
Едно сърце лъгано от очите, от разума. ...

- Хей! Има ли някого тук?... Причува ми се... Откачам... Каква тъмница само!… Кой ли пък може да е тук?… Ето пак!... Хей Вие! Чувам дишането Ви!... Има ли някого тук?!
- Щом като чуваш, значи въпросът ти е повече от тъп.
- Господи!... Изкарахте ми акъла!... Кой сте Вие?! Какво правите тук?!
- Същото ...

Красотата и смисъла на една песен
Размисли, породени чрез песента на Росица Кирилова „Щастие има“
http://www.youtube.com/watch?v=dUyOAyDTI00
„АЗ СЪМ ТВОЯТ ЛЮБИМ, ТИ СИ МОЯ ЛЮБИМА“
Любовта е основата, на която се градят истинските взаимоотношения. Любовта единствена може да даде истинското щастие, ка ...

ДАЛЕЧЕ СИ
Ти далече си от мен,
аз от теб далеч съм също
и в нощта, докрай сломен,
самотата си прегръщам. ...

Исках да облекча болката ти,
когато те видях толкова потънала в тъга.
В тъгата отразена в образа ти
знаейки, че те губя...
Исках да облекча болката ти ...

Когато убих твоето невинно сърце
нанесох най-голямата болка на своето,
сега в сенките ти се крия и скитам.
Обикнах безкръвна кръвта ти-
тя беше безумство за мен, ...

Бялата прегръдка
Бяла любов,
не снежна, не и чиста.
Просто бяла.
Много шумна, после много тиха. ...

Пътуване
Юнски ден - ноемврийски студ
Кабели оплетени са,
в общият ни светоглед.
Тръгни на юг, аз към севера ще хвана. ...