Животът ми премина в песен.
Понякога с фалшив тенор,
Но припева бе тъй чудесен,
Запяван от задружен хор!
Животът ми премина в песен. ...

Без твоите очи студено е, боли
и сиво е навсякъде, та даже вледенено,
защо ли да изгряват следващи зори -
поне да носят вест, печат от твоето колено...
Защо ли да се взирам в шарките на пеперуда ...

Искам да ти кажа...
но не ми позволява...!
Искам да ти покажа...
вместо това, в алкохол се давя.
Слепота обзела е хората, ...

Краят на Вселената е бял.
Началото - на всеки е известно.
Връзката е опетнен морал.
Да се почисти, никак не е лесно.
Ние сме в безкрайната среда. ...

Романтични багри
В прозореца на твоята душа
потъвам сякаш до забрава..
Размиват се ненужните неща
и само Любовта остава. ...

И диви, и красиви, и буйни, и различни.
Луди, откачени, страшно първични.
Често неразбрани, нехаресвани,
според някои даже - неприлични.
Ние сме така силно обичащи, до края! ...

Ти дойде
Ти дойде като сън във съня ми.
Като лека роса отлетя.
Освежителна глътка дари ми.
Завеща ми пак нова мечта. ...

Деца играят в парка. Лято.
На ведрите им личица
чете се не една усмивка. Радост,
родила мънички слънца.
Неволно спирам се, загледан, ...

Speed
Стъпих накриво в своята болка
и за малко да падна, но тя
ме подпря и ме вдигна отново
не протегнах към тебе ръка. ...

Червени устни,
мътна бира,
разговор по острието на бръснача –
колко много ме харесваш,
как готов си щом ме видиш, ...

СТРАХ
На сборния образ на нерешителния ухажор
Отдръпваш се от мен като че ли...
И ясно е – защото съм различна
и страх те е от хората, нали! ...

СЪЛЗАТА НА ПОЕТА
Блещука в мрака живата сълзица на поета,
подобна на светулка, на изгаряща звезда.
Тя свети като галещото слънце на небето -
залива ни с безбрежната си мека светлина. ...

Хумористична трагедия
В село на мегдана
,,два бастуна",
със скъсана отдавна
младежка струна, ...

Нямам спомен да съм бил някога жив.
Но след смъртта си навярно ще бъда.
Утрешният ден ще е само ритник
(за да паднат още няколко зъба).
Вчерашният - остана графит ...

Животът между пръстите изтича.
Угасва като слънчев лъч!
И в миг от него,
старостта пристига...
-Макар че млад все още си! ...

Когато не паля звезди,
се свивам тихо в нечий ъгъл.
Душата ми отдавна прегоря
в безсмислена борба
с измислени герои. ...

Знам, отдавна няма го тук
силуета ти бял.
Спрях да плача. Тъжен звук –
но отново съм цял.
И раздавам ядосан ритници, ...

Една жена, родена да обича,
за тебе ще направи чудеса -
ще нарисува в миг кокиче,
ще преоткрие пролетта.
Една жена, родена да обича, ...

Сив и скучен е света,
а ние сме някъде из вечността,
губим приятели, надежда…
времето от нас радостта изцежда!
Искам на всекиго щастие да дам, ...

Моето сърце е крепост недостъпна
и всеки принц отказва се на входа.
Поредният от мене щом си тръгне,
казвам си: „Да бъда друга, не, не мога“.
Ключа към себе си аз трябва ли да взема ...

В калните локви
с рокля на точки -
боса и дръзка -
превзема света.
Небесни откоси ...

Защо ме будят нощем дъждовете
с все още неизплакани сълзи?
Не знаят ли?! Отвътре ми е светло.
Едно самотно пламъче трепти.
И въпреки, че в сенки се оплита, ...

Провал. Последната отломка на човечеството съществуваше в единствения оцелял ковчег под Алпите. Апокалипсис. Освен, че не успяха да го спрат, унищожиха и малкото останала надежда. Отчаяние. Петдесет и осем години живот в една мизерна дупка под земята. Бунт. Малцината оцелели искаха навън. Лудост. Бе ...

Да отгатваш рими е чудесно.
Но да ги измисляш не е ...................... /лесно/
Тези деца-сладкогласници
са ..................................... /второкласници/
Влезе в час Стамат - ...