Не тъгувай сега, че отдавна не търся причини.
Тази моя тъга и без друго не струва и лев.
Тези, нашите грешки, без друго са толкова сини,
че студената зима превърна сърцето ми в лед.
Не тъгувай сега, че застанах накрая на пътя. ...

Очакването – случването – споменът.
Декември, януари, февруари...
Очакването – случването – споменът.
И крачиме ли, крачиме ли, крачим...
Това, което щеше, става "беше", ...

Цветове от безкрая вземи ми.
Обич скрита в сърцето на звяр.
Набери ми цветя, за магии,
изпрати ми звезда, като цяр.
Открадни ми Луната в небето, ...

Днес поседнах да напека малко босите си крака на камънаците покрай брега на морето. Те бяха затоплени приятно от слънцето. Не исках нищо друго. Нито да докосна водата, нито да си измия ръцете и да разнеса водните капки чак до раменете си, както обикновено хората правят, пробвайки каква е температура ...

10// О, хващал съм се много пъти,
че зло във себе си държа,
че злоба и във мен се мъти,
че съм си служил и с лъжа!
Не казвам, че бе туй система, ...

11 май
Ден на Кирил и Методий,
ден на бг знание и учение,
с него Бог ни праща знамение,
ден на словото, ...

Нашият влак
Минава гара подир гара,
на някоя - спомена остава,
но бърза той, напред отива
и миналото ни закрива. ...

Помогни ми, Богородице Пресвята,
и на мен помогни!
На разсъмване, в тихата стая,
да угаснат очи!
Слушай! Дъждът ми разказва. ...

Посвещавам на 93-годишния си баща
Солен турук с червено вино в мъжка вечер,
наситена с истории и приключения.
Вибрира въздуха от гърлен смях и глетчери
с юнашки тонове и майчини благословии. ...

Аз съм онази... Същата, която
заграбва от съня ти с пълни шепи.
Която мислите ти в плен държи
и чийто образ с лунен блясък свети.
Безсънието ти съм. Изтерзано. ...

Остава си на мода невежа, шут, лаик,
„в угода на народа“ да става политик
и куфари да стяга. Европа го зове –
там най ще му приляга закони да кове.
Тук нищо не остана – от партии безчет ...

Ще споделиш ли с мен съдбата си
и своите любоприятности?...
Нима не ще си по-щастлива -
до тебе вечер да заспивам,
да галя нежната ти женственост, ...

Понякога дъждът от очите вали,
а после надеждата сяда,
денят се усмихва,
протягат ръцете си пътища
и ме прегръщат, ...

Събуди ме тихо с твоите целувки.
Събуди ме рано с капучинов дъх.
Отпий от мен, а после без преструвки
люби ме нежно, а аз ще стигна своя връх.
Вземи ме в себе си, не се съпротивлявам. ...

Напоследък не искам да пиша.
От перото отвръщам се ням.
Липсва въздухът, който да дишам,
а светът е задръстен от срам.
Нови ценности - стара клоака. ...

... неоткраднатото стъкълце на обичта...
Не вързах люлка, нито плод ожарих.
Пътечката ми вие се през бездна.
На есента огнивото ме пари.
Пилее шума вятърът... и глези ме. ...

Как си, мамо? Как си на Небето?
Свършиха ли болките за теб?
Или още стяга те сърцето -
справям ли се с тоз живот нелеп?
Гледаш ме отгоре. Негодуваш, ...

От чешмата навън беше бликнала синкава струя -
да отмие кръвта от напуканите колене.
Тюркоазено-синьото пладне завива ме с тъмно.
А косата ми лепне попарно от капчици мед.
Тя измива със грапави длани ранената кожа; ...

Питали ли сте се някога, какво бихте отвърнали, ако някой ви зададе въпроса, "кой е този момент в детството ти, в който разбра, че всъщност... детството ти е приключило?"
Всеки човек има такъв момент, който се превръща в един незалечим спомен - в много от случаите, предопределящ изборите ни в живота ...

Денят е тъмен, дъждът вали,
сърцето плаче, разумът спи,
спи и сънува, къде ли си ти,
а дъждът вали ли, вали...
Поглеждам навън и ето ги... сълзи, ...

Когато нощем ми е трудно да заспивам,
когато съм самотна и излишна,
когато много ме боли и ми е криво,
разчепквам тишината на милиони нишки.
Тогава цялата съм изтъкана от съмнения. ...

Усмивката ти радва ме всеки ден,
очите ти красиви омайват ме безкрайно...
Ръцете ти, мечтая аз, да са в мен,
да ме прегръщат и галят всеки божи ден.
Ти си като птичка, която лети в безкрайните небеса, всеки ден. ...

Усетих, че пак се е забъркала в някоя от нейните истории, още преди да ми каже. Вече достатъчно добре познавам сестра си, за да съм наясно с този блуждаещ поглед и кахърните въздишки.
Така че, когато малко след това ми каза, че е влюбена, само затвърди неприятните ми подозрения. Защо неприятни ли? А ...

Гледам очите ти хубави -
меки и пълни с любов.
Гледам устата ти хубава -
сочна и пълна със страст.
Гледам ръцете ти хубави - ...

С опасна физика съвсем не съм,
ни бицепси, ни трицепси излагам,
на вид мушица, но в главата ум
от който всеки юначага бяга.
Не ме орисал Бог със красота, ...

Като рана в душата,
като удар от нож,
като истина свята,
си във мен ден и нощ...
Като спомен изгаряш ...

За дерето и всичко живо по морето
Не месец, а години
веч не спира
да се носи от ефира
лай, вой и стон ...

ПРИКАЗКА ЗА ШКЕМБЕТО НА ДЯДО
Събрали сме се на един хубав празник вкъщи цялата родова тумба. Тя една тумбааа – ум да ти зайде! Ама айде! От двата хоризонтални края на Велика България между стария Балкан и синия бял Дунав, от житницата на Добротица, та чак до камънаците на Срацимира, цели три поколен ...

От време оно
сме имали хора герой;
Герой от световен мащаб.
Българи смели... В жертва се дали за нас.
Без даже да вземат ...

Вървя сама в гората, усещам
как ме прегръща нежна топлина.
Хубаво е. Небето е прекрасно
и чисто като сълза, кристално ясно.
Продължавам напред, а тревичките ...