Каква заблуда е живота,
с когото крачим под ръка!
И гоним все висока кота
и се оливаме така.
Строиме къщи и палати... ...

Душата ми е циганка
/когато се отвърже/
Каква разкошна циганка ми е душата! –
Топла мургава, красива,
наметнала е облак над Земята, ...

ЛОШИЯ ЕКИП
Не знам защо са хората тъй лоши.
И винаги си служат със лъжи.
Оставят Истината по галоши,
и срещата им с нея им тежи. ...

Замесена беше някак от друго тесто. Все искаше да изглежда като останалите - привличаща, вкусна, ароматна, неустоима и достижима, потребна и полезна... Гледаше ги с възхищение- подредени на рафта една до друга, така приличащи си до еднаквост и се опитваше да си намери мястото сред тях. Всички очаква ...

Пролетно
Зелено, зелено прелива във мен,
опива ме лудо копнеж вдъхновен.
Отпивам и цялата ставам на цвят.
Душата ми пее в зелен необят. ...

Пътешествие
през чувства
и усещания
в действителност
различна и странна, ...

В сянката на лятото
Разкаянието - бледа сянка -
разнищена, в очакване.
Нахалос!
С Душа под нокът - ...

Любовта е светлина
Думите"Обичам те"
не идват с пролетта.
Носят в себе си много топлина,
носят радост, която гали душата. ...

* * *
Ти не ме погледна на раздяла
с поглед бликащ от сълзи.
Тръгнахме си. Буря бе отвяла
листите от нашите души. ...

Ти някъде си там далеч,
а може би тъй близо си?
Не знам.
С невидимата нишка
протяга се пространството във времето, ...

Мечтае, пътува, събира монети,
често ме пита: "откъде ли са взети? "
Харесва и тачи европейското кино,
ах, как презира всичко фалшиво.
Перфектна, директна, но не като нея, ...

Рапунцел ми викаше, заради дългата тъмноруса коса. Все я държах вързана на кок, а той постоянно минаваше и ми крадеше шнолите. Рапунцел. Гласът му още кънти някъде из задните улички на подсъзнанието ми. Ама така кънти, че ще ми се пръсне главата.
Не мога да разбера как човешкото съзнание така ясно г ...

Защо веднъж не се обади, когато бях самотен?
Забрави ли всичко, което направих за теб?
Нима не знаеш, без теб колко съм нещастен....
Нима сърцето ти превърна се във бучка лед?
Казваш ми, че не познаваш по-добър човек от мен.... ...

Какво е птицата,
която съградих
от малките лилави камъчета...
Птица ли е?
Шепа камъчета? ...

Какъв е смисълът? - Долавям го неясно,
когато съм пред стъпалата.
Невидими и толкова реални,
че няма как да ги докоснат сетивата...
Повява хладният престой в ръцете ...

Велик народ
Велик народ сме българите!
Народ с минало. И само какво минало... Вероятно имаме и бъдеще. Знам ли.... А какви изобретения сме измислили... Това, компютър, електронен часовник, топлата вода... Не. За топлата вода още нямаме доказателства. А кой за пръв път използва авиацията за бомбандир ...

Моя стара полу-импровизация.

Зимна вечер...
О, зима е, но толкова приятно
със топла ласка вечерта обгръща-
глобалното затопляне навярно
божествено сезоните обръща!... ...

Страхувам се, че ставам ясновидка,
до мен всеки е странно познат,
цветя и вечеря, клишета, напитки,
последван от скука с душевен преврат,
и дните ми странни, еднакво постлани, ...

Ти беше човек
за слава и чест
и всеки те хвали
за твоя протест.
С чета пристигна ...

Живеем между две корици
Живеем между две корици...
И всеки ден е следващ лист,
на който можем да напишем –
живота – своя пътепис. ...

Какво се крие в думата "любов"?
Въпросът сложен е, със много неизвестни...
Преди много време древен философ
решил да разгадае тази тайна
и седнал, на огромен камък сам. ...

ВАЛИ
Вън вали, вали, вали.
Стоя и питам се дали
случай сгоден ще ме сполети.
Да стоим сами - аз и ти, ...

Ти си слънцето -
светиш за мен,
ден след ден топлина
ми даряваш.
Усмивката ти грей, ...

Association d’été
J’ai été toujours
un peu bizarre,
comme un été fou
resté dans le placard. ...

Зелената трева на моя роден край
и засмяните божури по пътя ми за вкъщи,
те ли, аз ли - едва ли някой знае
какво пак влече ме да се връщам
към онова, което от лицето ...

Аз винаги ще бъда наполовина -
личност на контрасти -
ту възвишена, красива,
ту подвластна на най-низши страсти.
Ликът ми се изменя като този на Луната - ...

БЕЗУМИЕ
В неправда тъне днес света,
душите сякаш са в подземие!
Като че ли усмихва се греха,
маскиран зад човешкото безумие. ...

на мама
Смърта е жестока и ни раздели,
ти си в черната земя,
а мене ме остави сама.
Не мога да те прегърна, ...

Със радостта от чувството живот
се ражда и пълзи във всяка клетка
отровата, която миг след миг
унищожава и превръща в грозна
същност смисъла на всяко ...