Представи си, че всички ние.
Всичките хора сме тухли.
Градим заедно бараки, къщи и дори дворци.
В основата са силните,
издръжливите и истински красивите. ...

- Тъмно е! Промълви градинското джудже на спуканата пластмасова лейка.
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...

"We All Want Love"
We all, we all, we all, we all, we all
We all, we all, we all, we all, we all
I can pretend that I'm not lonely
But I'll be constantly fooling myself ...

Like a flash of light in an endless night
Life is trapped between two black entities
'Cause when you trust someone
Illusion has begun
No way to prepare ...

Виждам как си решиш косата
и с тази мила усмивка
ме караш да полетя в небесата
или просто да припкам.
Преди да се разтопя като сняг, ...

Слънчев лъч зад клони трепна,
блесна утринна роса.
Нещо вятърът прошепна,
люшна сънни дървеса,
пламнаха червени краски, ...

Хей, ти! Откъде се познаваме?
Струваш ми се познат нещо май...
И всъщност, защо се разминаваме?
Стари приятели сме, познай!
Да, вярно! Ти беше момчето, ...

Възвишена в мен е яростта,
изричам веч грозните слова.
Няма място в мен за доброта!
Ах, как мразя себе си сега!
Гневът страшен е, знам, ...

Седя и чакам да се появиш,
да махнеш с ръка, да кажеш нещо...
но те няма,
без теб самотен е светът
и душата разпиляна е... ...

Време нямам - да кибича,
да ти правя серенада...
Ако просто ме обичаш -
хайде, отвори вратата!...
Вън е студ! Мъгла ме сграбчи... ...

У нас живееше семейство руснаци. Това беше около 1946-47 г. Аз съм била на 3-4 г., но помня, че мъжът беше майор, вероятно дошъл в България, за да помага в обучението на наши войници. В нашия квартал имаше военно поделение. Жена му се казваше Маруся, а синът им Женя беше на 12 г. Помня, че бащата ме ...

Поздравявам всички с предстоящите празници!
Дочух от тук, дочух от там,
че върнала се скоро от чужбина
красивата съседка Пам,
от любовта ни много време мина. ...

Тиха и дъждовна есен,
мрак и самота.
Тиха и дъждовна есен,
изгубена душа.
Аз, самотен в тишината, ...

Снегът тихо валеше,
навън всичко бе тъжно и бяло.
Само любовта ни гореше,
а ние с теб бяхме едно цяло.
Спомняш ли си в твоята стара кола ...

Той я притисна силно към себе си... сякаш това щеше да му помогне да я задържи за по-дълго. Tя погледна русата му коса и о... очите му... тези сини очи, в които тя се влюбваше всяко лято, още в мига щом види слънчевите лъчи да падат върху тях. Очите му бяха изпълнени с любов, любов, която ù принадле ...

Моят втори дом
Сега съм у дома…
Иван Вазов
Ах, мама и тате пратиха ме
рано от стряхата ми родна… ...

Как, ако те нямах теб, мой живот,
щях да се радвам, да плача?!
Как, ако нямах мечти и любов,
бодра до теб, щях да крача?!
Всеки ден утрото носи ми дар ...

Слънчо сбърчи си нослето,
шалче метна пред лицето.
С облачето той се гушна
и на мекичко се мушна,
че днес есента сърдита ...

Какво съм аз !? Парченце свобода
и стих, над който можеш да поплачеш.
Изписана в стърнище тишина,
която не успяваш да прекрачиш.
Една жена, която в тебе скита, ...

DANIEL AVDALA : arrangement, vocals, keyboards, sound, mixing mastering.
BOYKO PETKOV : mixing, mastering, recording, sound. (CITY STUDIO, 2006)

Заключено сърце
С девет ключа заключих сърцето си,
за да спре то да страда!
Исках на тъга и на болка да поставя преграда.
Като бедно сираче то се сви във хралупа - ...

ИГРА
Игря си с думите
като котка с топка,
или пък - дядо с кехлибар.
Привличам ги, блъскам ги, ...

Пореден ден потънала във твоето очакване,
заравям поглед в сенките на есента.
Слуха насочила към тромав звук от старо радио,
долавям с колко мъка е изпята песента.
Гласът звучи ми толкова познато, като моя, ...

Нахална бях - поисках без остатък
дните ти, а те не бяха мои,
и по детински бягах срещу вятъра,
а хвърчилата в мен са още голи.
И нежна бях, но ти ме изостави - ...

Те бягат тъй леко по клавишите гладки -
дългите пръсти на незнаен пианист
и мелодията нежна, болезнено-сладка,
ранява сърцето, но то иска на бис...
Всяка мъничка нота, всеки звук бял - сълза е ...

Ще се плисна в очите ти - ручей в ръцете на дъжд,
ще засветя в зениците - навес, под клепки - завои,
ще притихна в прегръдката нежна на óбичен мъж
и преродени, ще бъдем две птици в небесни покои.
Аз твоя девойка ще бъда с парфюм, подарил ми го лани, ...

Големият град предлага големи възможности. Чували сме го толкова пъти, че го приемаме за стопроцентова истина.
- Една лъжа, повторена сто пъти се превръща в истина.
Ренета повтаря мислите ми. Винаги съм се учудвала на вътрешната й убеденост. Дори да се колебае за нещо изглежда толкова сигурна и авто ...

Никоя лудост не идва навреме.
Крие се нейде из стария скрин.
Вместо да хукне по нашите вени,
пламъка духва. И сами се виним.
Всяка лудост изгаря в забрава. ...

За теб
заключих
в моите очи
небето...
Исках ти ...

Художник
Върху пропукания асфалт,
сред хората -
сновящи от магазините
до домовете - ...

Ти беше като ангел...
Само дето нямаше крила...
Раздаваше добрина на света,
но не беше с две сърца...
Сигурно сега си на връх Мусала, ...

За казаните тежки думи
ще ти простя
и този път.
Раняват ме като куршуми,
а знаеш - ...

Домашно насилие
Страх ме е вратата да отворя,
за да не влезеш през нея пиян,
и в миг ужаса да се превърне,
в редовния за мен кошмар. ...

Здравей, мое вътрешно Аз!
Поглеждайки се в огледалото, виждам чертите на жена, достатъчно силна, за да те потърси в себе си. Ти си много повече от тази жена, защото тя е само външната обвивка на нещо душевно. Нея я виждат всички. Познават очите и косите ù. Съзират извивките на тялото ù, жестовете, к ...

Преработка за ак. китара на тази чудесна мелодия на Горан Брегович. С която поздравявам "Изречена" и "Седем" и им пожелавам много успехи!
Изпълнение, смесване, гледане на кафе, плетене на 2 куки, записване, редене на фаянс и теракота, доставка на пици по домовете и мастериране Бойко Иванов (ме6)

Останки от дом
В мъглата от безумни настроения,
в свят, родил порочната искра,
с всеки дъх обгръща ни съмнение,
че в самите нас е цялата вина. ...

Настръхваш ме (до n-та степен даже)
и лазиш ми по тънкото в гръкляна.
От погледа си ме изгуби
(а слях се с долните етажи)
и пишеш ми писма за девет люти рани. ...