Докато смъртта ни раздели?! Нима?
Искам с теб да споделя безкрайността!
Един живот не стига за това
да се докосна до твоята душа.
Ти винаги ще идваш във съня ми, ...

Трябва да боли
Ти си моя жизнен порив
и винаги ще дишаш в мен.
Една милувка искрена и твоя -
жадувам те, изпадам в тлен! ...

Мамо, тези снежинки
откъде са долетели?
И защо така се въртят,
сякаш че са полудели?
Мамо, а защо на Снежко ...

Повече за любовта
За любовта, която всеки ден възпявам,
която като огън ме гори,
с "отличен" винаги я оценявам,
а давал съм, ù повече дори! ...

Глава 7
Отворих очи. Бях в нечие широко двойно легло и стреснат се огледах. Отново промяна в местоположението... и чак тогава си спомних всъщност, че се бяхме преместили докато аз бях в неопределено заспало състояние.
Зак!
Грабнах бързо телефона си и набрах номера, който бях измъкнал от спомените на ...

В една приказна страна
живели майка, татко син и дъщеря
Не живели във разкош излишен
за сметка на това пък бил възвишен.
Владеели те сила свята за повечето хора непозната ...

ОХЛЮВНА ПЕСЕН
„Посещението на министъра в една голяма степен ще окаже действително оживление и по-нататъшно подобрение на града ни...” Това прочете главният редактор на местния вестник в уводната част на основната статия, посветена на знаменателното събитие.
- Ти си странен човек, Тодоров – рече на ...

Тирето между две години
измерва целият живот.
И радости, и болки сини
събират се във този вот.
А дължината на тирето ...

Усещане за пролет
Очакването да начене пролет,
за кръжащи птици в чуден полет,
сладостния усет за пробуда,
и пърхане в криле на пеперуда! ...

Любовта ни събра
Пиех си спокойно кафето и мислех за днешните дизайни. Кройките бяха хубави, а платовете-невероятни. Самите модели бяха просто уникални. Да, определено обичах работата си и бях щастлива, но нещо винаги ме измъчваше. Празнината в сърцето ми, да, точно тя, все още беше просто болезнена ...

Старецът живееше в дървената си къщичка до брега на морето.Какво ли не бяха преживели тези дълги бели коси покриващи сухото му лице.Какво ли не бяха видели тези негови присвити от разочарование и тъга кафяви очи.Какво ли не бяха работили тези негови изнурени ръце.
Той бе живял своя живот в търсене н ...

Казват, че жената е като котката - винаги отива при този, който я погали.
Само че не всеки знае колко своенравни и непредсказуеми са и котките и жените. Понякога тя се спира при най-неподходящия, водена или от любопитство, което често я погубва или водена от съдбата, което в крайна сметка завършва п ...

Тъмнината на зимната вечер бавно обгръщаше всичко наоколо и белотата на снега постепенно чезнеше под угасващите последни слънчеви лъчи. По съседските къщи тук- там започваха да светват прозорчета подобни на свещички в голяма и просторна черква, а плътната маса на падащия на парцали и налитащ върху п ...

Днес си ти роден,
точно преди година.
Мина трудното,
напред е новото, неоткрито...
Първи крачки усвои, ...

Пещерно изкуство
Преди стотици векове,
където днес цъфти човешката Европа,
лъвът е идвал да реве,
заситил се с плътта на бърза антилопа. ...

Когато ги разши
в метафори,
(говоря ти за думите)
напомни ли
последния ми апостроф ...

"Бяла лястовица по терлици"
Бели ангеле, помня те,
в онова утро как слезнал от дърветата на рая ти бе.
За глътка въздух борба видя
и с крилете си вятър към мен повя. ...

Мокро
Слънцето печеше силно, толкова силно, че можех да изпържа яйце на главата си. Вървях като призрак по брега. Прозак ме направи призрак.
"Даже и времето е ненормално в тая държава" - мислех си, докато пресмятах как няколко месеца е адски студ, няколко месеца е жега и няколко месеца през годината ...

