Монограмът в моята ръка е,
увековечил един спомен мил.
Днес носталгия за мен и тъга е
и в монограма поглед впил,
се сещам за учителката стара, ...

Оптимистично
Странно, днес на всичко ме е яд,
а уж не шетам на подобни настроения;
Възможно е да имат пръст сезоните
с тотално сбъркан кръговрат – ...

Заскрибуца в пътя ми посоката -
недоволно, лятото си тръгна.
Заподсмърча, бързо сбра си топлото
и отпраши, без да се обърне...

От облаците тъмни
небето натежа.
По ъглите му стръмни
аз мислено кръжа.
Небето се подпира ...

Познавах един тип, който цяла седмица звънеше на вратата ми, предлагаше разни неща и само се наливаше с виното ми. Беше досаден тип и аз се опитвах да го разкарам, но той звънеше на вратата, раздразнен и жаден. Всеки път, когато излизах, подвикваше едно и също:
- Ей, драги, имам нещо точно като за т ...

Познавате ли странника със колелото
дето скита сам из тучните жита?
И дето сам говори си с дървото,
сам броди из поляни и нивя.
Знам колко много стихове написа ...

Не си до мен и даже не тъжа,
че празна ми е стаята, сърцето.
Не си до мен, съвсем си е така,
и даже лекичко ми е небето.
Не ме дочака - даже не помръкнах, ...

на Стайо Гарноев
С тази рижа прическа и поглед мъглив,
Есента е красива и зряла жена.
Не разпъвай, художнико, своя статив -
малко тесни за нея са твойте платна. ...

Калници /разказ по действителен случай/
Знаех, че ще вали. Тази дълга и тежка зима си отиваше без никакво желание. Тежките облаци там горе, бяха готови да атакуват с отчаяното настървение на отстъпващ узурпатор, самотен и нежелан.
И аз се чувствах самотен. По-самотен от онази голяма комета, която пр ...

Била съм апатична,
това прави ме от всички вас различна.
Може би е просто някаква черта анатомична,
но аз съм всъщност много, много динамична.
Нараниш ли моето сърце, ...

Наблюдавам те, небе,
от прозореца на малката ми стая.
Пред погледа ми - синьото поле
разстила пухкав килим над България.
Мирно и неусетно времето тече, ...

Непознатото
ме пали
и ме убива
също като теб
не съм докосвала ...

Какво трябваше да направи? Какво, какво, какво?? Да бяга? Да се скрие? Не, не и не, нищо нямаше да помогне. Трябваше просто да продължи да... да продължи да какво? Да държи ножа? Да стои над тялото? Да гледа как кръвта се стича към обувките му?
Как се стигна дотук?
Не искаше да го направи, никога не ...

Колко силно те обичам - не разбра,
затуй чувствам се така,
сред нощите тихи, обляна в самота,
плаче ли, плаче - моята душа!
И като скитница в тъмнината, ...

http://www.xn--80aahfy.com/home/gajda/kaba-gajda/kaba-gajda-specialna-izrabotka
Дали, защото взеха му душата,
от нея да направят просто мях,
животното затворено се мята
и в музика превръща своя страх? ...

Различна съм – не можеш да ме сложиш в рамка,
не можеш и да лепнеш върху мен клеймо.
Душата стройна, с хубава осанка – плика ще разкъса,
ще се приюти във не едно писмо…
Аз ще скитам вечно, а и никога във сянка, ...

обичам те
трепери
мокро
пред входа
мрънка ...

Сега съм конфиналност
на пъстър низ от силуети
в кълбо от сенки.
Морето на илюзиите спи,
облегнато на лунната дъга. ...

Навън вали... не спира да вали...
тежки капки валят от небесата...
и сякаш падат есенни сълзи,
от очите на небето, капят на Земята.
Вали и в мен... порой вали... ...

