...Растението на живота...(Любов моя...)
Любов моя, виж ме сега в този миг съкровен
виж ме, най-щастливата жена на света заради тебе...!
Любов моя, миналото ни научи, но то вече няма значение...
Бъдещето е наше, но то не е дошло, затова нека потънем в един миг вечен!... ...

Не можах
Не можах да избегна мъглата.
Беше толкоз зловеща и гъста.
Не можах да поема с ръката
на съдбата си кръста. ...

Родих се в свят на глухи и на слепи,
а аз самият чувам, даже виждам тишината.
Подслушва всичко тя и в бледи шепи
затопля цветето премръзнало на самотата...
Сред мрачни пропасти, на дъното пропаднал, ...

Магията на любовта
Какво всъщност е любовта? Ревност, себелюбие, фалш?
Любовта е непоканено чувство, което връхлита най-неочаквано. Любовта е нещото, което те кара да се радваш на малките неща в живота… на чайките, зелените треви и на изгревите незабравими. На едно “здравей” и едно “довиждане”. Тя н ...

Сссс
на екс
целувка
галене
целувки ...

Съдбата разнежнена спря се при нас,
приглади свенливо косите,
с любов ни ориса във ранния час,
отвори за щастие очите.
Преди тя странеше от нашия път, ...

Беше хубав миг-
в който беше моя,
не беше вечен,
не беше многократен,
само един миг- ...

През едно, през две, Благо Мезев превзе стъпалата към кантората. Влезе самоуверено, дори без да почука. Извади папката с документи от вътрешния джоб на сакото си и сядайки пред бюрото на нотариуса, с едната си ръка неслучайно закачи монитора и го събори на пода. Така, така, нека служителите да се по ...

Пак зимата е гостенка печална в твоето сърце,
смразяващо ледът пълзи по вените ти бавно,
обгръща снежно було безизразното ти лице,
в душата ти студът си прави пируети славно.
Навън е лято! И лятото гори във мен. ...

Подари ми дъх от твоето дихание,
Толкова близък, че да ме заболи.
И в казващо всичко мъгливо мълчание
Нека от болка любов се роди.
Самотно небе над теб ще разстеля- ...

Капан за мишки
В света ми прескучен,
де всичко подреждам
и вечно премислям, прехвърлям наред,
в деня ми, заключен ...

на всички звезди
с блясъка - от очите
ти обич струѝ

Стоя аз сам, отхвърлен и наказан,
със спомена за вечната тъга.
Забравен, но все още неразказан
очаквам пак дъждовната съдба.
Летят в ума ми хора и пътеки, ...

Прав е Сартр -
Господ Бог
няма и намерение
да провежда с нас
след смъртта ...

Не беше сигурен от колко време живееше на улицата. Но знаеше, че няма да издържи още дълго. Сега разбираше колко крехки са хората, колко ужасяващо лесно е да бъдат наранени. Всъщност, много неща, свързани с хората разбираше едва сега.
Например болката. Мислеше си, че познава всички аспекти на страда ...

Нека направя се на влюбена
Поне за миг - от любов по теб загубена
Поне за миг - истински щастлива
Поне за миг - чувствайки се красива.
Аз знам - ти даже и нехаеш, ...

Мислил ли си някога за смъртта? Питал ли си се какво се крие зад вратата, деляща нашия свят с отвъдния? Ами ако там е по-добре? Ами ако там всичко, което искаш да постигнеш е възможно? Мечтите могат да се сбъдват и твоите желания се превръщат в реалност? Ако там можеш да бъдеш това, което тук не би ...

Дишам био въздух
И пия еко вода
Любовта ми е сурова
И веган
Изработих си я сама ...

Ще вляза в ума ти
като сянка безплътна
ще усещам дъха ти
когато Душата ти страда.
Чувствата, ...

Вървя си по пътя и гледам - малко маче мячи, та че се скине. Викам си, да го зема, ма де ше го гледам?...А то убаво, убаво, сърце ми не дава да го зарежа насред пато. Мойта кльостерица ако разбере, че ше дели един дом с мачка, ша изреве като американски зубър пред изчезване. Това окончателно ме нави ...

