Ще срещам твоите очи
и поглед в устните ти аз ще впивам.
Ще чакам думите ти, но, уви,
тъй много са стените помежду ни!
Понякога ще пращам своя полъх – ...

Зад облаците слънцето наднича
и нишките на своето кълбо
във утрото разплита.
Вълните с пясъка играят -
рапани, водорасли, ...

Духът на миналото
се крие в старите
дървени къщи.
----
Когато затворят ...

Образ в тъмното… Обзема ли те страх?
Преглъщал съм гнева си, но достатъчно събрах…
Разбрах, че да избухнеш, признак е на слабост,
но в моменти, като този, виждаш как освобождавам свойта ярост…
И не с реална сила, а със силата на думи… ...

ЩЕ ДОЙДА
Ще дойда.
Черен като сън,
черен като лъст,
като престъпление. ...

По страниците на душата
най-точно всичко е описано -
възторгът, прошката, вината,
с какво се раждаме орисани.
Какъв е прологът и колко ...

Едно сърце, а как да побере
във себе си любов и отчуждение?
Отвън борби, отвътре страхове.
Туптежна страст за обич и спасение.
Едно сърце, за радост и за мъка, ...

Тя вървеше по дългата плажна алея, замислена и замечтана, с бутилка в ръка. На фона на прекрасния залез, тази стъклена бутилка с вино създаваше усещането за един романтичен следобед. Червените слънчеви лъчи се отразяваха в снежнобялата ù кожа.
Тя бе принудена да се бори срещу вятъра, който развяваше ...

Аз мога да остана в този миг,
във който глътвам дъх от вечност,
а нощта да бъде само вик -
на слънцето, което е далечно...
Ти може да си просто тяло, храм, ...

Знам...
Хвана я за ръка и я отведе...
в някой тъмен ъгъл през нощта....
И към нея се наведе...
за да я целунеш веднага... ...

Знаете ли вий, дечица мили,
че аз малка някога съм била?!
Не играех в детската градина,
детството на двора ми премина.
Имахме животни най-различни: ...

Ръката му палитрата отваря
и с цветовете четката се заиграва,
един копринен шал във бяло,
сред мислите му разпилени засиява.
От вятъра се вее размечтано, ...

Очите на татко
Днес бях в родното място след дълго отсъствие.
Очите ми бликнаха, усетих дълбоко присъствие.
От пространството, пълно със стари мечти,
моят татко ми говореше, като на живо почти: ...

Върни се, време отлетяло,
със младата ми някога любов!
Ела във старото ми тяло
и ме накарай да се чувствам нов.
Върни се с нощите любовни ...

Колко хубаво е да бъдеш спокоен и да не ти дреме кой за какво иска да те ядоса. Птичките си пеят, керванът си върви, кучетата си лаят, а на мен ми е все тая за настоящето, щом бъдещето е за другите, а миналото – на мъртвите. Имам всичко, от което се нуждая – себе си. Звъни телефонът, но какво от тов ...

Реванш на тъгата
На Ани и Виктор
Разлистваше вятър безцелно
къдрици момински в нощта.
И тъжно сърце акапелно ...

Обрулени листата на надеждата
по пътя си изгубват смисъла,
а ние - смахнати, дори и не поглеждаме
с какво са листите изписани.
А то е там - загнездило ...

Не поглеждай в очите ми, Страннико,
те са тъмни огньове на Ада,
не дълбай в душата ми тайничко,
моят свят тъй отдавна пропадна.
Ще запалят и тебе огньовете, ...

МЪЖЪТ ДО МЕН
Кой ма дявол караше, в таз галерия да влизам и то не от любов към живописта, ами поради жегата навън в тоз малък провинциален град.
Не беше нечия изложба, а микс от платна на различни художници, в различни стилове, изпълнени с различни техники, но пък вътре имаше климатик. Поседнах на д ...

Животът ми до глупост взе да преиграва
във второ действие, преди антракта.
Запазил ми е място в ложата, отляво –
по-лесно да ме стреля с реплики апартни.
Халтура. Самодейност. Вече ми нагарчат ...

Aз няма да бърша сълзите на никой страхливец. Ако се страхува да живее, си е негова работа. Но справедливо ще е да запази страха си за себе си и да не се опитва да го вписва в чужди души и съзнания. Ако хленчи досадно и гнусно, да го прави, когато е сам със себе си, а не да оглушава другите и да им ...

