Пристъпвам по ръба на
вечерта.
Ти си до мен. А твоята ръка
спасява ме от сляпо
отчаяние. ...

Пепеляшка е с трън във пантофката.
Спи върху грахче Царкинята.
А земята се моли за дъжд.
И... му е тегаво в рая на Господ.
Но се спусна по оста на Земята ...

Душата остава зад предела на времето –
броеница от съдби и участия.
И някъде там, на ръба на проблемите,
пресъздаваме своето щастие.
Сърцето ни – мъдро следва промените, ...

Не знаех къде бях сгрешил. Всъщност... сгреших ли? Тя винаги беше до мен. Винаги беше там, за мен. И един ден просто си тръгна...
Бяхме млади и объркани. Никога не сме познавали тези чувства на вълнение, на обич... За нея аз бях първият, за мен тя беше първата. И всичко беше прекрасно. Ние двамата.. ...

Това, което искаш ти...
Гледаш ме в очите, сигурно и надменно,
разказваш и знаеш всяко нещо за света,
говориш с тоновете и мимиките на твоето его...,
живееш като крал, но не пазиш твоите кралства! ...

Sincerely honest,
we told each other words of
damnness,
darkness,
an everything that was lying ...

Времето е относително понятие,
отнема ни последната минута...
Като част от древното проклятие,
да живееш като куче, по принуда...
Да броиш секундите до края, ...

Викаш ли? Помниш ми името?
Идваш ли? Или си тръгваш?
Смърт не си. Нито си биле.
Рана съм. Недей ме превръзва.
Живот ли е? Меря го с тебе. ...

Ревнива съм! Признавам.
Не съм виновна. (мисля си)
Свикнах безусловно да се доверявам,
а от безусловното... така боли.
Ревнива съм! Така е. ...

Музика, която създава пространства
Вълнуващо е да си Диригентът на столетието, извайващ ВРЕМЕТО.
На 6.04.2016г. в зала „България” се покорихме на музикалното вълшебство, създадено от Йордан Камджалов и неговия екип. Два часа извън времето на стандартните грижи и проблеми. Сами със себе си, провокира ...

Понякога се рониш от небе,
което е покълнало във мене.
И сънища не спираш да крадеш,
даже и от слънцето ми денем.
Тогава си изгаряш във сърце, ...

Едно момче с коси от злато
реши да пътешества...
Из толкова много чудеса,
из хиляди звезди
и толкова съдби.. ...

Докато този свят се мръщи
на младата си пролет,
прибралият се,
за мъничко в къщи,
отново готви се за полет. ...

Сините очи на семейния адвокат, макар и леко потъмнели от възрастта, блещукаха с дяволито любопитство. Джеймс четеше лежащия на бюрото документ, барабанейки нервно с пръсти.
– Завещание под условие – промърмори Джеймс и вдигна глава към адвоката.
– Точно така.
Минута по-късно младият мъж се подсмихн ...

Приплъзваш ръцете по моето тяло,
пронизваш ме с поглед в очите,
разплиташ ме с ласки, поглъщаш ме цяла,
единствен ми сбъдваш мечтите.
Разтапяш ме, галиш, потъваш, ухаеш, ...

Светъл лъч в простора -
това е тя.
И чезне всяка умора -
от нежност аз летя.
Рани, болки тя лекува - ...

Денят прекрачи със гигантска крачка;
направо скочи в моето легло.
Очите му - два облака-задачи,
с които ми посочи, че било
е вчера събото-неделя; ...

ГОРЧИЛКА
Животът поднася ми чаша след чаша.
Изпивам ги всички - една по една.
Но често остава мътилка и каша
след тях във душата, със трайна следа. ...

Се7ем
Огледах се... И себе си познах.
Наоколо, сред хорската Омраза.
На Алчността от млякото бозах!
Но ме разяде като метастаза... ...

Живей за себе си
Живей живота си без тайни.
Раждаш се волен и щастлив.
Чувства и радост - трайни.
Радост и увереност, че си красив, ...

Черният ангел…
Глава 2
Трябваха ми не секунди, а часове, за да анализирам това изречение. Звучеше толкова абсурдно, че не знаех точно в кой момент ще избухна в смях или гняв, че ми се подиграва по този… как да го нарека... безочлив начин може би? Това загадка ли трябваше да е?! Ох, не можех да разсъ ...

Навън е пролет.
Тихичко дъжда
гальовно се отърква по листата.
Целува нежно младите жита...
Ухае на любов (и теб) земята. ...

Ето на! Защо ли, а?
И ето на!
В деня днешен - безропотно отново пъпля тук!
Ей така на раменете си понесъл скуката.
Семки чопля в пликче - мислейки почти на глас: ...

Искам, когато плача, да мога
на нечие рамо да положа глава.
И с искренна нежност, неугасваща обич,
да видя от друг ъгъл света.
Копнея, когато съм духом сломена - ...

Какво ще ни дадеш, Българийо,
със поалчнели управляващи?
Младите спринтират, бягайки,
а старите са оцеляващи.
Утрините са в мъгла, ...

Балансирам със тежест крилете,
а болката пречи ми да летя...
Разпъвам невъзможно, простете,
аз ù простих, но не мога да спя...

Избрах си да живея в този свят.
Измислих си го. За да съм щастлива.
Тук никога очите не валят,
и никой от мен не си отива.
Измислих си и теб. И топлината ти, ...

Опитвала съм неведнъж, но не мога
да те измъкна от състоянието мрачно.
Говорила съм ти в пристъп на тревога,
а ти ме спираш с думите „Не е удачно!”
Виждам в мислите си как се терзаеш. ...

... войната е от
сатаната... а мирът -
от небесата...
... войнѝте са от
сатанѝте... а мирът - ...

Спомен ли ще си остане
всичко между нас?
Сърцето ти трепти ли
в онзи късен час?
Спомен ли ще бъде ...

Бавно тишината минава през ръцете ми и ме обгръща в топъл захват.
Спирам да мисля и да дишам, оставам сам и падам, губя се, мрака ме запленява в буен танц и звуците на тишината ме откъсват от себе си. Аз политам надолу и се възнасям. Сълзите ми тържествуват и преоткривам света. Вече няма мен и теб, ...