Тъмно е!
Но не навън, а в душата ти е тъмно.
И освен че се губя в тази тъмнина, студът ме кара да треперя.
Стопли ме!
Ще умра от студ! ...

С буримета аз станах човек,
съчинявам в захлас, без умора.
Нека казват, че бил съм зевзек —
буримето е мойта изгора.
Tо превърна ме във философ. ...

От слънчеви лъчи обвита,
грее тя във зимен ден.
И като птичка отлита,
нявга ободрила мен.
И в зимна тъга ...

БОЖЕСТВЕНА КРАСОТА
Бог раздавал е със шепи и не е пестил,
теб когато е създавал, и те сътворил.
От всичко в изобилие и щедро ти е дал,
снабдил те е с огромен, скъпоценен арсенал. ...

Грамофон
(Скоропоговорка-закачка от поредицата „Бакойски хроники” *)
*Бакойци е квартал на Габрово. Там хората са толкова пестеливи, че пестят дори думите си!
- Петре!
- Кажи, Èкиме. ...

Исках не аз да разкажа тази история, не аз да съм тази, която всички обвиняват, на която някой съчувстват. Но не мога...всички са мъртви. Но това не е история, чието съдържание е трагично. Да, трудно е, изгубих всичко... или поне така си мислех... Аз съм Роуз, тийнеджърка с усложнен живот. Живея спо ...

На Луната отблясъка
във прозореца виждам.
Тя нашепва ми стихове
за любов и вина.
Нереални истории ...

Животът на един човек преминава през много изпитания. Длъжни сме да минем през тях, но не по заобиколния начин, а по начин, по който да вдигнем главата си гордо след дълбокия кладенец. В труден момент човек не знае какво да прави. Твърде объркан е, страхлив, притеснен и много уплашен. Всичко е до вр ...

(по разказа “Назаем” на Васил Русев)
Делян Гуцански беше ми съсед.
Един такъв наперен, демонстриращ,
че всичките дела са му наред,
че винаги е пръв и проспериращ. ...

Морис от доста време имаше чувството, че ще изгуби брака си. Рита често флиртуваше с мъжете, които харесаше. Това нейно въртене на очички направо го побъркваше, не че бе патологично ревнив, но все пак… Със сигурност му бе изневерявала, и то навярно многократно. Какво да се прави, природа. Такава си ...

Забравям очите ти, живи и толкова пленителни.
Но те вече не пленяват мен.
Забравям устните ти, тези, които нежно ме целуваха.
Но те вече не целуват мен.
Забравям ръцете ти, които силно ме прегръщаха. ...

Прегризал вената на злото,
ухаещ вече на тамян,
аз слизам сам от колелото
на моя си живот- засмян.
Засмян, защото съм доволен ...

Дълго чаках това море, исках да кажа край на всички проблеми, които ми се бяха струпали, на всички гадости, които понесох. Питах се защо всичко се случваше на мен, защо не заслужавах да бъда щастлива, защо поне веднъж в живота ми не бях удовлетворена. Имах много момчета и все различни, но никой не м ...

Мария седеше сама в пустия си дом и очакваше някой да се появи да вратата. Да почука, да влезе и да свали калните си обувки. Да седне на масата и да започне да дъвче храната без да личи апетит, без да усеща, че се храни. С онзи угаснал, разгревожен поглед на невинно дете, каквото беше. След това да ...

Трудно ще замениш перото със писалка,
но мастолото в буркана е отдавна замръзнало.
Нямаш избор, хващаш бездушната пластмаса
и започваш да редиш буквите като мъниста-
Една след друга, вече "някакви" си букви там поставяш ...

МИЛОСТ
Тъй висока е цената
на божията милост
за вече изгубилия всичко,
който левчето последно ...

Шарен е светът,
във който днеска още съм.
Пъстър е животът
и наяве, и насън.
Ярки багри се редуват ...