Как искам да Ви опиша всичко това, което виждам сега...
Но просто всичко, което кажа ще бъде недостатъчно...
Красивите високи борови и широки букови гори.
Зелената трева и най-различни цветя.
Белите облаци, като търкалящи се кълба в сините небеса. ...

аз още го обичам,
но той нехае за мене...
аз още го гледам в очите,
а той се прави,
че не забелязва ...

Не се отказвай от мен!
Недей се отказва лесно от мен,
почакай да видиш, има ли смисъл...
Добър любовник? Едва ли... Аз не!...
Но няколко стиха бих ти написал... ...

Закъсняла Пролет
Отминало е времето, когато,
минаваше от тук, да ме обичаш,
изпълнена с горещото си лято,
на есен като птица да отлиташ... ...

Това ли беше? За болката, с която живя през всичките тези години,
за мъката… Това ли получаваш насреща? От години се самозалъгваш!
За какво? За да видиш любимия си в прегръдките на друга! Беше се
заклела, че повече няма да го видиш! Защо стана заложница на
сърцето си? Защо? Очите ми не погледнаха др ...

В очите ми
Виж в очите ми моята песен,
нежна мелодия, полет в нощта.
Виж, опознай го, животът е лесен,
просто илюзия, просто мечта. ...

Не можем ли да бъдем себе си,
Без разни шутовски игри?
Наистина ли трябва комикси
Да разиграваме със дни?
Навярно лесно е, когато ...

Седя си в мрака аз съвсем сама,
обгърната от мъка, от чувство
безтегловно. Седя, заслушана
във песента на вятъра, на
нещо тъй лъжовно. ...

Убедена,че няма сбъдване -
една от мечтите ми
гравираше с палец послание
върху крайбрежния камък на утрото...
Друга – оптимистично настроена - ...

Животът е за мен една борба
приех я и нивга не превих снагата.
В мен се бореха любов и омраза,
две силни чувства излезли от душата.
Любов – едно прекрасно чувство – чисто ...

Науката - съвкупност от факти, открития и предположения. В нашия сложно разбираем свят всеки ден ние научаваме нови неща, както за заобикалящия ни свят, така и за самите нас. Наученото от нас ние можем или да превърнем в добре организирана практика, или в добре анализирана теория. Знанието е най-гол ...

Нарочена съм да съм „черната овца”
на стадото...
Направих туй, което съм успяла...
и великодушно се раздавах.
Да кажат, че съм „бяла” се надявах. ...

XXX
ПРОТЕГНИ, протегни
най-после към мен
своята толкова женствена,
толкова истинска нежност - ...

... а взел си обич, даже да горчи!
Какво ли още има да узнаеш -
раздала съм се цяла до безкрай,
но все по нещичко припламва и се мая -
искрица блясва, палейки пожар. ...

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Изминаха три дни. Мич работеше в гробницата. Бе изследвал всички гробове. Препрочиташе легендата вече за стотен път, но не можеше да определи местоположението на саркофага на Пролот Велики. Изкачи се по стълбите и мина пред олтара. Тогава я видя. Стоеше на входа на храма и го оглеж ...

„Тази нощ се срещнах със себе си”
из романа „Мила, Мерилин” на Ваня Щерева
Със себе си имам среща.
Мисля, че ще се позная.
Подранила съм. Седем без нещо. ...

Старецът
Мариела Пидева
Молещи очите му се взират
в блъскащата се тълпа.
Страните му сълзи преливат - ...

Родих се някъде на Изток,
с много обич във сърцето
и уверено започнах да живея.
Изминаха години, в които
исках, чаках да те срещна ...

* * *
Животът ми е празен лунапарк,
без хора и със мокри въртележки.
Разбива се на дребно всеки смях.
Разплакан клоун прави смешки... ...

Ще страдам дълго, много дълго.
Товара от плещите си ще хвърля в бездна тъмна.
Но няма да оставя във мечтите ми
самотен облак да заплува.

Стоеше в непрогледния мрак,
загледан в две малки светулки.
С чаша пълна с коняк,
а зад нея две празни бутилки.
Отдавна жена му замина ...

Звуците на сирените бяха пронизващо силни, а паниката, която караше сърцата на хората да бият ужасно бързо, се разнасяше напосоки. Киселинни облаци капеха над мъртвата земя и изгаряше и последното. Ангелите падаха като капки от небето, падаха и се пръсваха от силната бързина, белите им криле бяха бо ...

ГРАНИЧЕН КОНТРОЛ
Беше около три часа сутринта, когато станцията на Радо изписука.
- Радо, имаме най–вероятно самоубийство на войник на граничния контрол в Драгоман. Събирам оперативната дежурна група и ще дойдат да те вземат – съобщи му дежурният офицер.
Тръгнаха към четири, следовател, съдебен лека ...

КРИЗАТА НА К У Х И Т Е С Т О Й Н О С Т И !
ЙЕЗУЛТАТИ (не резултати) НА ДНЕШНАТА СВЕТОВНА ИКОНОМИКА
Докога законите в нашата страна ще създават НЕУСТОЙЧИВИ (по критериите на математиката) СХЕМИ, в които длъжникът става все по-голям длъжник, без да ползва услуга. Неустойчивостта се изразява в едно про ...

Банковият касиер най-после се реши да отиде на зъболекар. Към обяд зъбоболът му стана нетърпим. Започна да се разсейва, бузата му се наду като балон, а усмивката към клиентите беше недотам свежа и вече наподобяваше мазната гротескна гримаса на изнудвач. Заплашваше го реална опасност да направи фатал ...

Не изминал час един щастлив
ти звъниш ми, сякаш не видяло,
да ми кажеш с тембъра звънлив,
че обичаш мен и мойто тяло.
Че очакваш трепетно мига ...

Екзистенциално-3
Самотен гръм и тишината
ранена стене в яростта си...
Избухва гордо Светлината
от древните иконостаси ...

Текст и музика: Лилия Велчева
Аранжимент: Пл. Скорчелиев
Изп. Детска вокална група "ДО РЕ МИ"
ПОСЛУШНА КОЛА
Вече имам си кола, ...

Надлъж и нашир, високо
в Балкана под наши извор
блесне дърво от чист кръгозор.
Там се водят страшни войни,
там се лее кръв от събратята ни. ...

Навярно ще поникнеш като цвете
в градината на празното ми чакане
от онова безименното „двете“,
от спомена за първото зачатие.
Ще влезеш във света ми, още болен, ...

Пролет ли – не, есен в душата,
Тя самата бавно изгнива,
Защото съдбата забива камата
И целият свят ми се срива
Тежест в гърдите, болка и толкова. ...

В морето на живота е скала,
блъска я разпенената съдба.
Тя е пълноводна буйна река
забързана през гори и поля.
Тя е огнен плащ страстен, ...

Не зная как забравих и кога,
но най-неканено се вмъкна в мене,
навярно гонено от самота,
едно уж лекичко земетресение.
Разбърка ми разломите, а с тях ...

Отеснява земята. Сред въртопи от уличен прах,
сред човешки потоци и бетонни затвори кънтящи
няма как да се скитат нито песен, ни мисъл без страх.
Все отнякъде нещо се изпречва. Няма как - настояще.
Настояще без милост, без вина, но с природен закон - ...

Една различна жена...
Позволих ти в стаята да влезеш -
облепена с хиляди мечти…
и всичките от тях да вземеш
и преместиш в своите очи…! ...

По тънкия ръб между вчера и утре
луната без шум се процежда.
Сънува светът сгушен в своето вътре
надежда, надежда, надежда.
Сънуват тревите, сънуват цветята ...