Европа бие си инжекции със отрова,
инжекции подхвърлени от някой,
на сметището на безумната обнова,
която веч втрещява всякой!
Подобен мулти качамак, ...
КИНО (по Н.Й. Вапцаров)
От работа до хипермаркета - кафе, храна и шум,
по телевизията - пак безсмислен шум, реклами,
от интернет - безплатен филм, да ме прощава хан ти Крум,
какво ти кино, каква "Една човешка драма". ...
В Плен
С луната си се вплела във комбина,
от нея черпиш младост, страст и сила.
От лазурното небе си даже и по синя,
необятна,непонятна като златна мина, ...
Затворници на собствените си души
погубваме се от порочни страсти.
И без да се налага, избираме да сме сами
Заклеваме се, бягаме, а после търсим пак причастие.
Докосне ли ни обич, сякаш че с катран ...
Бирата не беше достатъчно студена, но пък беше най-доброто, на което можех да разчитам, след като през нощта изпих почти две бутилки водка, а остатъка глътнах на сутринта с кафето. Сервитьорката ме гледаше странно. Не би издържала и пет минути в моя свят. А тя не спираше да гледа часовника ми. Мисле ...
Янтареното котешко в зениците
просветва тихо като код зелен
и аз разбирам шепота на птиците,
но не разбирам самотата в мен.
Неканена се вмъквам в чужди погледи, ...
Понякога съм дъжд след суша плиснал,
понякога съм ясно слънце след дъжда.
Понякога съм лунен лъч над тебе блеснал,
във твоя сън оставил своята следа.
Понякога съм огъня в студените ти дни, ...
Тя беше невероятна – нежна и красива. Поне така си мислеха мъжете за нея, като я видеха. Жените пък й се възхищаваха, което беше някак трудно за вярване. И едните, и другите му завиждаха, когато излизаше с нея. Питаха го как я намерил, кога е родена, откъде идва, а той само се усмихваше и вдигаше ег ...
Кума лиса е кумица и препича
бяла цица. Тен да хване се надява, та да има пак забава.
Зайо байо с катерицата се пак задява.
Неохотно се прозява и патлака си развява.
Катерица хубавица...местната кралица! ...
Не сте ли гадни, минимални хорица,
с продънени, изкаляни души.
На двайсет веч усещате умората
от гмуркането в тези дълбини.
На двайсет веч лица сте във регистъра. ...
Мъка, гняв, безсилие ме опияняват...
раздвоена съм... боли...
Любов!? Дали я има във душата окована
или омразата с криле ще полети?
- Кое ще надделее? - питам аз душата своя, ...
Розови облаци, снимат листата на двора.
Кучето вързано, злобно процеса ръмжи.
Вятърът съска и с обстановката спори,
а котаракът е свит на кълбо и си спи.
Десет кокошки кълват свойте собствени сенки, ...
До мен си вече... тридесет години
/за някого това е цял живот/.
Какво ли не изписах, все във рими,
какво ли не видях по път суров.
Но ти стоиш като скала огромна, ...