Минувачът
Един поет -
незнаен, без адрес,
прегърнал е
износената лира. ...

декември 2013 Румяна Славова
Докато луната тихо спи
открадни ù всички бляскави звезди!
Украси ти с тях косите ми,
ръцете ми, нозете ми... ...

Не, тъй не се съзадава добрина,
родила се от мили вопли, в пъстри шуми.
Не плува тя в морета, не върви в села,
а се заражда от спестени думи.
Не се изражда с мъки и с печал, ...

Родих се мъртъв, мъртъв се родих
от тежък сън възкръснал в пуст живот
нелепо време там край мен лежи
тунел един прострян от гроб до гроб...
А гвоздей призрачен пак погледът кове ...

Женската ми гордост
ще събличам като дреха,
защото е сестра на суетата,
но не от страст и от желание -
от капчицата нежна власт, ...

Детенце мило с очи звездици
ме гледаш с поглед окрилен,
а после в миг поглеждаш в небесата
и виждаш как светът е сътворен.
Тъй чиста и безкрайна е душата, ...

Да правя музика за мен е важно!
И друго нищо не е от значение...
......... :() .........
Нищо друго не е от значение
Тъй близо, без значение колко далеч, ...

Вековете прелитаха край мен
и неуморно отиваха в мястото на забравата.
В съзнанието ми изплуваше въпроса:
Дали с букви някой е записал времената
или спомените ще загинат в тъмнината? ...

THE SUN ALSO RISES СЛЪНЦЕТО ВСЕ ЩЕ ИЗГРЕЕ...
I am waiting for the dawn Чакам своята зора
Bring the colors to my world цветовете в моя свят!
I am sick to be forlorn Болен съм от тъмнина,
I am tired of feeling cold уморен съм от студа! ...

Качих
се на
колелото на живота
изпаднах
от него. ...

Жената се спря пред стъклото. Мъжете отвътре не ù обърнаха внимание, вторачени във фишовете си. Трябваше да завърши Голямата игра. Дарена не бе забравила обявата, надраскана върху картон, закрепен на дъската в супермаркета:
Т Ъ Р С Я Ж Е Н А
Да пере и готви.
Може и грозна.
Да не залага!!! ...

Тъжно ми е за това болно дете,
което тъй жестоко пострада,
трябва да я считаме за цвете,
не за обект на грешна наслада!
Мъчи ме съвестта много тежко, ...

С всяка следваща стъпка
един от друг надалеч
по подметките - кал,
като гети.
Грайферите ни - котки, ...

Понеже, в село, всичките говорят -
поетите си падали по самодиви,
си рекох: „ Колко е да се престоря
и взема, че се дегизирам на красива?!“
Гюрлюк накърших, хвърлих два-три таса, ...

Спомени
Ах, ах...
спомени - мили и безценни,
нахлуват в моя ден,
щом Вапцаров е с мен. ...

Eх, Реката
/реминисценция/
Пеликани се спускат в реката
и пълнят своята гуша.
В пояса някой обира уплашен ...

само опитай
да откраднеш
целувка.
ще се случи
някак си ...

Влязъл си под мойта кожа
и ме месиш като глина.
Не, в калъп не ще ме сложиш –
волна и неповторима.
Прекрояваш ме, умуваш, ...

И дланите в длан да положим -
да срещне и пулсът ти моя.
И там на простора в покоя
ранените чувства да сложим.
Допри си и устни до мойте ...

Констатация
Кой каквото иска нека говори,
но първия път оставя най-ярък спомен
особено, ако няма втори!!!
Тест ...

Вълшебен нектар
Когато ме погледна небесата
изчезнаха и слънцето се скри,
и Господ-Бог сред своето сияние
в прегръдката си свята ни обви. ...

Днеска е Курбан байрама,
куфарите аз си стягам,
у дома - голяма драма,
утре във чужбина бягам!
Изборите вчера бяха, ...

Цял ден ми трябваше, дорде да го смеля...
И къде да се дяна от гадното?!
Гълъб, с пръстен, вчера застрелях.
Както летеше и падна...
Зад компютъра сядам си машинално. ...

ЗА БЕЗ(СМИСЛИЕТО) НА ЕДНО БРОЕНЕ
Едно, две, три, четири, ............... дванадесет! Йееее!
Тези викове огласят дворовете на всички училища, улици и ресторанти в страната през топлите майски вечери. Красиви, жизнени и енергични абитуриенти радват окото на минувачите и ги карат да си припомнят собств ...

Студ бавно сковава земята.
Листата изгарят в дъха на своя живот.
Душите им отлитат с крилете на вятъра в бездната на нощта.
Мъглата узряла изпива от лапи следи,
Краката на кучетата уморени потъват в Луна, ...

Земята роди я, но и я прокле.
Да няма тя нито ръка, ни нозе.
Да влачи езика си редом калта.
Да плаче и носи до гроба греха.
Вятър повя, и му даде крила. ...

Защо ли нещо се разкъса,
не вярвам в твойта правота,
думите ти тъй лъжливи,
нараняват моята душа.
И пак в мен бушуват бури, ...

Обичам гостите. И обичай си имам -
посрещам всеки странник със добро,
душата си с червен килим застилам,
не ми се свидят - ни храна, ни облекло.
С усмивки колкото ти трябват и отгоре ...

Колко жълти картона е нужно да ви покажем?
Продажният футбол е даже почтенна игра.
Всеки български гражданин, еднакво е важен.
Всеки иска добро и всеки има съдба.
Идва снегът и отново комини ще пушат. ...

НЯМА ЛАБАВО
- От 45-та, като са ни стиснали за гушата тия комуняги, стискат, стискат и кой не устиска на туй стискане, или бяга надалеч, или рипа през балкона си – рече бай Симо Политиката и поясни: - „Комунист” и „комуняга” не едно и също нещо, щото комунистите са паднали в кърви, а комунягите са с ...

Роди се в пламъци...
Роди се в пламъци
в полунощ,
първо разкъса небето
с писъка си, ...

През gелничниmе gни изnълнена с глъчка, а nрез nочивниmе с гробна mишина, новаmа сграgа на часmноmо училище nривличаше вниманиеmо на всеки и враmиmе се оmваряха nреg множесmво изnлашени gеmски очички всяка гоgина. Оm нея винаги излизаха ученици със свеmнали лица на оmличници. Но малко бяха mези среg ...

Ще минеш ли пО някой подлез
пак, облечена в Бяло?
Отдолу ще пресИчам аз, по залез,
със сърце за тебе замеЧтано.
С косите, Алено омайни, ...

Пътят му заприлича на фуния. Отегчително прав и безднадеждно самотен в тази
безплодна пустош, която той непременно трябваше да прекоси. Луксозният "Спирит"
сякаш се плъзгаше в някаква странна млечна мъгла, в безкраен изнервящ миг от
безвремие. Стрелката на скоростомера бе замряла на трицифрено число ...

"Сам" не е синоним на болка,
асоциира се със сила!
Нима е нужно до мен да има друг човек,
за да съм щастлива?!?
Не е ли основателна причина просто фактът, че съм жива? ...