Събуди се след кратък и неспокоен сън,
разтърка очи, прозя се и отново се почувства зле.
Не бе от времето, напротив – прекрасно бе навън
но от няколко седмици, даже месец, живееше как да е.
Прехранваше се с писане, ту на разкази, ту на стихотворения, ...

Събуди го неприятен хлад обгърнал тялото му като наметало. Посегна да се завие, но странен шумолящ звук го накара да отвори очи. Това, което видя направо го накара да скочи от мястото, където лежеше. Огледа се, разтърка невярващо очи и отново се огледа. Какво беше това място? Как се беше озовал тук ...

Съвпадение ли беше, че се влюбвах винаги в жени които много си приличиха?
Съвпадение ли беше или лош късмет, че аз исках да съм с тях, а те не можеха?
Съвпадение ли беше, че се влюбвах винаги в жени които бяха с кафяви очи?
Съвпадение ли беше, че всичките имаха голямо сърце или просто аз такива търс ...

Беше късна есен. Схлупено, потънало в забрава, а може би и в размисъл, малкото Видинско село - Черно поле се бе притаило, горе, на опашката на лъва и от неговата най- северна част идеше гъст дим. Бай Ставри вареше компоти. Освен есенни компоти, Бай Ставри вареше и зимна ракия- душегубка. В Русия и в ...

Сънувах сън... Във него любовта
със болката ми стара се прегърна.
Онази, тъй познатата, в нощта
спомените в истина превърна.
Може би от минал бе живот, ...

Една почти библейска история...
Към залез Слънцето клонеше плавно,
вечерен бриз надипляше вълни-
едно момиче от морето бавно
излизаше с разголени гърди... ...

Белезници на пръсти безименни-
щракна попът и хвърли ключа.
Котарак или тигър мина през пътя ни.
Ти изсъска и след него изхвърча.
Холивудски демо любови. ...

Бели, бели, бели
облаци пред здрач...
От къде са взели
смисъла си здрав
да надникнат в нищото – ...

"Мечтата ми се върна у дома" - П. Горинов
Мечтата, тя се връща и остава,
наскитала се скитница проклета,
все още жива, с много люти рани,
със слюнка излекуват ги орлета ...

-
Небето е родило сто слънца —
да светне дълго писана бележка.
Но пощенският гълъб окуця,
обръгнал на разделите човешки. ...

ВЛЮБВАНЕ
/поетичен диалог/
Пламена Владимирова
Влади Владимиров
Влади ...

Денят е невъзвратно прагматичен.
От сутринта подреждат се светулки.
Минутите до голо се събличат.
Щурчетата настройват си цигулките.
Мравките отново се строяват. ...

Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида ...

Кочияшът на Времето впряга си спря –
преварил зората, пред сивата порта.
На беден, изстрадал, отруден човек,
превърнал се в спомен от снимка в паспорта.
Мрачният странник, когото Смъртта ...

Баба Марта - жива, здрава -
пак надежди ни дарява...
Хей, здравейте, хора мили!
Да прогоним злите сили!...
Слънце, пак засмей се ти! ...

Казвам каквото мисля,
право в очите и на мига.
Стига с тези преструвки,
целувки - само за мойте деца!
Казвам с думи прости, ...

Тя от всичко друго е различна,
озарява света със светлина
и на никоя друга не прилича -
приказна фея, самодива или жена.
Тя от всичко друго се откроява, ...

Аз съм алчно, нагло депутатче,
заплатата си още увеличавам.
А пенсионер няма пари и за хапче,
защото на него много не давам.
Докато гине той от глад - ...

И Н Т И М Н О
Късна есен е. Ноември
в улиците пак снове...
Вятър многоцветен пее
за мечтани брегове. ...

Новият чадър вземи,
може днеска да вали.
Тъй ми казваше жената,
че бях вече на вратата.
Гледам облаците черни ...

Да не си ме отпращал тогава!
Днес е късно за жалки победи.
Аз съм тази, която остава
само в жълтите прашни портрети.
Аз съм филмът от старите ленти, ...