Посочете ми смисъла да се лъжем един друг.
Приятели.
Хайде, моля ви се.
Защо, по дяволите, пиша тук?
Излагам моята истина, моето сърце, ...

Той бе неудачник. И си го знаеше. Още от малък свикна с провалите. Свикна с обидите и подигравките. Винаги последен успяваше да си завърже обувките в детската градина, а когато измислиха обувките без връзки, постоянно бъркаше лява с дясна и отново бе на опашката. Всички рисуваха по добре. Неговите р ...

Обречена
Обикнах те до лудост и забравих,
смъртта, че ме обрича на мъглите
за вечност и в сърцето ми връхлита
с камбанен звън — забързан и неравен. ...

В дола протича селската река,
забавя ход към близката лагуна.
Не бих могъл пред вас да отрека,
как пълната луна ме тук целуна.
Как цяла нощ не можех да заспя. ...

Съприкосновение
събра се в шепите ми тишина
докосна я с горещите си устни
кажи ми знаеш ли какво ѝ обеща
когато тя не пожела да те напусне ...

Dû bist mîn, ich bin dîn.
des solt dû gewis sîn.
dû bist beslozzen
in mînem herzen,
verlorn ist das sluzzelîn: ...

Защо...
да те обичам?
Мразя те.
Не мога да те дишам,
повръща ми се. ...

Застанала сред сатанински свят,
усмихваш ми се чисто, доверчиво –
дете, изпитващо неистовия глад
за всичко най-възвишено и живо.
Но чуждата вселена ме зове – ...

Ще дойде ден - ще има справедливост!
Но този ден, уви, е тъй далеч!
А страдайки от болестна наивност,
ти още вярваш - всеки е човек!
Добре де, хора има - единици! ...

Реципрочността
се стича по междувеждието
с медени капки
змийска отрова
впива се в гърдите ...

В памет на поета Ангел Веселинов. Поклон!
Смугла девойчице, петъчна привечер,
кротко приседнала в кафенето на Мино,
очите си изгледа, сърце остави,
очаквайки поета с чудодейна лира ...

От добрина разплака се светът,
направо да се чудиш – кой е лошият,
уж всеки си избира верен път,
а винаги накрая –грешен ходи!

МЕЧТА
Имам аз мечта
сам-сама е тя –
да се върне пак
обичта в света. ...

Чрез небето - в душата
Защо тъй често поглеждам
високо в тъмната безкрайност,
и след всичко принудено свеждам
погледа към своята реалност? ...

Нощта е нежна, нощта е тиха,
въздишка на деня, в която дишам.
Уморена е, сега тя спи
и аз мисля, мисля, мисля.
Събудена ще бъде страшна, може би, ...

Така обичам да се рисувам –
с тъмни краски, с ръждиво перо,
срещу душата своя негодувам
и прокламирам неспособност на добро.
Така обичам да те описвам – ...

***
Не ме търси в полъха на вятъра,
ни в цветовете на дъга,
ни в стрелката на кантара,
ни в междуредие на книга. ...

Не си оставяйте вратички там, където има само стени...
Кошмарен казус за ловеца:
И вълкът сит, и тъщата цяла...
Сапьорски наблюдения насред минното поле:
ако черна котка ти мине път, остави я да продължи, нека видим докъде ще стигне. ...

Дали след прилива на Истината,
Лъжата ще остане надълбокото?
Дали по вятъра на Риска
ще мога да открия пак Посоката?
Дали от мъртвото вълнение - Съмнение ...

На раздумка с Ботев
Прости ми, Ботев,
ако греша,
но обсебил е духът ти
моята душа. ...

Ще позвъня с букетче на вратата
и с думи две ще ти се обясня...
Съседка си ми, знойна като лято,
и виждам как прибираш се сама.
Със погледи неволно те събличам, ...

Дъждовете обичаха тази гора
и над нея валяха, валяха...
Много влага и много любов се събра
и дърветата лудо растяха!
Към небето протегнаха дълги ръце ...

И от белите лястовици да бях,
над улици стрелкащи полет,
бих снишила криловен размах
щом усетя дъждовния повей.
Знам, надежда съм, чакана с жар, ...

МОМИЧЕТО С КОСИ ОТ ПЛАМЪЦИ
Момичето с коси от пламъци,
по-прекрасни от сияещи слънца,
хвърляше парещи проблясъци
и ги впиваше в моята душа. ...

Тони седна на земята и надникна под леглото.
Разстоянието между матрака и пода е много специално пространство, където във всяка детска стая се спотайват какви ли не интересни тайнствени неща. Някои са попаднали случайно там – изтърван молив, изчезнал чорап, зловеща безформена сянка, която винаги се ...

Да, защото жените се справяме с всяка една ситуация и колкото да сме наранени и колкото и да ни боли, стискаме зъби и продължаваме напред с високо вдигната глава. Усмихваме се, но никой всъщност не знае каква буря бушува вътре в нас, никой не знае как болката разкъсва душата ни, че сърцето стене. Че ...

Една жена
в дъжда вървеше
и със стъпки плахи
сълзите на небето
заобикаляше. ...

Пенсионерски години № 2
След обеда... И обедния сън,
във парка съм, да се разтъпча,
в природата стоя навън,
да крепна силите си, мъча! ...

Малкото неща, случили се в Онзи ден ме объркаха.
Слънчевата светлина беше така ослепителна.
Въздухът тежеше, пълен със спомени за бъдещето.
Онзи ден вулканът изригна и светът се стопи.
След това гласът. Зелените очи. ...

Един бездомник си говори,
самотен в хорската тълпа.
Поглежда стреснато нагоре,
въобще нехае за света.
Светът не го и забелязва. ...

– Още едно! – побутна чашата едва-едва и отпусна глава на лакътя си. Беше светъл мъж, с пепелява от палещото гръцко слънце коса и тъмни мътни очи , с присъщия за преждевременно остаряващите хора израз. Слабоват, висок и леко прегърбен, като че ли нещо го гореше – дали слънцето или нещо друго - никой ...

Ще те чакам,
там под липата -
в лунната нощ.
Очи ще затворя.
Ще бъда до полунощ. ...

От тебе аз съм очарован,
но ти остана само спомен.
Сърцето ми е в лед и в сняг -
ще стигна ли спасителния бряг?
И на този бряг нека да си ти, ...

Нощ се спуска, плаче градът
и само вали дъждът.
О, мила, за тебе аз
и Рила бих преместил от раз.
Но не знам ще те видя ли дори, ...