Имало едно време една баба,
която била болна и слаба...
И не ù стигали парите за хляба...
Веднъж нейната Червена шапчица
отишла при своята бабчица, ...

15.03.2015
Марийка Събева
Снежният капан и ние
Мъка ми е като гледам по телевизията наводнените къщи и дворове, затрупаните с дълбок сняг къщи, страдащите от студ и глад хора. Съчувствам на хилядите хора, попаднали в снежния капан. Сърцето ме боли за тях. Как живеят в тези непоносими условия? Как оц ...

Възвишение
Въздъхнах. В дробовете – синева.
Заплувах сред памуковите облаци.
Под мен са къщите, пасящите стада,
безименните, скитащи се просяци. ...

Кафяви, зелени и сини. Смеят се, обичат, презират, понякога блестят от любов, друг път от тъга. Бързат, пропускат, изследват, отвращават се, срамуват се, дебнат, очакват... И са красиви, особено, когато се радват.
Показват ни света какъвто е, друг път какъвто искаме да го видим.
Вървят по стъпките н ...

Тòчката ( . ) обѝча запетàята ( , )
зарад спỳснатата ѝ косѝца !
Запетàята ( , ) обѝча тòчката ( . )
и ѝ кàзва : „ Тѝ си ми сестрѝца ! “ .
Тòчката ( . ) обѝча и чертѝчката ( I ) ! ...

Аз съм твоето неизживяно детство.
Улицата, на която
вечер си играеше с децата.
Аз съм викането за вечеря,
и сервираната охладена диня, ...

Реших да си открадна миг
от вечност... с него да живея.
И чуден смях... по детски чист
в очите ми да се засмее...
Реших да си открадна облак, ...

Този свят се руши
като стара, паянтова сграда,
подкопан от лъжи
и съмнения.
Този свят страда! ...

Последна отпуска
- Всичко правиш днеска без душа. Чувствам напоследък често да отсъства тя.
- А! Забравих ли да те уведомя? В отпуск пуснах я и отлетя
- И как я караш ти сега - ей така живееш си и без душа?
- Някак си се чувствам по-добре, тя самата не поиска да ме разбере: ...

Вървя напред, а все назад се връщам,
ден след ден сред непрогледна тъмнина.
И моля се да ми покаже някой пътя,
да сподели мойта самота.
И опит нов, поредна нова стъпка, ...

Опиянена трезвост
в океан от вихри се рее -
медуза -
лекота в старанието
изгаря доброволно - ...

Очите му с цвят на кафе,
действаха ми добре.
Като кафето сутрин, което те събужда,
погледът му умееше да ме възбужда.
Очите му с цвят на кафе, ...

На Руми Николова
Мълчи ми се. Така страшно ми се мълчи, че искам да съм се родил ням. За какво ми е тази уста, като никой не ме чува? Затова от два месеца дума не съм обелил – само клатя глава, а пък другите, ако щат, да ме разбират.
Тук съм вече от година и нещо. Казват му Дом за изоставени деца, а ...

И да прогонят пустотата
дошли са цветни дъждове,
ограбили на закуска дъгата,
докато хапва палачинки с мед.
Нашарили слънцето в лилаво, ...

Мило момиче,
Алено като роза...
Ярко като диамант...
Аурата и жълта като слънце...
Никоя неможе се сравнява с нейната красота ...

Нощта е особено време;
На слепеца, сетивната гама.
Туй, което денят ни отнеме,
тя спасява в щадяща измамност.
Тя е храм за назряло стенание, ...

Свечерява се. Залез прегръща
нежно, с кротък лъч, облака дремещ.
Още час и нощта се завръща,
а нощта е особено време.
Пелерината черна на мрака ...

ВЕЛИКДЕН
Христос воскресе и изпрати вест,
че празник е - Великден е днес
и ще се чукнем с боядисани яйца,
за благоденствия на цялата земя. ...

То беше дъжд през таз година.
Във селото валя през ден!
Това е главната причина
да съм в нехяайство обвинен!
Не мога да погледна двора, ...

В прозореца наднича ден
и плисва утринна позлата.
Вали на сладки капки времето
и лепне с топъл вкус на лято.
Кипи зеленина, чертае ...

Понасям бури безпощадни.
На студ издържам и на пек.
Приемам думите ти хладни
по път за двамата нелек.
Изправен и с корона горда ...

Просяк край парламента минава,
а там за него нищо не остава.
Няма явно човекът късмет,
търпи дела си зъл и клет.
Пука ли ви, дето сте вътре, ...

На малката църква в стария свят
Поседнаха Нептун-Тезей и Ариадна Галатея…
И нежно като вишнев цвят…
Започнаха да пишат епопея…
Забравиха останалите герои ...

Къде ми избягa поезиятa, мили?
Между децaтa и къщaтa и новия филм
химикaлa дa вдигнa все нямaм сили,
a листa, обиден и бял, ми мълчи.
A в мене сърцето бушувa, изгaря, ...

Ти ме научи, мамо да не се предавам и да гледам винаги напред....
Само ти никога не ме остави и продължаваш днес да си до мен....
Благодаря ти, мамо за това, че живея и никога не съм бил лишен от нищо....
За целувките, за прегръдките, за утехата.... благодаря ти, за всичко!
Ти ме научи, че света е ж ...

Днес ще рисувам слънца...
с цветни усмивки в тревата,
нищо,че вън трополи си дъжда
и шари с дъх по стъклата.
Всяка струйка ще бъде ми лъч ...

Ти си „нищо“
Смяташ ли, че смисъл има
любовта криле дарява,
а не ги отнема.
Какво ми даваш ти? ...

В сърцето - паяк,
на лице - усмивка.
Човекът валяк
не дава, само иска...
Със другите - учтив ...

Пролет е
Клоните си гъсти вплели
два люляка над пътната врата.
Пръскат аромат от цветове нацъфтели.
,,Пролет е!" - нашепват си тихо с листа. ...

С У Е Т А
Всяка дума е излишна.
всеки звук е без душа.
Ако обич в тях не диша,
всичкото е суета. ...

Създадох те наново,
без грешки
всички добри неща.
И сега жадувам, за съня
Когато заспя, да те видя. ...

Ходилата ми докосват дъното
на падините в океана,
косите ми се веят сред облаци над Еверест,
а аз рисувам във Вселената живота.
С тълпи от хора вдигам зид от самота ...

Знаеш ли кое е моето "вкъщи", мили мой?
Там в прегръдките ти за мен е миг покой.
Искам да се прибера "у дома", сега
и там при теб аз нежно да заспя.
Моят дом не се вижда, ...

Цветя стоят до книга,
навярно чакат теб,
а ти си нейде там щастлива,
очакваш срещата и си красива.
Очакваш ти момента, ...

Той е най-добрият ти приятел, който те гледа така, както никой друг досега не те е. Той няма нищо общо с това, което по принцип харесваш. Косата му е с прекалено много гел; начинът, по който се облича, е смотан; а шегите му понякога са толкова остри, че гърлото те заболява и се налага да му обърнеш ...

Разговор с...
- Не искам да повярвам
аз на никого.
- Повярвай ми -
помолиха очите ти. ...