Търкулвам си очите в кръг по пода.
Въртят се в свиваща спирала.
Дочувам шепот с устните на Юда
- устни с изтрито червило да искат.
Нямам вече нищо за разпъване. ...

Доколкото знам:
ти не си ме загубил;
лесно се спомням.
В отговор хайку на alantuan
15.02.2015 г.

Тя винаги с усмивка ще отвърне,
сърцето украсила е с вериги,
сълзите си събира, щом ги зърне
и тайно ги превръща в сувенири.
Тя знае приказки невероятни, ...

Небето е бездънно сиво,
но това е друга сивота...
Мисля си, тя даже ти отива;
Пред нея бялото, просветнало лице
искри досущ като снега, ...

Облече Ежка
новата си дрешка.
Лачените обущенца
обу на малките краченца.
Отива на забава... ...

Отломки от душа трънлива, мъжка и грешна
*
Имам си една мечта -
гола да те видя ей сега,
тук до дясното ми рамо. ...

Тя беше толкова красива, искрена, нежна, съблазнителна и невинна...
Тя беше скромна и добра и изведнъж видях в нея, жената от моите сънища!
Тя беше младо и смело момиче, но се държеше като истинска жена,
защото знаеше какво иска и не казваше на всеки втори мъж, че го обича!
Тя беше добродушна, силна ...

Като дете дядо ми често разказваше приказки или разни истории, които сполучливо съчиняваше или беше чул от други хора. Запомнил съм една, която по онова време ме беше силно впечатлила. И досега я помня, като ярък пример на човешкото геройство и твърдост. Ще се опитам да предам думите му, а ако не ус ...

Живот
Ех, животе, няма като тебе!
Учиш ни на толкова неща,
но често тоз урок остава
във нечия изстрадала душа. ...

Проститутката, която регулираше движението
Стивън Бене летеше надолу. От години злоупотребяваше с алкохола. За седем години беше написал само два сценария за MGM. През тези седем години преживя три развода.
Банковият служител паркира колата пред къщата на Стиви. От километри личеше, че е прост чинов ...

Heinrich Heine: Buch der Lieder
Lyrisches Intermezzo
XLII
Mein Liebchen, wir saßen beisammen,
Traulich im leichten Kahn. ...

Обичат ни децата примирено
Гледат ни в очите възхитено
Бързат да се разделят с нас
Свободни от родителската власт!
Децата ни порастнали в мълчание ...

Глава 9: Ничия земя
Изгревът посрещна Проходът отдавна буден, с претъпкани от хора улици, огромни опашки пред пунктовете за преминаване, както и безчет забързани каруци и карети по различни задачи. Тънки струи дим се виеха през доста комини, където догаряха последните въглени от нощните огньове. Мал ...

Не оставяйте душата си самотна.
Ще ви открадне всички спомени.
Дълбоко в дълбините си безпътна,
ще им пее и ще бъдат кърмени.
Когато дойде най-после денят, ...

Хора, погледнете ме сега,
откакто той си тръгна
аз повяхнах. По мене има
само капчици роса.
Тъй сякаш плача-росоносна. ...

Морска история
Пак е нощ, лятна и красива,
задушен въздух ме гори.
Разхождам се по плажа като самодива
и само вятър роши дългите коси. ...

Знаеш ли, Мария, когато болката влезе в душата ти няма измъкване.
Пропива се във нея и я измъчва. Като нейна сянка. Сънуваш я.
Преглъщаш я. Мразиш я. А на нея не и пука, че те разяжда отвътре.
И така докато единият надделее - или ти или болката.

Когато нещо старо в теб умира
ти недей по него дълго да тъжиш
и да вярваш ти недей да спираш,
че нещо по-добро ще го замени.
Когато една мечта се разбива ...

Снишили гърбовете си като камили,
спрели за почивка –
планините се разнежваха, заплели стъпки,
във витрината на необята…
Във чашата на нищото оставяхме следа, ...

Белите нощи
RemaTe
Събличаш ме днес
от забравени чувства,
прилежно оставил ...

Те са там и си милват ръцете под масата.
Той отсреща поредния вестник чете.
На небето прибират в очите окраската,
а зад вестника тихо тъгата расте.
Те са влюбени, спират минутите с пръсти. ...

Самотен плаж и лунната пътека
е пистата последна към звездите.
Издигай се. Безшумно ехо ще отеква
и сенките ще заличат следите.
Издигай се нагоре и не искай ...

Търся те...
Сред счупените мечти,
разпилени по пода на детството...
Търся те в изгубените си дни,
като камъни тежки ...

По перваза на този живот мисли влачим…
като старо палто със якичка от радост.
Със обувки – вини, от калта натежали,
дъвчим дъвка от вечно жадувана младост
Във портфейла душевен сме скътали чувства, ...

Видяла съм с очите си,
ще те разсмея,
когато ти кажа,
че не си на себе си.
Здравото мислене ...

Вярвате или не...16
Трифон Зарезанки
Заряза лозето и потопи празника във вино.
На кръстовището катаджия изпрати книжката му на ,,кино".
Пред катаджията застана хрисим. ...

Липсваш ми...
Липсваш ми когато вечер тихо,
нощта запее с нежния си глас,
губя се неволно в лабиринта
в търсене на другото си Аз. ...

Тихо е в родния дом.
Вехто палто, бастун,
пожълтял прашен портрет
на напет господин, а в
сълзите - татко се връща. ...

Ще бъда кратък, думи малко,
ще поразхвърлям аз на този лист.
Дори и да е глупаво и жалко,
дори и разумът да не е чист...
Да, чист не е, опиянен е, ...

''Вървях по двора. В ръцете си носех купа пуканки. Имах куче, което си стоеше в колибата на двора. Когато пристъпих да мина през колибата, кучето се спусна, за да ме ухапе. Познаваше ме от толкова дълго време, няма как да не ме е познало. Говорих му, давах му пуканки, но то продължи да лае. Мислих с ...