Често хората в рамки те слагат -
"страдална", "низвергната", "смешна".
И захвърлят те жалка през прага,
като вещ ненужна и грешна .
Каква си, любов? Целомъдрена? ...

Когато вдигате цената на водата,
на тока, на газта и на бензина,
когато си гласувате заплати
и то съвсем без никаква причина,
поне за миг, за миг се замислете ...

Сънувах снощи блед силует,
ти стоеше безмълвна с искрящи очи,
аз направих крачка към теб,
а ти с пръст ми каза замълчи.
Посегнах да погаля яркото ти лице ...

Дойдох на този свят със радост,
живях щастливо свойта младост.
Напред се взирах със надежда!
Към старостта сега поглеждам.
Живота ми огряха три Слънца. ...

О, дяволи излязохме на старта.
И тръгнахме да търсим келепир.
Създадохме курорти като Ялта,
не сме страна сега, а панаир...
Посяхме жито в родните полета, ...

Гледам в огледалото
и не мога да позная,
виждам външност позната, но
на кого ли е тя, не зная.
Аз ли съм това, ...

Моята съвест много силно ме терзае,
че спестяванията на бедните хора
не са гарантирани, че за това се нехае,
срам ме е, че се търпи у нас позора -
че принципите на транспориране тук ...

Живея в джунгла.
Родих се в долината на смъртта.
Родих се в едно градче, опушено със сяра, с амоняк.
Вече не е толкова опушено.
Избягах. ...

Бива, бива лакомия,
ала туй на нищо не прилича!
Има вече милиарди,
а пък след парата тича!

В очите съм на другите мъже.
Да знаеш само как ме гледат!
Плета от погледите им въже –
все някога ще се обесиш с него.
Жените им ме пращат на разстрел, ...

" Автопреценка"
Сериозно Ви казвам, не се занасям,
толкова съм добър, че не се понасям!!!
Разсъждение
Нека и аз нещо да кажа: - ...

ЕСЕН
Кротко есента повива
кестените със листа.
Ту е мила и грижовна,
ту е с длани мокри тя… ...

На есенна музика тъжните звуци
в изсъхнали листи вятър шуми.
Плачат ли, плачат отново олуците.
Красивите твои, бездънни, очи...
Вика дъждът, неистово блъска ...

На приятелите.
В тоя свят на пълно отчуждение
готов ли съм да бъда по-различен,
да съградя за някого надежда,
да се почувства закрилян и обичан. ...

Това станало една пролет, но не за пръв път. Били неколцина набедени рибари. Те живеели в една палатка близо до рекичка. По цял ден ловели риба. Но наближила зима, застудяло и задухал един такъв резлив ветрец. Та те решили да построят къща. Отишли при един мъдър строител и той им дал точен план и те ...

Завръщал ли си се във празен дом,
във който господар е тишината?
Броил ли си, за да заспиш, до сто?
Изгубвал ли си полъха на вятъра?
Очаквал ли си някой пощальон ...

Тайнствена вселена
Вървя. Внезапно в нечие пространство
попаднала съм в неуречен миг
и конница от непознато царство
обгражда ме с гостоприемен вик. ...

Сърцето ми, от мъка свито,
трепери и мълчи.
Мълчи, не пита що е скрито
в онези, най-горчивите сълзи.
Не пита кой, защо и как остави ...

Не си спомням живота без теб -
каква е луната и слънце как грее
и колко е вкусен къшеят хляб
и птичата песен как чудно се лее.
Света не познавам без теб - ...

С болка разбрах, че:
1. Най-близките ти хора могат да бъдат най-жестоки с теб.
2. Когато правиш добро, не получаваш благодарност.
3. Когато мислиш за някого, той те пренебрегва.
4. Хората гледат повърхностно и дават оценки, без да вникват в нещата. ...

Липсва ми времето,
в което бях малко човече,
на всеки се усмихвах безгрижно
и някак си дните отминаваха
бързо и леко. ...