Преди да ме посочите със пръст -
поне се погледнете в огледало!
Че лесно се разпъва нечий кръст,
докато виждаш себе си във бяло.
Докато виждаш себе си светец, ...
Скочих от леглото, сякаш оса ме беше ужилила. Изтичах в банята и набързо измих зъбите си. Вече чувах клаксона на стария раздрънкан Голф 1 на гаджето си. С тази кола се очакваше да стигнем до подножието на планината и после да тръгнем пеш. Грабнах първите дрехи, които видях в гардероба, облякох ги и ...
Ден първи:
Днес завърших школата за архангели, със специалност "душевадец" - заедно с дипломата ми връчиха и първото назначение на Земята. Отворих го с треперещи от вълнение ръце и криле. Чия ли душа щях да извадя за начало!?... Душата на duffmckagan - някакъв наглед добродушен шишко от България. Пр ...
Лудите, лудите! Тях да ги има, дето морето заквасват... Н.К.
Луда съм, Господи! Страшно съм луда!... Н.К.
На една луда
Толкоз луда ли си?
Или туй, на листа ти е само поезия – ...
Тя беше момичето с най-топлите очи, момичето, което се смееше на всичко, което помагаше на хората - те ù споделяха всичко, независимо дали я познаваха, тя беше най-лъчезарният човек, който познавах; опора в живота на всеки, докоснал се до душата ù. Тя беше момичето без проблеми, момичето, за чийто ж ...
- Мисля, че това ще Ви трябва! - той го подаде на Мич. Запалиха и факлите по стената. Не бе голяма зала, но точно по средата ù имаше две огромни фигури на красив мъж и жена, а под тях имаше саркофази със знака на слънцето. Отгоре върху капака им имаше издълбан знака на слънцето и две имена - ПРОЛОТ ...
Благодаря, че си ме създал такава:
да не ти задавам излишни въпроси,
да не копнея за празна слава,
да не искам любов изпросена.
Да се усмихвам дори в най-страшния миг ...
Какво предпочитат хората, да живеят в реалността или да избягат от нея?
🇧🇬
Какво предпочитат хората, да живеят в реалността или да избягат от нея?
Този въпрос ме накара да се замисля. Но всъщност какво знаем ние за реалността?Имаме просто едно скучно ежедневие, което се повтаря всеки ден, а ние само чакаме да свърши. Такава ли е реалността, каквато всички я описват, студен ...
Лудост ме обзема при мисълта за теб!
лудост... когато видя твоя силует,
лудост е онова, което в мен седи,
лудост е онова, когато за теб се сетя и сърцето ми тупти.
Лудост е мисълта, че ще те загубя, ...
Априлският ден се опитваше да вкара пролетен въздух в мрачния дълъг коридор на масивната сграда. Бледите слънчеви лъчи плахо се провираха през високите малки прозорци, но не можеха да достигнат студената напукана мозайка на пода. Стените не бяха боядисвани от години. На втория етаж беше кабинета на ...
Мечтите ми - светлината на ума и смисълът на съществуването ми!
🇧🇬
Тъмно е. Студено е. Страшно е. Смразяваща тишина. Чувам само лекото потреперване на листата на двора. Седя… и чакам… Чакам слънцето отново да изгрее. Но още е прекалено рано…
Не мога да заспя. Мечтая… За прекрасния свят, в който ще живея само след няколко години… За любовта… За щастието… С усмивка н ...
Изпих не чаша, а цялата бутилка,
а сетне с ярост във стената я разбих.
Такава ми е била ориста - горчилка,
щом като дъга след дъжд не те разлюбих.
Но те осъдих, никога да не узнаеш ...
Тук съм, под короната на вековния дъб.
Опряла гръб на стеблото му, затворила съм очи…
Вдишвам дълбоко аромата на цветята,
а вятърът развява косите ми.
Долавям ромоленето на ручея, ...
Намери ме, Любов! Аз съм тук, още дишам...
с малка ранима душа.
Намери, съживи, разтърси ме,
нищо, че пак ще сгреша.
Дишам физически, духом съм някъде, ...
- Помня всичко, сякаш беше вчера. Свистенето на гумите, удара и как летяхме надолу в пропастта. Събудих се в болницата, цялата в тръбички, стърчащи оттук и оттам. Казаха, че съм се спасила по чудо, благодарение на теб. Наистина, дължа ти живота си, благодаря ти!
Изправи се бавно, още свикваше с ново ...
Първият рехав сняг биеше странично склона, пътечките, бунгалата и все по- рядко някой автобус изникваше по самотния път между поляни и гори, за да поспре за кратко до празните сергии на площадчето. Горе в хижата вече палеха печки, аз прибирах сенниците на караваната, зимата приближаваше и клиентите ...
Примирена, избеляла като сутрешна луна,
в деня ми се завръщаш непоканена…
Гръб опряла в бузата небръсната на камъка
пред дома ми есента приготвя зимнина…
Пет спомена от изгреви божествени на август. ...