Лична награда е за мен това
да бъда усмихната, да бъда звезда.
Да намигам на живота,
да го ръководя ей така,
както сама си реша. ...

Седнах да пиша стих.
Но сепна ме мисъл...
за теб... и застинах
раздвоен
пред празния лист... ...

Оглежда се Слънцето в топлите ти,
красиви очи.
Очи потъмнели и тъжни.
Усмихваш ми се нежно ти...
опитвайки се да прикриеш напиращите сълзи... ...

ДЪЛЪГ СЕПТЕМВРИ...
Коледни подаръци...
светът ме подканя да купувам,
предлага ми изгодни кредити,
а Септември не спира да сипе злато ...

В тягостно мълчание и тишина
смирена очи към теб повдигам,
аз, Небе, разбирам, че е така,
ти даваш ми и радост, и вериги.
Когато бяга от очите ми съня, ...

Бяхме на гости на дядо и баба през една от ваканциите...
Времето беше слънчево и излязохме на разходка с тях. Държаха ни здраво за ръцете, за да не се изгубим в големия град. В началото с брат ми се дърпахме, но като разбрахме къде отиваме, тръгнахме спокойно като възпитани деца.
Нямахме търпение да ...

Поглеждам твоя снимка и си казвам,
как бързо времето лети,
как до вчера исках с теб да се заяждам,
или да играя на хиляди игри.
С теб дразнехме се без причина ...

Когато строполя се аз на дъното
и мракът влезе в моята душа,
едничката надежда за изплуване
е твоята подадена ръка…
Когато нощите безлунни са, ...

Най-неравна е онази битка, с Природата!...
Защото от нея идва Породата...
( Жени :) )
***
срещнах себе си ...

Поправих на съседа телевизора,
но му счупих стола.
Нали хляб трябва да яде и Никола.
Той пък му повредил водопроводния кран,
че деца храни Иван. ...

Подръпват ни ушите от Европа,
за туй, че у нас няма ред,
и за това, че ни дъската хлопа,
и че не сме тръгнали напред.
Че имаме най-мънички заплати ...

Колко ли струва
Влажен есенен ден.
Виждам те застанал до мен.
Докоснал всякоя струна...
Плачът на цигулка - всяка дума. ...

Зимен грях
Отзвучал акорд от късна младост
на душата в струните замря.
Вкусил от греховната наслада,
гузен тръпна и щастлив горя. ...

АХ, ПЕСНИТЕ МИ – нето, тара –
тежат си, факт е без кантар,
че поетеса съм с китара
и то с какъв репертоар!
Захвана ли ги – свършек няма. ...

В последно време все по често се питам. Как бих се почувствал ако България я няма. Опитвам се да си го представя.
Да ги няма хората мога да си представя. Имам предвид не страната да опустее от към хора, но да ги няма тези които живеят там сега. Да е населено с други хора. Това не ми е трудно да си г ...

Дилема
Папурчето ми, сладкото,
разлюти съ виднъж,
защото аз поглеждах баткото
отсреща на първия етаж. ...

Какъв очакван леден сняг
вали над хора и дървета.
И побелява всеки бряг
в реки, морета и дерета.
И в тази тишина съм сам ...

Катастрофа. Изглежда странна. На пръв поглед. Прав път. Пуст. Чист асфалт. Хубаво време. Малка кола. Тойота. Размазана в дърво. Засичане? Избягал виновник? Явно това. Пиян шофьор? Също възможно.
Приближава катафалка. Шофьорът е забелязал. Отбива веднага. Излиза. Оглежда. Скорошен инцидент. Трябва да ...

Колко пъти протегна ръката за милост?
Колко мили проходиi на сън?
Колко пъти разказа на другите мъдрост?
Колко хули преглътна наум?
Колко пъти си даде на просяка хляба? ...

О, красота, за която съм мечтал,
все ще бъдеш мой идеал.
Усмихни се в утринни лъчи
да радваш моите очи,
че ти ангел си за мен ...

Сред гората, в планината
белокаменна чешма,
със любов е съградена,
майсторлъшки, от душа.
Два чучура струйки вият. ...

БЪЛГАРИЙО!
Българийо, във тебе ще остана,
защото ти си моята страна,
защото като мен си жива рана,
и като всяка майка си една! ...

Това е една идея за песен по текст на Вяра Иванова.Мисля да запишем слайд(добро) китара и малко барабанки, но ако имате идейки казвайте.

Дъждовно
усещам жаждата ти за живот
(по право тя ти се полага)
нима те плаши този епизод
(сюжетът помни как вървяхме двама) ...

Любовта измива много грехове,
през кални и трънливите пътеки ни извежда.
С нея забравим ледените студове,
любовта, любовта топли нашата одежда.
Под стряхата ще останем насаме с нея, ...

Разхождам се край близката горичка.
Разходка ли? Това си е паркур
и след минутка, виж - излита птичка,
от блатото обрасло със папур.
И в мен се ражда плахата надежда, ...

Нашата любов побеждава всичко...
„Любовта е дълготърпелива,
благодатна,
любовта не завижда,
не се превъзнася, ...

Речта не бѝва
да напряга, а да те
пленѝ веднàга...

Кой създаде толкова крехък света?
Без надежда - да се разпада
на ударни дози недостиг на кръв,
на огнища от гняв и омраза,
на стъклена вата в безцветни очи, ...

Оглушали от моторния бяс,
задушени в бензинови пàри,
неусетно се изтъркалят край нас
дните ни, като сън преживяни -
в усилие, в любов, във омраза, ...

ЖИВОТ
„Само един живот
не е достатъчен…“
Кръстьо Станишев
Животът е урок преди смъртта, ...