Огромно, слънцето залязва
в безлистения Боабаб,
а тук, в аурата желязна,
Замбези бави своя бяг.
Задъхан, джипът ни "Тойота" ...

За бездомната Любов...
И мисля си : Това, че съществуваш
и също мислиш някъде за мен
е толкова прекрасно, че си струва
да те желая вечер вдъхновен... ...

Луната срамежливо надничаше през малкия прозорец. Стаята беше абсолютно тъмна. Пода на стаята беше разхвърлян. Някакви дрехи, безразборно бяха накацали, по дъските и си почиваха на различни места за през нощта. В сенките на тъмния ъгъл на стаята се чуваше слабо движение. След известно време на взира ...

Сляпа нощ се е спуснала над блудния град и сякаш за миг е затъпила мерзостта му.
А Луната, окована в сиви облаци, оплаква себе си, скитник познат и участта му.
Тихо и глухо е всичко навред.
Нощта се е отдала на мрака в ложето брачно.
А Той върви сам, обгърнат в своите мисли черни и съзнание мрачно. ...

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение I част
Започна да ръми. Беше черна нощ с празно небе. Хладният повей на вятъра предвещаваше буря. Далечни гръмотевици отекваха, светкавици цепеха черното, вятърът се усилваше. Това трябваше да бъде един от онези пречистващи въздуха дъждове, но изглежда бе твърде ран ...

На гроба ми ела самичка, а не със онзи, с който те видях,
седни на пейката и отдъхни си, нищо, че по нея има прах,
отдавна никой няма да е сядал, щом пълно е със бурени навред,
седни за малко да те видя, нали в живота си обичах теб,
нали и във смъртта ще те обичам, тъй както себе си не бях, ...

Безмилостно на времето резците
не спират по лицата да браздят,
гравюрата си издълбават с дните.
Но твоят образ в паметта ми скрит е –
все същият – величествен, крилат, ...

Омекнал порив, биричка, шкембе.
Чорап вмирисан. С дупка. Горе.
И вкиснал дъх. И кариес. Небе.
Муха. Брада. Без контра.
Два лева. Прашни. В заден джоб. ...

Понякога светът ми става малък
и скрива се във твоите ръце,
а всеки миг със тебе е подарък
и няма начин нищо да ме спре.
Поглеждам те. Очите ми са огнени ...

Сърцето ми ранено отново от лъжи,
не си тръгвай – остани.
Счупено на две се моли,
не си тръгвай – остани.
Твърде късно ли е? ...

Пристига смъртта... и полека
над заспалите вече очи
лъч чертае ефирна пътека
към света, в който няма сълзи!
Там, където е вечната обич – ...

Цвят
Аз съм цвят със розови листа,
пея и във въздуха се рея.
За красиви думи аз копнея,
за да мога с красотата да се слея. ...

Искам да те гледам във очите,
да потъвам в тяхното море,
с пръсти да ти ровя във косите
и да целувам любимото лице ...
Искам да те чувствам в ръцете си, ...

ФАТАЛНО НАСЛЕДСТВО
Повтаряха ни някога до втръсване:
"Няма на земята по-щастливи!
Празнувайте!" И плюскаха до пръсване,
а ние бяхме гладни, мълчаливи. ...

Емилия
Глава дванадесета
Понеделник винаги беше напрегнат, тежък ден. Оперативки, операции, нови пациенти, и най-вече след почивния ден на никой не му се работеше. След 6-дневна работна седмица, в неделя даже Господ си беше дал почивка, въпреки че в понеделник пак нямал нищо за правене или създаване ...

Здравей.
Сигурно си много изненадан от факта, че получаваш писмо, и то от мен. Ще се зачудиш защо съм ти написала това, а не съм ти го казала на живо или най-малкото по телефона. Защото не мога. Реших, че ако го направя в нета ще бъде много... глупаво, затова ти пиша на този лист хартия. Знам, че ще ...

Жена, в очите си побрала необята,
дали за мен ще се намери кътче мило(ст),
или с онази болка, свита под ребрата,
ще те докосвам само с пръсти от мастило.
Дали в дълбокото зелено ще потъна ...

Защото нямам право да те следвам
(дори не помня кой реши това),
сега потъвам в тази страшна бездна
(дано следите ти да залича).
Обличам се във бяло. За последно ...

УШОТО
Не мога да си сдържа и почвам да се хиля още като се появи на вратата на кафенето и все се питам, „как па никой не го забеляза и да го направи звездата на комедиен сериал”.
Скица си е Рачо Капура, щото е с дълги крака, късо тяло, пъпешовидна глава и уши на елфче, едното от които два пъти по-уш ...

Искаш ли да остана?
Това въпросът е на мойте дни,
който с оковите си хладни успя да ме плени!
Искаш ли да остана?
Tова отеква в моята глава. ...

Не се завръщат духовете на снежинките,
а върху айсберги издъхват ветрове
в годината на източния кон.
Един безимен, чужд и ненадеен сезон,
във който припознавам ексцентрика Бог ...

Искат да те повалят,
не им се давай, изправи се.
Опитват да те провалят,
покажи им, че не могат, бори се!
Вдигни глава високо, ...

Не си жена за всеки мъж,
а просто – истинска загадка.
Минаваш като топъл дъжд,
илюзия си - много сладка.
Парфюмът ти е чародей, ...

Трудно е, знам, но няма да се дам.
Животът е такъв, опитва се да ни прецака,
но аз ще правя напук, дори да падна, пак ще стана.
Той опитва да се смее над нашата тъга,
но чуй, зад всеки облак има по една дъга. ...

Вече претръпнах.
Нищо не ме боли.
С всичко се примирих.
Страданието захвърлих
далеч от мен. ...

Вървиш. Мислиш. Спомени. Болка. Плач. Крещиш от вътре. Спираш!
Болката се увеличава, но преглъщаш всичко. Целия гняв, яд, тревога, тъга – всичко! Спомените продължават, но се фокусираш върху нещо толкова болезнено, че да забравиш всичко. Да се отдадеш само на болката. Физическата, тази която те кара ...

На Гого от Тоника
Когато някой ден света оставиш,
е важно - да остане твоят глас
и никой този глас да не забрави,
защото е оставен тук - за нас... ...

Горест слани две красиви очи;
без жалост гаси пръски ирисно лято...
Колко си тиха! – Сърцето мълчи.
Дали не очаква момента, когато
дланта си положил над лявата гръд, ...

Зная, момчето ми беше до мен,
мило усмихна се, нежно ми каза:
"Мамо, обичам те! Ден подир ден
аз от звездата си пак ще те пазя.
Само сълзите си ти избърши, ...

Обърках се, не зная вече
обичам ли те или мразя,
желая ли те или не.
Объркана съм, чуваш ли
и твоя е вината ...

ХІІІ
... Иван Борев седеше в кабинета си пред голям бърбън и димяща кубинска пура. На бюрото бяха разпилени документи, а най-отгоре стоеше списък с пътниците пристигнали преди два дни с полета от Сейшелските острови. Три имена бяха подчертани, а Иван се взираше в тях с невярващ поглед.
- Как е възмо ...