ОТ НИЩОТО...
Създадох те от нищото -
от сивотата на деня.
Донесе радост и веселие,
а после всичко занемя. ...

Братя по пищов
на Христо Ботев
Ръфат ми нозете, мале -
братя по пищов...
а поганец - беси, пали, ...

Стълба от небето
Не е стълба.
Две въжета спуснати са от небето.
Били са крила на птица със избодени зеници.
Вятър я примамил в път, който свършва с остри пръти. ...

Понеже чувството бе споделено,
надхитрих Менелай. Убих Ахил.
И с галената хубава Галена
на меден месец тръгнах аз по Нил.
Реших да вдигна нейде пирамиди, ...

Научи ме как се подрежда живот,
щом смалява се с всяко умиране
той без сянка от нежно крило,
със звезди, ослепели от взиране!
Научи ме как живот се реди ...

Среднощен сабат (II)
„Чист съм, мамо!” Oчите ти стенеха...
Безутешна, сумрачна сълза
разчегърта ме. Мълния трескава
черен дим в тишината съдра. ...

Могила до могила, кръст до кръст.
Брадясали и безпосочни друми.
Тук ехото кръжи околовръст,
готово да плячкоса всяка дума.
Но думи няма – само имена, ...

Присъда
Понякога е тъй непоносимо,
а път отправен не остана,
мълчанието, знам, е непростимо,
но думите... са очаквана измама. ...

Авторът винаги има право
(4)
Ръченица
–Нали снощи се заканваше, че днес ще спиш до обяд.-мърмореше си Искра, докато се суетеше около кафеварката и тостера.- Мадрид още спи, какво друго да прави в тоя дъжд ... Пък и цяла Испания днес празнува деня на майката...
Грабна табличката с димящата още филия ...

Красива съм,
защото те обичам.
Защото ме издава любовта
в разсеяния поглед, нетипичен
за строгата улегнала жена. ...

Братче малко,
братче сладко,
с тази рижава глава,
зная, мислиш някоя беля.
Кака много те обича ...

Огън-сърца
Бяхме далеч, обградени от скитници,
бяхме самотни и голи души
и треперихме дълго, далеч от усмивките -
вливащи жар във безкрайните дни... ...

Не насилвай врати, за да влизаш,
не ограбвай нескрити предмети.
Не предавай приятел и близък,
не забравяй във тебе детето.
Не изпращай любов, недоспала, ...

Истинска...
Тогава, когато мислите ми са погълнати от спомени,
приели формата на твоите движения,
спомени за дните, които наричах "отровени",
но не си ти наранения... ...

Една жена ме хвана за сърцето.
Погали го и после се изсмя.
Една луна потъна във морето.
Окъпа се и бавно избледня.
Години минаха в любов, печал. ...

С абаносов танц косите
барабанят в симфонията бяла
и променила ориста си,
за теб съм край, и съм начало.
С малиново събуждане устата ...

* * *
Рози от бунището събирах,
рози с кървави бодли...
"Що ли ми са?" - не разбирах,
докато ме заболи!...

Вълшебнико, нарамил свойте дарби,
сред пустинята от хора се поспри,
виж в душите им - загнездила се жажда,
как ги мъчи, дави и руши.
Дай им дарба – сила да се борят, ...

Защо опитвам мъката в оковите да скрия
на безграничната безцветна суета,
щом не мога от сърцето тъгата да изтрия
и горчивината в опустялата душа.
В пресъхнали отронени сълзи удавям ...

Не мечтая комфорт
от мебели скъпи,
кристали, порцелани
с позлати,
мразя таз надпревара ...

СЛЪНЧЕВА ЕСЕН
Месец ноември тази година
пристигна щедър, добър и засмян.
Красиви - есенната градина
и паркът - целият в злато облян. ...

Във спомените си да се завръщаш,
с усмивка, с уморен и носталгичен ум.
Във зимна вечер с радост ги разгръщаш,
като в стар и прашен, посивял албум.
Да помниш как от мъничко дете ...

Завърнах се, откривайки само тишината,
в праха от минали години.
Завърнах се, а как боли самотата,
дъхът в есенно изсъхнали градини.
Потъвах в пръст, отчаяно дълбоко, ...

Етерните енергии
Етерните енергии са присъщи за всички живи същества. Етерното тяло, наречено още ЕФИРНО, това е енергетично съответствие на физическото тяло, точно негово КОПИЕ и по образа на етерното тяло се формират телата на растенията, животните и хората.
Растенията имат физическо и етерно тяло ...

Влизам в затъмнената стая и я виждам.
Тихо стои пред огледалото.
Реше косата си.
Дълбоките й белези сякаш блещукат.
Аз я измислих, а тя измисли нещо, което не трябваше. ...

С благодарност на Смиф.
Дишам
Обичаш ли ме? Казваш ми, че няма
защо за очевидното да питам.
„Нали съм с теб, мъниче.” И за двама ...

Адам целунал първата жена...
(Историята стара е позната!)
Събудил се... но сън било това!
А през нощта целувал бил змията!
Замръзнало в миг мъжкото сърце – ...

Искаше да върне обратно един миг от друго
есенно утро. Докосна с пръсти спокойствието му,
за да събере чудните остатъци от него -
голяма част от нейното всичко...
В ранното утро режеше бялата тишина къс по къс, ...

Безоблачно небе,
с двойка гълъби,
реещи се в синевата.
По вълните,
пътека от втечнено злато ...

Днеска се срещаме след трийсет години,
с коси посивели , с уморени лица,
хора сполучили или пък неуспели,
но всички с младежки сърца.
Всеки от нас ще разкаже на другите ...

Не мога с думи да опиша
Какво си ти за мен
Случайно появи се ти и преобърна
Живота ми сив и студен
Не бях усещала отдавна ...

Днес едно детенце, мъничко поетче,
стихове на мене, свои, ми прочете.
Трябва да призная, че с талант ме смая!
Този бистър ритъм откъде извира,
тези чисти рими – как ли ги намира! ...

... И от некролога ме гледат познати очи,
мислите ми изпълват се от несбъднати мечти.
Сърцето разкъсва се, става на пепел и прах,
проклинам се, защото го обичам, но да бъда до него не успях.
Така уплашена продължавам да се взирам във вратата, ...