Разплитам тайните ти... До една.
Приспивам се със Лара Фабиен.
Навън проблясва юлската луна...
Дъждът припява тихичко "Je taime"...
Обичам този топъл летен дъжд! ...

Старостта е мигът преди вечността,
когато премисляш свойта съдба,
тогава се питаш как си живял,
какво си постигнал, за какво си мечтал.
Премисляш какво си оставил в наследство, ...

МАЛКИ ЛУДИ ДИВАНЕТА
- Скрий се, скрий се зад скалата!
- Е, не ме припирай ти,
ще загубим ний играта!
- Крий се и не му мисли! ...

Бавно отвори очи. Клепачите му тежаха така, сякаш върху тях имаше прясно излят бетон, тъкмо започващ да засъхва. Усещаше тялото си като боксова круша, захвърлена на боклука, след като бе събрала всичката негативна енергия, която можеше да побере в парцаливите си вътрешности. В главата му бушуваше ня ...

Писма любовни аз ти пиша и ги изпращам по света,
във тях една надежда диша, а с нея гоня си страха.
- Къде си? - вятъра попитах, а той подсвирна и запя,
писмото грабна и отнесе, помете сухите листа.
- Къде си? - питах и небето, обсипано с безброй звезди, ...

Много бързо строя всички пясъчни замъци,
после просто стоя и ги гледам да рухват.
И изгарят отново душата ми в пламъци
всички грешни любови и чисти безумства.
Много бързо раздавам се и много наистина, ...

Чувам очите ти какво казват.
От казаното дори мен ме боли.
Леко поспри!
Твоите очи обещават ми всички звезди, даже на мен си ги кръстил.
Твоите очи обещават ми радости, ...

На теб, сине
Днес цялата Земя е във нозете ти,
светът не е достатъчно голям,
морето е едва до коленете ти…
(Препуска лудо младостта ти, знам…) ...

- Да пристъпи напред тази, която дръзне да се състезава срещу мен! Арахна! - Атина гневно изкрещя и зачака нетърпеливо отговор от жените, които се покланяха срещу нея.
Тогава жените започнаха да бутат Лина да се изправи. Лина се изплаши. Да не би да я мислеха за Арахна? Ставаше все по-странно...
- Ч ...

- А аз обичам дъжд -
каза ми веднъж
едно момче.
- Дъждът пречиства
от всяка болка и тъга, ...

"Българийо, за тебе те умряха",
а ти прогонваш днес децата им,
ще дойде ден да отговаряш
за делата си -
в падението на техния загубен рай! ...

Котенцето Пухо свири на пиано
с лапички клавишите натиска.
Упражнява се от рано,
виртуоз да стане много иска.
Тара-рам пам-пам, ...

Да, пак вали. И днес не спира.
Дъждът господства над света.
Щурее той, хлапак немирен,
по покриви и по стъкла.
Прихлупило се е небето. ...

Лято топло, безгрижно,
пак пред мойте очи!
И цветенца красиви
ме примамват с лъчи.
В тях пчелички жужат ...

Пътешествие в нощта...
Подай ми ласкава ръка
и поглед не отмествай!...
Да тръгнем, искаш ли сега,
в нощта на пътешествие?... ...

АНТИКОМУНИСТИ
Сиви облаци през юни
връхлетяха изведнъж.
И открай докрай страната
бе удавена от дъжд. ...

Този поглед!
Прониза ме!
Отново ги видях!
Очите ти!
Моя блян и страх! ...

Stop standing there
Avril Lavigne
1. All this talking to you...
I don`t know what I`m to do.
I don`t know where you stand, ...

Измоли ме в отминали залези,
като сън, който утро твори,
и от твоите устни разпалени
се въздига с огнищни искри.
Всяко сбъдване иска изричане. ...

Погребвам.
Бях на много погребения.
Погребах чувства, мисли, мнения.
Погребах светли настроения.
Погребах всички откровения. ...

Я ела ми, луд гидийо,
тук на очна стафка!
Да та питам и разпитам
к' ва ще да ù тъз заиграфка?!
Казваш - флюбел си са ф мене... ...

Глава 2
Воинът на залеза
Ако някой ми беше казал, че ще ми се случи „това“, никога нямаше да му повярвам. И, че щях да се запозная с „тях”. Никога нямаше да осъзная колко е жестока съдбата с хората, които не са достатачно „еднакви“ с останалите около тях. И ако някой ми беше показал „онова“ щях да г ...

Провесил крака от бордюра на своята есен -
махмурлия, брадясал, облещен, несресан,
с клюна на чайките драскам стихове - като поетесата -
дето в парка
пуши пурета, ...

Бъди себе си
Бъди естествен
Но аз се питам
Какво имаш предвид
Когато казваш ...

Днес е февруари двадесет и втори –
ден рожден за мене – петдесет и пети.
Животът ми вече към заник отива
и ми се иска равносметка да сторя.
Благодаря, майко, че живот ми даде ...

На един син
Получих вест за първороден,
милея още този глас.
Септември бе към своя залез,
на лятото последен час. ...

Очите ти, по-жадни от небе,
рисуват полудели в тишината.
А аз изгарям… После две ръце
са онзи свят, във който синевата
взривява с вик разумния покой. ...

Зреят житата, потракват каруците
кротко във знойното лято.
Отдалече припяват им птиците,
къпе ги слънцето във позлата.
Баирите гледат – така – отвисоко. ...

Таксиметровият шофьор погледна километража и усмивка пробяга по лицето му. Запали червено Марлборо и пусна радиото. В късната емисия обсъждаха липсата на работещо правителство вече втора седмица и неспирните протести по софийските улици.
- И ти ли си от заблудените овце, които си мислят, че ще проме ...

На Марта
Беше мое морето, а сега ми е чуждо.
Бяхме първи приятели, а сега - непознати.
Аз си пия ракията, спя и ходя по нужда,
то се люби със сушата, мляска и съответно се клати. ...

Малечка Палечка
На Голямата Маги
Ти си нашето Първо момиче!
Ти си нашата радост изстрадана!
Ти си нашия зов за Обичане! ...

БАБИН ЗАВЕТ
Внучета аз си имам четири-
гълъбчета обични, желани.
Те ще радват края на дните ми -
Ангел, Павлинчо, Мирко и Ани. ...

Вятър се вплита в косите
закачливо със мен си играе,
ей, ветре, аз те познавам,
летяла съм с теб над скалите.
Вятър ме гали със пръсти, ...

По местата греховни и святи,
по пътеки от кози крака,
по билата с преспи навяти
аз си търся другарска ръка.
Аз я търся в горите дълбоки ...

Изстрадано
Поумняваме бавно,
съвсем незначително,
с бяла нишка в косите
или щрих на длето. ...

Сега, когато ги изгубих
и станах истински сирак,
стоя пред спомените груби
и преосмислям всичко, пак.
Сега болезнено ги няма! ...

Всичко в теб е толкоз добре
Прави черти и сладко лице
Гледам лицето ти нежни черти
Питам очите ти – ангел ли си
Кръшна и жизнена млада снага ...