Реална ли е моногамията? Или по-интересният въпрос е: „Полезна ли е за човека като оргнизъм?” Ще започна разсъжденията си по този въпрос от самото начало в това свободно писание без определен жанр, без теза, увод, изложение, логическа връзка между отделните фрагменти, а пък заключението ще оставя на ...

Позволи ми да се влюбя,
Сърце!
Тупти неспокойно.
Живей!
Забавяй се бързо... ...

Сняг вали, вали, вали -
сипе се над тихите гори.
И завива той селца,
та зарадва малките деца.
Грабват палавниците шейните - ...

Ще си платя и парното, и тока...
Създание със нестопанска цел,
и аз ще си изляза от живота,
тъй както се излиза от хотел.
Наперен - че съм пил не само мляко. ...

Пролет и жажда
Пролет закичила живота
с воал на пъстрите цветя
и всяка тичинка докосва
пролетната ми душа. ...

Понякога си мисля: Ах, защо
не мога да се върна там, където
преплетох моето със твоето кълбо,
или, накратко, влезе ми в сърцето.
Без много приказки и шум голям, ...

Сияние в зимен ден -
туй е твоята красота.
И от нея съм засмен,
напук на моята самота.
Супернова звезда ме грее - ...

Бели духчета с кожухчета
лудо гонят се, играят.
Мънички небесни пухчета,
миг не искат да потраят.
С тез кожухчета облечени, ...

Ти сам дойде
Не съм те викала, ти сам дойде,
нахлу със взлом и даже не попита,
разрови се в сърцето и откри,
че любовта във мен е още жива. ...

Този вятър е щур като детство.
От косите ти прави ветрило,
а ръцете студее до честност.
Като моята вяра е силен.
Той танцува с листата на двора ...

ОБРАТНО
(Превод от македонски)
само
отбелязаното е неотбелязано, а
предвиденото е непредвидено, ...

When the days are cold
And the cards all fold
And the saints we see
Are all made of gold
When your dreams all fail ...

Алекс Барони - Напоследък
----------------------------------------------------------------------------
Autori: Alex Baroni, M. Calabrese, M. Rinalduzzi & M. D'Angelo
--------------------------------------------------------------------------------
Автори: Алекс Барони, М. Калабрезе, М. Риналдуци & М. ...

(превод от македонски)
Аз съм син на Слънцето
и само този, който ме е имал край себе си
и в себе си,
обхваща стъпките ...

Ето ме, пак сама седя в ъгъла и отпивам глътка вино,
сърцето се разкъсва, очите ми ридаят,
а как искам да впия устни в твоите, искам го неистово,
и пак сама седя и плача си, а те сълзите не спират...
Защо трябва да е трудно да си с този, когото обичаш, ...

Вкусът на гаснещата ми цигара
ме пари нежно, като блудница от дим,
и всеки допир до горещата поквара
извиква в мен пак спомен уловим:
За време на умиращи желания, ...

Изгряват световете и блестят,
спиралата на времето се спуска.
И прелива се звездният разкош
в една неземна и красива приказка.
Поглъщат сетивата ми космическа любов, ...

На лятото жарта угасям лесно.
Достатъчно е само да те имам
в мислите, в ръцете и в сърцето.
Останалото, другите - изстиват.
Да се прегърнем зверски искрено. ...

ВЪПРОСИ
На теб (но въпросите са към мен)
Les plus exactes questions sont:
“Pourquoi tu vis?” et “Où tu vas?”
(Proverbe latin) ...

Стихове за новата година
бе решила да напише старата,
как със радост пролет бе открила,
как на лятото топи се в парата.
Стихове за новата надежда, ...

Безсънни нощи и цигарен дим,
така започва новата година.
И пак съм сам, забравен и раним,
от онзи миг, във който си заминах.
Заминах си, обиден от лъжи, ...

ОБИЧ
До свършек
се протегна този миг,
сред бреговете,
каменно-ронливи. ...

Въздишката потъна в океана.
Събуди мидите и ги разплака.
Смути се, нежно сълзите погали
и стана перла, заблестяла в мрака.

Гледам право пред себе си, право в малката, сякаш драсната с нокът, вдлъбнатинка върху черната дъска. Червена точка всред необятно море от тебеширено черно. Алено, изрисувано с момичешки лак за нокти, и черно, лизнато от напудрени в тебеширен талк стъпки вода. Контраст от равновесие всред морето от ...

TОГАВА
Исках да зная
във всеки момент
какво прави, за какво мисли,
какво го ядосва и на какво се усмихва. ...

Коледен подарък
Отново боли ме стомаха...
Пак се прецаках, уви.
Усещам на живота замаха
към лицето ми пак да лети. ...

Вътре, на топло – край зиданата камина
се сви момичето и след малко си замина.
Ювелирът запомни жалните ѝ очи черни,
разбра – тъжни са очите, защото са верни.
Някой е излъгал погледа на това момиче, ...

Тамо нейде във гората,
насред клони и листа,
импозантно си стоеше брястът,
а до него малкото дърво.
Долу си стоеше то, ...

Прегърнах те, целунах те и... сърцето ми се скъса...
Спрях да дишам, да живея...
Животът ми в миг загуби смисъла си,
и все без теб е така - без смисъл, любов!
Ти си този, който ми вдъхна вяра и живот, ...

Днес рано заплака небето,
снежинки зарони полека.
Тъй бързо превърна земята
във бяла и гладка пътека.
Все казваш, че имаш ли избор, ...

ЧАКАЛНЯ
Всеки човек има право да закъснее. Железниците не отчитат този факт, затова са железни – пускат влака точно в часа на тръгване, нещо фучи, звук се издава отнякъде, железните колела тръгват нервно, скърцат като изкуствени зъби, не им пука дали някой е закъснял. Нито дори, че този някой е имал ...

Навън тихо заваля.
Бели ледени снежинки
закапаха като сълзи
и навред земята побеля.
. ...

Мислите са само пътища -...
неутъпкани
или познати
към върха далечен
на Целта, ...