ЧЕТВЪРТ ВЕК НАНИКЪДЕ ИЛИ ПО-КАДЪРНИ ЛИ БЯХА КМЕТОВЕТЕ ОТ МИНАЛИЯ И ПО-МИНАЛИЯ ВЕК
Много често социолози и политолози спорят дали започналият на 10 ноември 1989 година преход, е завършил. Има различни мнения. Но, едно нещо е безспорен факт. Преди броени дни, за двадесет и пети път празнувахме нова го ...

За да можем да се смеем,
крием болката, сълзите.
За да можем да живеем,
губим себе си в тълпите...
Чужди на света родени, ...

Кога животът ти върви по равното
и само локвите прескачаш със досада,
и всяка стъпка знаеш предварително,
и дори да мислиш не ти се налага,
тогава, как да не се радваш на пътечка ...

Една жена. Във нов живот.
Живот, във който е обичана.
Живот на аромат и цветове.
Живот естествен. И живот по две.
Живот на радост и доверие. ...

Когато се завръщаш –
бяла, нежна,
със стъпки леки,
с чара на момиче –
ти в моите прегръдки ...

Сине пораснал,
дано ми простиш
всички вечери, през които
не бях до тебе преди да заспиш,
за да целуна ...

Чувствайки се като жертва,
забравяйки, че жертвите са те.
Откраднала сърцата
на хиляди мъже.
Объркана и раздвоена, ...

Обич
Страстта си пилях разлята във теб,
разтапях се огнено в чувства от лед
и цветна дантелено галих те... блед,
после се вливах във всеки... поред. ...

Няма да плача, аморе.
Животът не иска.
Очите - широко отворени,
а юмруците - стиснати.
Няма да плача, аморе. ...

Приспивай ме с милите слова,
без думи сънят ми оглушава -
тъй не искам да съм сам...
Събуди ме... ако кажеш
бих останал... ...

ЗАРЕЖДАНЕ
Очакваме годините с надежди,
че някак си ще бъдат по-добри.
Тъй новите години се изреждат
и остаряват - времето върви. ...

Нощна среща
Смъртта ми беше! Спря пред нас,
погледна, но не ме поиска-
или не беше моят час,
или ѝ хрумна друга мисъл. ...

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов - Oracle
Историята на Кокошката
“Колко крачки
се налага да измине Пътникът ...

Защо ме този свят тревожи,
докога душата ми ще нищи?
Стремежите си следвах, и можех ...
Имах всичко. Всъщност нищо.
Една любов ми остана за вечеря ...

Защо отвори тежката врата,
защо затръшна я с усмивка,
защо не спря, не се огледа,
защо остави ме така сама?
Защо ти трябваше това, ...

Със тихи стъпки ще си тръгнеш,
тъй както тихичко пристигна
и мене пак ще ме прегърне
онази сила да руша...
Във твойта липса ще се спъна ...

Днес Душата ми
стъпва по любовни облаци -
няма нужда от храна и вода,
няма Меджнун или Лейла...
Има само Космическа игра, ...

И един глас замлъква.
Една душа издъхва.
Две ръце протегнати
сега са се кротко отпуснали.
Един дъх последен вдишвам, ...

Знам кога дъждът ще завали
и мечтите ще угаснат бавно
като всички светещи звезди
и небето ще остане празно...
а сърцето вече няма да тупти; ...

Протягах ръцете си към теб... Опитвах да те докосна... Исках да те усетя... Търсех те. Гледах за теб. Очите ми не намираха покой. Устните ми ставаха все по-безчувствени. Имах нужда да те видя. Чувствах се безсилна. Чувствах липсата ти. Чувствах разстоянието. Чувствах те толкова далеч... А беше близк ...

Усмихнеш ли се – всичко ми минава,
Намръщиш ли се – пари ме слана
И в тези два сезонни дяла
Разкъсвам се и страдам от това.
Животът с теб навярно не е лесен, ...

Няма да сме заедно с теб,
но за теб отново пиша този ред,
искам да си ти с мен щастлив...
когато пиша този стих.
Липсваш ми, не го отричам, ...

Срещнахме се толкова далеч,в тъмното изгубихме ръцете.Твоята любов е като свещ –пари и изгаря, но не свети.Восъкът ни свърза във едно,вече сме вградени, онемели.Скъсах и последното звено,за да разбера, че сме се слели.Белезите вече не болят,всичките стени са като пясък,мислите превземат и кръжат,вик ...

Целувката беззъба
не ми харесва хич,
искам да те любя,
(че времето е бич)
докато си сочна ...