Присвятква мълния, пътека към безкрая,
а аз в мъглите на декември съм обречен.
Затворник в неугледната си стая,
залъгвам се, че може би съм вечен.
Единствено заради теб живея - ...

Трепетлика
Като те чакам,
съм в нерви цялата-
истинска трепетлика.
Душата ми ...

Коч от Орцево си купи
Гоце Капитана
и го прати да "очупи"
стадото в Балкана.
Ала кочът взе да вие, ...

Косачи...
Елено моме, Елено
не гáзи сѐно зелено...
Народна песен
Косачите клепят* косите си в здрача ...

С два пръста бръкнах и я извадих.
Помачках я малко с ръце.
Не знам каква гримаса направих,
но срещу мен, уплашено, стоеше дете.
Държах я в ръка. Беше омекнала. ...

"Гали ме, папо,
тъй както си ме гали тато.
Че аз православен
в държавата съм славен,
че ме обича свети Петър, ...

В нощта ми зимна мълния влетя.
Свистеше с виолетов ореол.
Погледна ме. Заекна. И се спря.
Изчезна бързо. Май ме взе за трол.

Наскоро четох предсмъртното писмо на Габриел Гарсия-Маркес и се изумих,че все още има мислещи хора. Аз не съм от тях, аз никога не мисля за последствията от постъпките си и изведнъж от спокоен и приказен /почти де/ живот попадам в някаква заешка дупка от, която дори и Алиса не би могла да се измъкне ...

Скрита дълбоко в сърцето,
родена в миг неволен тишина,
литнала високо към небето,
изгряла в снопче лунна светлина,
разпалила пожари луди, ...

Благодаря....
Благодаря ти, майчице, че ме научи
да оценявам дори и малките неща.
Суровият живот не може да е скучен.
За добрите хора любовта си не пестя. ...

Търсиш сърца, за
да станеш сърце..., за да
биеш сърцато!...

Мило мое момче,
пред съм аз като дете,
чувства нежни ти събуди,
отдавна забравени подбуди.
Трепет тъй необикновен, ...

Когато само болката остане
Когато само болката остане,
постепенно всичко губи смисъл.
Няма нищо ясно, нищо мило.
Когато само болката остане, ...

Изпрели ангелите ти косите,
звездици бляскат - това са ти очите.
В зениците ти лунен прах,
а дрешката ти сняг.
Ръцете бели са снежинки, ...

На далечния приятел
Влакът среднощен потраква по релсите в такт,
бягат семафори, c яркия лъч заслепени.
Вярвам, че спазваш ти нашия таен контракт -
мисля за тебе и зная, че мислиш за мене. ...

„Който яде сланина и пие ракия,
сам ще си плаща лечението –
Б. Борисов“
Ракийка ли си пийнеш,
сланинка ли ядеш, ...

Жадувам да съм като вятъра
да тичам по полетата в… душите
да търся кътчета потайни
на дръзки хора във съдбите.
Жадувам да съм като слънцето ...

Ще се срещнем след триста години
на брега на вълнисто море,
щом ме видиш дъхът ти ще секне
и от болка сърцето ще спре.
Аз ще бъда неземно красива, ...

Искаш да се пробваш коня си да разиграваш.
Ела си го вземи! Ела си го вземи!...
Във моята конюшна без пари няма да шаваш.
Ела и си плати! Ела и си плати!
За тебе имам кутия стари сметки. ...

Всяка обич, дори споделена
ражда болка. Но двойно боли
от отхвърлена обич. Ранено
от просмукани с ревност стрели
изоставено страда сърцето ...

Отглеждах я от тъничка лоза,
увиваше се тихичко по мойте пръсти.
Зарязвах я. Тя пускаше сълза.
И тялото и сочно се изпъстри.
Протегнала гръбнак като дъга ...

Аз не съм като вас. И не мога
да подреждам излишни предмети.
Моят Път... е пътека към Бога.
Аз подреждам слова. И куплети.
Пиша тихо. И стъпвам на пръсти - ...

Балада за бащите
Бащите... Това са мъжете, които
разпъват чадъра над свойте деца
и в проливния дъжд си вдигат яките,
мокри до кости, но с горещи сърца. ...

Декемврийското утро завари полето ослепително побеляло. Дребния и ситен снежец се сипеше като бяла пудра захар над смълчаните угари изорани през есента. Малкото ято яребици се бе сгушило под шипковите храсти в отдавна пресъхналото дере недалеч от селото и плътно притиснати една до друга, птиците се ...

В мечтите ми е тя -
тогава сякаш аз летя.
Тя е тъй хубава и добра -
нявга страданието ми спря.
И тя чиста е като росата, ...

В лошия екип
Не знам защо са хората тъй лоши,
че винаги си служат със лъжи
оставят истината по галош
и срещата им с нея им тежи? ...

Колко всичко е било за мен
По брега на горещото лято
се разливат звезди,
теб целувах в нощта ни, когато
в твоите очи морето се скри. ...

Стаени вопли ражда пак нощта,
събрала в себе си съдби на хора
и всеки своите тайни пази,
скрити са под нежния воал на вечерта.
Стаени вопли на живот мизерен... ...

Днес пристигнах точно навреме, за да видя как влизаш.
Беше един обикновен, малко сив, малко замислен ден.
Както винаги, очите ти не се засмяха с очакваната топлина. Ти просто прекрачи прага и стоманените ти ириси се плъзнаха по мен като по хубава, но все пак без стойност картина. После потъна в собс ...

Ти утре пак ще вземеш вестника
и ще попиваш новини.
Ще идеш да претакаш зелето,
ще кажеш няколко псувни
и ще налееш от ракията, ...

С цигарата в синхрон догарям,
дима и бавно ме обгръща.
Гася я, паля я, повтарям
и тя във мене се превръща-
какво не взела, кой не дала ...

Мисля за теб
с някаква прехапана вина,
но не повтарям фрази,
които откъсват мъниста
от броеницата на злака. ...

Десет неща, които искам да бъда
и десет неща, които не желая да съм
Искам да бъда вдъхновител,
искам да бъда желана тайна, искам да съм светлина.
Да бъда човек, в когото някой друг ...

Есенно-зимна картина
Есента дойде и всичко тя обагри,
със своите прекрасни цветове.
Рисува по дърветата, рисува по земята,
една красива палитра чудна, ...