Мутри днес пак ни управляват.
От предишните много се не различават.
Лидерът им с Черепа е свързан.
Към олигарсите е той привързан.
Труда си нарича седянка. ...

Нормално ли е 17-годишни момичета да се обличат като високоплатени, как да се изразя по-меко, ескорти? А нормално ли е 18-годишни момчета, да се дрогират и да го смятат за гордост?
Някак, незнайно как, за последните 10 години, всички се промениха, до неузнаваемост. Няма защо да се учудваме обаче. Вс ...

Небето сиво ме подтиска...
И дъжд край мен барабани,
а колко много ми се иска,
духът ми да се съхрани.
И тъй потънал в полусянка, ...

Имам кола. Една симпатична Дедра, толкова стара, че отдавна е време за подмяна, но толкова комфортна, удобна и спокойна за управление, че ми е жал да я сменям. Неведнъж съм си мислила, тези мои сантименти кога ли ще ме изстрелят до най-близкия автосервиз.
Имам шофьорска книжка. Мога да управлявам ко ...

Той ще дойде такъв -
по-различен от всички.
И за миг ще ме стресне дори.
После тъмно, по дяволски ще ме обича,
чак додето и сам изгори. ...

Не знаех
Не знаех, че и мъжете на 50
може така да ги боли от обичане.
Когато тичат подир мечти и копнежи.
Когато времето онемява и в тишина ...

През времето
на съучениците от ХІг
Днес сякаш времето е спряло
и ме е върнало назад,
когато всичко бе начало ...

Джейн седеше облегната на кухненския прозорец, голите й лакти се отъркваха о перваза. Гледаше навън към настъпващата съботна вечер, към притъмнялото небе на запад и странните форми на облаците, създадени от вятъра. Небето се златисто и розово, а малката уличка долу-сенчеста и жалка. Еднакви сгради с ...

Отново е вечер. Като онези предните, в които не виждаш никакъв смисъл. Просто стоиш и гледаш в една точка, сякаш не си тук, но и не знаеш къде точно си. Объркан си. Иска ти се да си някъде другаде, и онази предателска надежда ти шепти, че някой ден няма да си тук. Че ще си далеч от всички и всичко. ...

Вятърът развяваше косите ѝ и това не ѝ харесваше. Преди дори се наслаждаваше на това, но сега дори от това се страхуваше. Мислите ѝ бяха насочени само и единствено към изхода от този свят. За нищо друго не отделяше толкова време. Усещаше бързината, с която се движеха и не ѝ се искаше да бъде на мяст ...

Един ден човекът ще разбере, че може да стане Бог,
но преди това друг ще е попречил.
Той, другият ще е осъзнал, че човекът не бива да става Бог,
че човекът има стойност единствено като творение на Бога.
И този друг ще е човек.

ДРАСКОТИНА
Понякога съм толкова досадна
на другите, на себе си дори!...
Ала не мога да обичам хладно,
когато вътре в мен гори! ...

Пуснаха обявата най-сетне. Обявиха Къщата за продан. Това беше едно от най-трудните решения в живота им. Къщата, която пазеше ревниво толкова много спомени. Техните спомени и още много преди тях. Дълго време отлагаха това решение, но веднъж взето, нямаше връщане назад и те изпитаха облекчение. Сега ...

Глава дванадесета
От сутрин до вечер радиото предаваше съветски военни маршове. Руски песни и речи на нови политици огласяха ефира на България. “Лили Марлен” беше изхвърлена от репертоара и заменена с “Катюша” и “Калинка, Калинка”. Борис Симеонов сега четеше комюникетата на Главното командване на Не ...

Опитват се да ни подравняват, приятелю.
Ей тъй на - с тримера, покрай бордюрите.
Да не им се оплитаме,
ако може, в краката им.
По-зеленички и еднаквички. ...

Една достолепна дама ми зададе въпрос:
Кога пишете и на кого посвещавате красиви
любовни стихотворения?
Любовни стихотворения се пишат когато
Сърцето пее, лети в небесата и сваля звезди, ...

Ама Врана неразбрана!
Кой каквото да говори -
тя обратното ще стори!
- Слушай, Вранчице! - й рекох. -
Не прелитай на червено, ...

Пълнолуние...
(триптих)
1.
Кой запали над Земята
магнетичната Луна?... ...