И отново си по средата...
По средата на вечния кръстопът...
Въртейки се в кръг, задавайки си едни и същи въпроси...
„Какво да избера? Накъде да тръгна? Кой е правилният избор?“...
И за стотен път отговор няма... Просто трябва да избереш... Сам да решиш... ...

РАЗКОВАНИ ДЪСКИ -27
Веднага разбрах, че жена ми е отишла на пазар - намерих портфейла си в безпомощно състояние върху масата в хола.
По-страшно е, че се навъдиха душевноДолни хора...
Не си пъхайте лейди гагата навсякъде!
Покрай сухото мезе, отива и суровото. ...

Бягай далеч, ако можеш.
Бягай - спасявай се.
Спаси се... от мен.
Аз съм магьосница дива,
слънчев лъч и небе; ...

Тази нощ под луната целувах
устни жарени с нежна упойка.
Пръсти в твоите - топлите вплитах,
като снопове златна ръкойка.
Тази нощ завидя ми луната, ...

Brett Anderson - Unsung
Plans, all those intricate plans,
Left like gloves on the railings,
Slipping through your hands.
Clouds, those impossible clouds, ...

Най-обичам y дома до камина да седя,
да гледам огъня как бумти, бумти,
a димът в облаците да лети.
Навън сняг валии, валии и тихо шепне:
палтото наметни. ...

Ставам, закусвам, в умът си ми още,
усмихнат разхождам се през целия ден,
лягам, заспивам, сънувам те нощем,
не веднъж съм ти казвал, че си значима за мен.
Това, че стигнах до тука, доказа на всеки, ...

Когато някой е отчаян и нещастен
крилата на надеждата му подари,
с приятелско послание убеди го,
че всъщност може да лети.
Разкажи му колко е прекрасен, ...

Ако знаеш само, че откакто си отиде...
заглъхнаха ми думите в душата;
бродират те там с̀ълзи от обида
и римите звучат ми непознато.
Като на пъзел си намествам липси, ...

Моя стара любов, неживяна -
още спомени влачиш на гръб...
ти не искаше моето рамо,
а безумие в женската гръд...
Не ми даде ръка... да изкачвам ...

Нощ
(миниатюра)
Витае усещане.
За красота. И споделеност.
За вълшебство. И влюбеност. ...

Жадно ме сричаш
в очите с надежда -
като бяло кокиче
над снега ме поглеждaш.
Любовта ти красива ...

Поглеждам се отново в огледалото,
разтривам пак очите със ръце
и виждам, че е пак във капки цялото
усмихвам се и вдигам рамене.
Не гледам в огледало, а в очите ти - ...

Той е най-силната кандидатура.
И това ако не е карикатура!
Силен е, от Черепа взима силата,
кат′ на Крум чашата - любимата.
Бог ли разума за миг му отне - ...

Бели птици
Душите ни са като бели птици -
бели ангели с разперени крила.
Зоват ни и миражи, и звездици -
към вечните предели на духа. ...

Отидох…
Срещнахме се…
Едно хлапе - под трийсет, де си мисли, че всичко знае…
И един мъж над осемдесет години…
Елегантен, изящно облечен човек, в нещо, което тук ни можеш да намериш, ни да купиш и ако случайно ти падне от небето, ще те приберат на едно място да обясняваш… ...

Филип усещаше светлините по врата си, беше уплашен. Адреналинът нахлуваше в мозъка му и смазваше ясната му мисъл като парен чук, светлините се приближаваха, а с тях и воят, който раздираше съзнанието наред със слуха и караше сърцето му да бие още по-учестено. Колкото по-ясно се чуваше воят, толкова ...

Отварям весело очи
и виждам аз с усмивка
твоите гърди,
които нежно гушнали са ме
и още по-нежно ...

Евровизия
Сбирай се народе,
оцелял във глад –
дядо ЕвроПейо
пее на инат. ...

Пролетен копнеж...
Очаквам те във тая първа утрин
на Първата ни пролет, още не пропусната...
Ела със чувства току що пробудени
и с капчици роса, като звезди, по устните!... ...

седя си на стола
а столът седи на земята
и се чудя и мая
и се чуди и столът
колко талант е нужен ...

1.
На вратата се позвъни. Чу се припев от песен, наречена ,,Къщата, която Джак построи“:
,,Колкото по-нависоко си,
по-отвисоко падаш.
Колкото по-дълго вървиш, ...

Тази моя душа,
тази моя опора!
С нея аз се теша,
с нея срещам се с хора.
Тя ме радва в зори, ...

Аз и поетът интимно
Познавам се, не съм ефирен
и дарба нямам - изказ мек.
Тълпи не мога да събирам,
не ставам никак за поет. ...

ИЛЮЗИЯ
“...безмълвни като нарисуван кораб
сред нарисуван океан...”
Самюъл Т. КОЛРИДЖ, “Поема за стария моряк”
Животът ми е странно приключение – ...

Старея тъжно - като морски бряг.
Напуквам се със всяка нова бръчка под очите.
Грозят ме свлачища - закономерен мъжки косопад,
броя годините, но цифрите не стигат…
А те усмихват се - приели образ на жени, ...

Не ми се щеше да оразмерявам скръбта,
която така и не зае никакво място зад себе си.
Къде и Как?
Ослепената есенция – „Опитай да поплачеш.”
Как и къде? ...

тръгна преди мен
а аз
догонвам местата които бяха наши
и никой не изрече името ми като теб -
тихо ...

Искам в здрача
на моята самота да се загубя.
И не искам никой да ме търси!
И никой да не ме намери!
Самотна, уморена, наранена ...

Събужда ме утро, атлазено чисто,
очаква ме жадният ден,
гладно дете ще поиска закуска,
а кой ще се сети за мен?
Поемам по пътя - от стая във стая, ...

Когато на годините брегът оронен
не ти вещае пристан тих;
когато приживе си се превърнал в спомен
и спомени извайваш в стих;
когато няма пред какво да коленичиш, ...

1. Увертюра - "В чест на Моцарт"
И в това "Огледало"
основно начало:
Моцарт да прославям,
заслугите му да представям - ...