Оглеждам се в малахитови очи...
по-зелени и от изумруда.
Когато ме погледнеш и вятърът мълчи...
превърнал се в плаха пеперуда.
(на моето момче с обич)

* * *
майски дъжд...
преливат локвите
от липов чай
08.06.2013 год.

Повтаря се всичко. Всичко е същото.
Сряда. Зима. Тъмно квартално кафе.
Ти по навик не смееш да ме прегърнеш,
аз фалшиво припявам с Шаде...
Даже и дискът е същият, мамка му! ...

Виновна си, затова че... и за другото... и тогава, сега също, и утре ще бъдеш... изобщо ВИНОВНА СИ.
Неведнъж съм чувала тези думи, неведнъж съм ги виждала в очите, усещала съм ги в жестовете на неодобрение, чувствала съм ги в смръщени вежди и криви усмивки... хиляди пъти в сърцето ми е трепвало чувс ...

До вчера се усмихваше, днес избяга на далече.
Не искам да повярвам, че няма да се върнеш вече...
И няма да те видя, да докосна топла ръката ти...
Нито да разрошиш на шега косата ми...
Закъснявам за училище. Стани и ме закарай! ...

Събуди се, треперейки. Студена пот изби по челото му. Не му достигаше въздух. Върху гърдите му сякаш имаше огромна скала. Беше тъмно и страшно. Звуците, идващи от горе го вледеняваха. Обзе го паника. Опита се да помръдне – напразно. Вдигна едната си ръка и докосна тавана на капака, който го притиска ...

Когато се зачудиш накъде,
несрещайки от пътни знаци помен,
на важен кръстопът си ти, дете!
Коя е вярната за теб посока?
Кой отговор сега ще ти даде? ...

Нима това е всичко?
Нима това съм аз -
едно голямо нищо,
един човек без глас...
Нима това сте вие - ...

Цеко Минев се налапа добре,
никак не желае той да спре.
Келепир има тук, има сухо,
в разграден двор има разруха!
"Глобъл комюникейшън нет" ...

Целувките ти на мойта възглавница
"лека нощ" ми пожелават.
А аз? Да избягам сама със тях
или да бягам да се спасявам?
Крещят в ума ми среднощни въздишки, ...

　
Първобитен
Престъпваш бавно в мрака.
Няма светлина.
Никой в тъмното не чака. ...

"... но с много хора често съм самичък,
а в самотата - много рядко сам."
Д. Дамянов
Така добре е
в мойта самота... ...

Добър вечер, госпожо Раздяла,
вече мога да ви приема,
имам ново сърце... от стомана,
не изпитвам вини и дилеми.
Ах, седнете, госпожо Раздяла, ...

Когато ти е най-трудно, усмихни се, когато ти е най-мъчно,изправи се, когато ти е най-болно,самосъхрани се, падай, ставай, катери се, подлагат ли ти крак, бори се и на съдбата оплези се!

Не мога - трябва да ти пиша,
да кажа всичко, де крещя на ум...
Да... Искам тази мъка да изтрия,
по един сподавен и бленуван сън...
Сън - мечтание, за нещо свято, ...

Пазя есенен спомен отляво.
Сиво, мрачно и някак безлично...
Просто ден, в който беше валяло,
но какво ли, какво бе различно?
В онзи ден сякаш звънко запяха ...

Яна отвори очи и единственото нещо, което видя, беше белота. Белият таван сякаш я беше погълнал и се опитваше да я задуши с безкрайната си чистота. Яна беше оглеждала този таван цели три месеца и никога не беше забелязала дори и една малка черна точка. Тя мразеше белотата, мразеше и бялата булчинска ...

На двайсет сантиметра от сърцето
ще те допусна.
Повече не мога.
Това е разстоянието, дето
моите устни ...

1.
Страшно много му се свидеха тези 50 лева, с които си плащаше в момента сметките за ток и вода, след като можеше с тях и тази вечер да отиде в казиното да играе и да види момичето, с което се беше запознал преди месец.
Но какво да се прави!?!
Понякога разумът надделява над чувствата.
А и добре, че ...

Защо ли зад прозореца ми спираш
и гледаш ме с тъга невинна?...
Ела!... Не искаш ли да ми позираш -
да сътворя за теб стихо-картина?...
Не мога да те нарисувам с мисли - ...

