Ако ти ме погледнеш сега
ще изтръпна...
Вълнение лудо
ще танцува,
ще пали кръвта ...

Онова, за което мълчим
и премисляме в нощи настръхнали,
се разсейва по изгрев - слаб дим
от цигара. Зората разпръсква го.
Онова, за което мълчим, ...

Много време отмина.
Откакто не съм виждал Калина.
От онази
далечна утрин в чужбина.
Когато погледът и ...

Едно самотно огледало
висеше на олющена стена.
Отдавна бе престанало да бъде
за някого начало на среща с жена.
Макар да беше само вещ, ...

Колко малко време отделяме
на близките си понякога.
Любовта с тях не споделяме,
а трябва, винаги, всякога.
Отминават ни забързано дните, ...

Душен ми е този град зловонен,
снобската му суета ме трови,
пошлостта му угнетява ме
и душата ми облива на талази!
А духът ми как копнее ...

Епоха мрачна, люлка на беди,
дърво, което нивга не разлиства,
дотегнаха ми твойте свободи,
свободни сме, а истината липсва.
Епоха на несбъднати мечти, ...

Няма тайни, има неоткрити истини.
В пазвата си пазим сърчицата.
Да ги открие някой само колко искаме.
А посрещаме го с нож в ръката.
Но за някои размисляме. И с ножа ...

Тъмно ми е.
Мъчно ми е.
Цигарен дим се вижда.
Сгради.
Познати при това. ...

Обзе ме гняв, първичен, див. Отново
преплете пръсти Дявола и щрак, готово.
Спокоен съм отвън, а вътре всичко ври,
душата ми, сърцето ми, умът и той кипи.
Утехата си тръгна сутринта самичка, ...

Нарисувай ме с ноти,
облечи ме във стих,
изсвири ме със полъх,
после пак замълчи.
Покажи ми безкрая, ...

Болката и тъгата
останаха далече.
От теб не очаквам нищо
и не те обичам вече.
Само не разбирам, ...

Денят е в мрак. Светът не свети.
Тъгуват влюбени жени.
Нащрек са днешните поети -
те тръпнат пак за новини.
Стрехите - вече умълчани, ...

Надиплила се е нощта, като къделя -
Вселената изпрела за покров.
Аз по традиция умирам във неделя,
изпратена с камбанен богослов.
Възнесох се, вратите ме очакват ...

Привет, издателю с кесия пълна!
Ти виждаш ли как светят като мълния
и как се стичат като тежка лава
словата на един поет без слава?
Не чуваш ли как в рими днес разказва ...

ПРЕРАЖДАНЕ
Нежни капки щом окъпе дъждът
във лъчите на слънчево злато,
ще се сипне над земята дъга,
на преситени багри богата. ...

Простих ти
Отдавна всичко ти простих,
омраза, горест не тая.
Отминалите грешки аз изтрих,
прикрих ги надълбоко. ...

Омая се със свойта рутина
в галактики ме караш да танцувам
и само ти със твойта добрина
променяш ме към по-добро и менл
Ще те последвам и добро и в зло ...

Добро утро на новия ден,
изпълнен с надежда и вяра!
Добро утро, ще кажа от мен,
на любовта към всички, без мяра!
Добро утро и на Света, ...

Няма човек, който да не е изпитвал страх в различните периоди от своя живот. Като деца сме се страхували от всичко.От тъмнината, от непознати хора, от гръмотевични бури и от всичко, което може да ни нарани. Плашат ни дори и нереалните неща, като историите за призраци, за които вярваме, че наистина с ...

Човек ли си или си сила?
Помагаш ли или вредиш?
В едно съм сигурна – знам, че те има,
но май на доста ти тежиш.-.
Нося те и аз в мойто сърце, ...

Нощта се вкопчи в крехката ми шия
с ръце от лепкав и горещ мазут.
И съвестта ми, смачкана като хартия,
изпусна облачета от вина и смут.
И с бухнали като тесто очи, ...

Скитам по нежния път на нашите чувства.
С ръка докосвам ласките топли.
И ничия ръка за друга нежност не ще
докосне самия теб насън или наяве.
Обсебващ егоизъм. ...

98/Преди да ми ударят ножа,
подготвиха ме за това.
И тук не искам да ви лъжа,
изпих аз три литра вода,
казаха ми да се избръсна, ...

Тринадесет годишно момче гледа филм на ужасите, в киносалон.
Поти се, хрупайки пуканки...
Изпитва страх!
Петгодишно момиченце е със своята майка в лекарския кабинет.
Докторът ще ù постави ваксина. ...

Байгън от толкова любов!
Под път, над път – любов отвсъде.
И без да бъда философ,
приемам я като присъда.
И от любов ли всеки ден ...

Мокра пустиня се ражда
от сухи, прозрачни реки.
Огън студен я подклажда,
в пясъка цвете цъфти.
И нежно гальовните пръсти ...

Всеки ден възторжено рисувам
изгарящите мигове на любовта.
Любимата запалила е клада огън,
един от друг възкръсваме от пепелта.
Нарисувай ме и ти в твоята картина, ...

Преди двайсет и пет века,
в атинския съд е Сократ
със присъда никак лека,
на седемдесет и чудат.
Обвинения и стари, ...

Ти ще светиш в мене с поглед на дете,
в миг в душата ми от нежност да се случиш.
Тъй пак ще имам твоето небе,
безброй звезди в съдбовната ми участ.
Аз все ще нося синята любов, ...

Красива любов, привидно красива,
романтика, рози, парфюм, шоколад...
Във въздуха носи се пласт похотливост,
писма, валентинки из целия град.
Балони-сърца летят из небето – ...

Вярвай, дори и когато бури те застигат,
лесно се свежда глава,
трудно, но с вяра се настигат,
всяка мисъл, мъдрост и мечта.
Вярата е тази дето дава, ...

Как да ти помогна?
Сърце мое, изтерзано...
Щом и на лъжите ми не вярваш!
Кажи ми, как сега да те подмамя?
Оставих те да страдаш безутешно, ...

Не ми се обаждай за да ми кажеш
как се чувстваш,
със сигурност вярвам, по-добре
отколкото аз.
Всичко около мене лети, ...

Момчето,
което обича небето,
върви и се кръсти.
Поспира,
прикляка за малко. ...

Трифоне, Трифоне, ден ти е днес!
Сипи руйно вино... Престояло в дъбово буре...
Червено и силно, любовно и истинско...
Сложи и дебело мезе... Месото бързо изпържи.
Шиш сочен върху дървени въглени подпечи... ...

Знам дека си ги преспал годините
дека си се опил од нереални очекувања
и дека домашните огледала
не те препознаваат
пишувајќи за лажни херои ...