Господин Живот, госпожо Съдба...
Господин Живот, госпожо Съдба,
позволете за малко да бъда щастлива.
Взехте ми всичкото щастие, радост...
Нека сега се почувствам и жива! ...

*На Влад*
Носиш се… вълна на парчета,
като черна врана, оголяла от самота.
Някога, всякога, винаги…
Дъжд от сивота, оцветен в дъга. ...

В мрака на нощта
щурци се чуват…
… и лунна светлина я осветява,
и тъжни мисли в главата ù нахлуват,
и я карат да се чувства няма. ...

Последният акорд
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири Лунната соната…
„Лунната соната” – Д.Дамянов
Последният акорд си бе разстрел, ...

Засвири в сърцето ми нова мелодия,
вълшебна балада за стара история -
за страст, за обричане, за вплетени мисли,
за бяг, за отричане, за чувства излишни!
Къде си, надежда, къде си се скътала, ...

В ОЧАКВАНЕ
Тази нощ изпих горчилката на всички незасветили звезди
и я изплаках върху себе си до капка.
Уплашиха се ангелите, скътани в душата ми за черни дни,
и се разбягаха разчорлени и жалки. ...

Светлина...
Твърде много светлина и то навсякъде. Слънцето, току-що изгряло, засипваше нещастния махмурлия с отразени в прозорците лъчи, които безпощадно се промъкваха през присвитите му клепачи. Светлината проникваше зад очните дъна и прогаряше и малкото запомнени детайли, свързани с кражбата, коят ...

въздухът днес
прекалено е плътен
с нож да го режеш
в кутии да го прибираш
на най-горния рафт ...

Онези две невидими планети
приличат точно на зениците във него.
И всяка диря на летящите комети
е всъщност дирята на слепия човек.
Скъсил живота си до кръчмата насреща, ...

Дните започнаха да се нижат бавно след първата ни среща. Исках да го видя. Мислех непрестанно за него, но нямаше как да го намеря. Той беше просто мъжът, който ме дръпна за ръката, когато се опитвах да пресека по невнимание на червено. Все още в главата ми звучи плътният му, но притеснен глас. След ...

***
Искам да ми бъдеш ежедневие
и да ми е скучно с тебе чак,
в мислите си да не намирам спасение
и в твойте думи да търся знак. ...

Намирам се ниско, но гледам нагоре -
там, където е хубаво, топло и чисто.
Глава не откланям от щастието мое
и чувствам го вече толкова близко.
В калта е ужасно, но реално, уви... ...

След суетата на деня настава вечер
и аз оставам пак сама.
Градът запали вече свойте светлини,
а от тях цялото ми същество крещи:
"Къде си ти, къде си ти?" ...

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) част пета
***
Вече е 1919 година. Помъдрял е българският селянин след войните. По друг начин иска да живее. Гласува доверие на Земеделския съюз. На власт идва правителството на Александър Стамболийски. В село Тракия вече е изградена силна земеделска дружб ...

Мечтите
Останал сам на празничната маса
(отидоха си гостите отдавна!)
замислям се как Времето отнася
живота и мечтите ни по равно... ...

Eurythmics - Here Comes The Rain Again
Here comes the rain again
Falling on my head like a memory
Falling on my head like a new emotion
I want to walk in the open wind ...

Superheavy – I Don’t Mind
/Damian Marley, Joss Stone, Mick Jagger/
Out by the desolate shore
The waves come in with a roar
The children are playing ...

Когато искаш, но не можеш;
не разбираш и крещиш.
Когато търсиш - не намираш;
правиш, за да продължиш.
Когато мислиш, но не чувстваш; ...

Усмивката е магическа пръчица, която прави чудеса...!
Ако си претендент за добър магьосник:
Опитай се да я използаваш върху себе си. (как и кога... ти знаеш!)
Ако си чирак:
Никога не я забравяй, тя е в основата на занаята ти! ...

Нощта понякога си тръгва неочаквано.
Преди да досънуваш онзи сън,
във който си щастлив. И неразбрано,
във клепките ти скрито, като вик,
остава неизречено началото. ...

... И ВРЕМЕТО ЛЕТИ...
С кал изцапани ръцете,
пак е мръсно и лицето...
Но сега ме пощадете -
днес денят е на детето! ...

Софийска сага 20
Глава седемнадесета
Маня изключи газта. Сложи кафеварката настрани. Огледа кухнята и тръгна към спалнята. Отвори тихичко вратата, развърза колана на копринения халат и хлъзгавата материя се свлече от високите й рамене, за да образува пъстра топка на лъснатия до блясък под. Беше невъ ...

* * *
Град
след буря -
в стъкла на витрини
пейки без хора...

Моето нежно кокиче
винаги ме изненадва.
С черна роса се облича,
но се приготвя за сватба.
В бяло небе се оглежда, ...

Оженили се баба ми и дядо ми
след дълга и изпробвана любов.
Била красива, млада, бяла,
от умен и заможен род.
Харесала левента снажен. ...

Преродих се .
Във твойто дете
тъй желано от теб
и от мене.
Със душата си чух ...

Копам, та са пукам
Какво ми трябваше да са обаждам,
че таз градина трябва да се сей,
сега с мотика троскута изваждам,
а пупадията от вратника се смей. ...

- Лимонов одеколон? - попита стюардесата, подавайки шишенцето към Ясемин.
- Не, благодаря!- каза жената и се обърна към прозореца в автобуса.
Миризмата на лимоновия одеколон винаги я натъжаваше, може би защото дълбоко в подсъзнанието ù бяха останали спомени от детството, когато заедно с баба си ходе ...

Мъка голяма за хората бедни, нещастни.
Закриват хосписи, защо стоим безучастни?
Туй лидери вълци от алчност ли го правят?
Ако бяха в тях, щяха ли хората да забравят,
щяха ли да застрашават човешкия живот!? ...

Дали думата "миг" идва от "мигване"? Но докато второто е условен рефлекс, то първото може да бъде наситено с много богато и разнообразно съдържание. Животът ни е изтъкан от мигове; от такива, които искаме никога де не бяха идвали, и такива, които искаме никога да не си отиват... Някъде по средата ме ...

На мнение съм, че всеки човек има душа, чието място рано или късно открива... Когато усетиш болка, но не физическата или психическата, а душевната... Това е то! Душата ти страда. Според мен само някой, усетил "пеперудите в стомаха", знае къде е душата му. Мястото, където най-силно усещаш гъделичкащо ...