Безнадежден случай
Това боли като че ли някой е умрял –
нещастно влюбен, да не съм те видял!
Погледът леко попарен,
гърбът с чертеж овален, ...

Плащам си да ме наричат галено.
Плащам като задлъжняла уличница.
Вадя си от джоба мимолетното.
И го подавам на страдалеца.
Плащам с плътните си устни. ...

Нашата песен
Ще изчакам да стане неделя следобед. Точно в оня момент, когато хора по улиците няма. Всичко е притихнало, а само нейде се дочува забравения радиоапарат и досадният глас на водещия, който съобщава без емоция, че идната седмица ще е гореща!
Гореща, като кръвта във вените ми.
Точно в оня ...

СБЪДНАТА ПРИКАЗКА
Дали си Клеопатра,
или Богородица –
такава обич няма хубав край.
Смъртта на цезаря извика едната, ...

Утро
Дъхав изгрев.
Тихо е, много тихо.
Утринна роса,
мирис на гора ...

Аз свикнах все да ходя в парка
и там да правя моя тур.
За мен - запазената марка,
а и купона ми най-щур!
Избирах си една алея, ...

НЕТРАЙНОСТ
Невечна е вселената, нетрайна...
И ако трябва да отсъдим трезво
безкрайността е разгадана тайна,
в която всичко в своя час изчезва. ...

Малка, пъстра пеперуда е разперила крилца.
Гледат я с възторг, с почуда малки, палави деца.
Светлинки играят. Сливат се във петънца.
Устремени към далечни светове, трепкат пъстрите крилца.
Едно дете посегна и докосна нежните крила. ...

1. Защо издайно сълзите блестят?
Защо извръщаш поглед ти от мене?
Не си сама във този грешен свят!
Не се плаши! Ще бъда аз до тебе...
2. Ти мъката си с мене сподели - ...

Пиша, когато съм сама
и над мен тегне тъга.
Пиша за любовта
наранила тъй дълбоко
моята душа. ...

Според мен това е една много клиширана мисъл, но в същото време е и доста добре сформирана. Клиширана, защото могат да се изпишат толкова много думи как най-важни са добротата, сърцето и всичките подобни неща, които просто не могат да се видят, а да отричаме, че материалните неща нямат значение или ...

От известно време момичето мълчи.
Даже вече и не плаче.
Сякаш свършиха му всичките сълзи.
Достигна лимита и сега не може да заплаче.
Всичко в момичето мълчи, ...

ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА
Недялко наблюдаваше съсредоточено зимния залез и неусетно съзнанието му, с измамно спокойствие, моделираше в далечината някаква въображаема усмивка...
Измачканата и оръфана риза се гърчеше от вятъра по костеливото му тяло, но той, без да бърза, повдигаше кърпения си панталон и го д ...

Животът, аз и морето
Отмина милята сетна, пътят в кърмата още личи.
Отпреде безбродната степ, никога, никога не казва -
ти ме покори, ехей, ти ме покори.
Хей, моряко, обречен на този самотен живот. ...

Господ не е виновен.
Дори не съм го виждала.
Аз си правя избора.
Аз си нося съдбата.
Аз изкорених тревата, ...

Луна. Тихо се огледа тя в залязващата синева.
Потъваща под мекия изгрев на звездите сред небе от пухкави облаци.
Гледаш през тях с премрежен поглед и усещаш как бавно и неусетно потъваш в нощта.
Сякаш се разстели мека сребриста мъгла, която обгръща цялото съзнание...
Забравяш за този свят... Потъваш ...

Понесен някъде от вихъра на времето,
забравен аз от близките си, може би.
Кой друг сега ще носи бремето?
Душата иска! Но не може да скърби.
Забравил в сърцето злобата, ...

Нещо в мен умря, когато ти си тръгна!
Проклинам онзи ден от вечността, в който зърнах те.
Проклинам онзи ден, в който повярвах ти!
Ти си тръгна със лъжи, остави ме сама.
Сега съм тук и плача, душата ми е празна... ...

Не ме гори!
Сама ще изгоря,
ако ме караш тайно да обичам!
И не вини!
Сама ще се виня, ...

The silence keeps it easy keeps you safe for the moment.
Тишината го поддържа лесно, поддържа те спасен за момента.
As you're walking away your foot steps get louder.
Отдалечавайки се стъпките започват да се чуват по-силно.
All you needed was time but now time will destroy us. ...