Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърце да ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!
Не бях се спирал, за да се огледам, ...

Мълчание, красноречиво като думи,
раздира тишината с тъп кинжал,
отекват спомени и стъпки, пусто е...
до кръв боли и до премала.
Аз ще намеря на слънцето изгрева, ...

Защото съм омесена от кал,
душата ми все в тъмното се вглежда.
(И кой ли Бог така ме е създал –
да бъда антипод на слънчогледа?)
И щом се мръкне, някаква тъга ...

Съдба
Мъжът ù - пияница.
Синът - вечно пиян.
По хората чисти -
за хляба - едвам. ...

Капка хлад изтича от листо
на две дървета с корени в безкрая.
Люшва се, замира, продължава
под звука от клоните метален,
вплетени отвъд и тук, ...

Минаха около два месеца, откак Отлагане се уволни. Бяха много добри приятелки с Немипука, така че не можеха да не си тръгнат заедно, след като Немипука беше изритана от екипа... И не можете да си представите колко добре се отрази това на работния процес!
Вечно неприветливата Есен тази година се усми ...

Поле с макове
(песен)
Поле с макове,
прелестни...!!!
Защо се страхуваш да не се отровиш...??!! ...

... избираш...
дали смело
да се свиеш
и скриеш в себе си
и да предадеш ...

Погледни ме...!
Погледни ме -
искам нещо да ти кажа,
прочети го в очите ми -
обичам те! ...

Да видиш своя образ
не в огледало, а в картина.
Да се питаш защо небето е синьо
и защо водата е синя?
Да се усмихнеш на себе си, ...

В ново и във старо време,
на стара нива в хоризонта,
посято смъртно семе,
полято с кръв от фронта.
... и там, под него, с пръст покрит ...

И вечер аз приличам ли на вятър?
Приличам ли на обич отминала?
Дали ме чакаш нейде сам и стар,
или аз бях една искра изстинала?
И там, далечен, колкото бе и преди, ...

Нощ, луна, море, момиче...
Класиката в жанра връща:
нощ, луна, море, момиче-
и е уж едно и също,
но момичето- различно... ...

Като камък на шията ми
тази обич нечакана висна,
спомените с усмивки уби
и в душата ми хвърли харизма.
И сега си ми в сънища дар, ...

Зимно в ноември
Натежало сиво небе.
Черен котарак
и мокра тишина.
Боричкат се врабчета. ...

В погледа ти аз се пържа
и душата не издържа
да те гледам как във хола
се мотаеш полугола!
Вчера купихме матрак, ...

Anger is what I want to let go,
Anger is what I need to give up
Something is stronger than it, I know
And I believe that love is the bulb!
You, slitty little bastards! ...

Белег за връщане!
В този сводест чертог е студено
и вали от таваните прашна тъма,
само в ъгъла с хрип, участено,
скърца с панти ръждиви олтарна врата. ...

Така и не научих
любимия ти цвят.
Може би е онзи, в който са обагрени при залез
тъжните лъчи.
Но в целия, изпълнен с багри свят, ...

Михал Михалев, дребен чиновник, дребен на ръст, с малки тънки мустачки, семеен от 20 години. Жена му, 45-годишна рускиня, Наташа Михалева, по баща – Безсмертная. Михал я докара преди години от бившия Съветския съюз, тогава младичка, крехка като брезичка, със сини като чисто небе очи и руси коси. От ...

На Богдана
С теб съм. И ти давам сили.
Винаги, щом са ти нужни.
В твоята душа вали ли,
моята е също тъжна. ...

Дъждовно е,
окапаха листата,
сезонаът се смени във черно сив.
От времето е,
стеле се мъглата, ...

Вятър - небесен джигит
днес ми донесе писмо,
здрасти - каза с тон шеговит,
край комина се сви на кълбо.
Плик - пожълтяло листо, ...

Mоята единствена жена!
Ти си моето слънчево момиче,
моята падаща звезда,
нежна като пролетно кокиче,
сияйна като нощната луна. ...

Утре
Пътят без теб
накъсан до болка е дъх.
Сълзи,
полепнали с рани, ...

Усещане
Усещаш ли нежния допир
на лунния лъч във нощта?
Усещаш ли вятър гальовен,
преминал край теб в тишина?... ...

Казваш, в отделно чекмедже ме събираш
и щастие голямо ме наричаш,
не се променя истината тъжна само,
че силно ме желаеш, но не ме обичаш.
Но за теб съм и ще бъда искрящо звънлива, ...

Една душа сме двамата с тебе,
във две тела разделени.
Открихме се за кратко време
и разтърсихме всички вселени.
Родени сме в самото начало, ...

И какво като е вече сутрин?
И какво като не спя?
Вас не мож’ да ви събуди
никой от злокобната тъма,
дето в цялото ви тяло ...

Не тъжи, мое светло момиче,
всяка зима си тръгва след време.
Не обричай душата си птича
във студа сам-сама да трепери.
Виж, снежинките - беличко-сини ...

октомври 2013 Румяна Славова
Смутен звън на пиано
разчупва застинала тишина.
Луната
с паяжинов лъч посребрява ...

Снежинка
Миличка снежинка
малка като прашинка.
Идваш с лекота
и носиш радостта. ...

Отново ми се иска да съм малка -
като дете да бъда потопена,
в купела с водата осветена.
Нечистото от мен да се отмие,
петна от злоба, мисли с черна кал ...

Краткият полет
Като от гръм
прогонена птица
долетях едва
под старата стряха. ...

q