Любов и омраза. Двете най-противоположни чувства, които изпепеляват с еднаква сила човека.
За любовта всички сме чели. И приказки, и стихове, и повели. Само където няма книга как да я разбираме и как да я познаем. Само където няма наръчник как да я задържим и кога да я пуснем да си тръгне. Налага се ...

Зъл скъперник към мен е животът.
И какви горчила ми поднася!
Как тежи ми понявга хомотът!
Колко скъпи неща ми отнася!...
Имам нежна душа - трепетлика, ...

СТАРА ЗАГОРА
Колко си хубава, Стара Загора,
многовековна и млада цъфтиш
в пролетни улици, пълни със хора,
с липов омайник от Лилиев стих! ...

Невероятно е чувството, когато знаеш, че си бил подценен от всички, когато никой не е повярвал в мечтите ти и качествата, които притежаваш... И когато вече си успял в живота и мечтите си... да се обърнеш и да им кажеш:
"Видяхте ли, че мога!!" ...

Той казва, че ме обича
и че съм красива,
но твърди това и за други,
а съм единствената.
Казва още, че му липсвам много, ...

Очи тъжни в нощта, пламък, навяващ последен стон,
любов ли бе, притихва ли, или погубва се в своя дом,
нежен грях за двама, не е ли късно,
душа изстрадана, всяка рана бавно я разкъсва,
защо изгарям, тъмно е, не ще изгрее слънце, ...

Неканен гост
В съня ми идваш нощем, мой неканен гост, студен,
с тихи стъпки бавно приближаваш се до мен,
бавно се навеждаш и шепнеш на мойта душа,
в съня ти пристигнах от спомените образа да съживя. ...

Ако земята беше с небе от луни
Дали бихме имали слънцето
Ведри чисти близки луни
Без топлина във сърцето
Денят ще топли плътния гръб ...

Някога...
Когато усетиш, че вече ме няма...
Ще знаеш, че съм преминал линията...
... бял и свободен
Не плачи...! ...

Пловдив е минало, сегашно и бъдеще. Начало без край. Живот, пълен с тихи стъпки, някои оставящи следи, а други - изчезващи завинаги. Един град, който ще тлее в мен до последния ми дъх.
Пловдив е приют за живеещи, идващи и отиващи. Някъде ще чуеш ,,Прекрасно местенце'' или пък ,,Нищо особено'', но вс ...

Понякога се чувствам незначителна.
(Понякога ли казах? Всеки ден...)
Животът - страховита въпросителна -
минава бавно, бавно покрай мен.
Понякога се чувствам много дребна, ...

Отново се събудих посреднощ. От дълго време се повтаряше едно и също. Сън ли беше, или истина…
Висока и красива жена със слънчеви коси, със сребристосива пола до глезените се появяваше и ми подаваше ръце. Нейните небесносини очи, светла кожа, тънки устни ме подканяха: ”Ела с мен, ела…” Топлината на ...

Говорещо мълчание
Под звуците на твоето пиано
рисувам цветовете на нощта.
Очите ти преливат във страстта,
която във платното ми изгрява. ...

Нежно в мислите рисувам
приглушена, лека тишина.
Ти стоиш, а аз танцувам
с погледа ти във нощта...
Днес пътуваш пак към мене ...

В душата ми е светло и студено
и страстно, като предсказание за грях.
Едното ми око от стих смутено,
а другото кръвясало от страх.
Едната ми ръка рисува вятър ...

Без мама
Къде си, мамо? Търся те отдавна
в пръстта и сред цветята късно нощем.
И денем пак те търся. Теб те няма,
но знам, че ще те търся дълго още. ...

Същества
Има хора тук сега,
не са добри същества.
Човек ли си, или звяр!?
Зверове навред са много, ...

Дух, невидим,
забравена съм аз,
дявол и ангел,
човек в този час!
Говоря, мълча ...

Погледна ме плахо, с надежда...
Погледна ме и за миг замълча...
С очите си, големи и сини,
разказа ми свойта съдба.
Разказа ми за своето време, ...

Любов, не си ли взе поклоните -
защо излизаш пак на тази сцена?
Билети вече нямам. Моля те!
Спектакълът ти цял тече във мене.
Добра игра. Признавам ти таланта. ...

Чичо Гошо на зъболекар!
С ококорени очи
и със зинала уста
Гошо почна да квичи
и да рита с крака! ...

Обичам те
Обичам те! Няма да се уморя да го повтарям.
Видях те и разбрах, че те обожавам.
Ти трябва да бъдеш обичана,
трябва да живееш в любов - силна и истинска! ...

В старанието си да ме запазиш, ме загуби,
сам си си виновен, запомни!
Със викове и крясъци не ще ме върнеш,
най-добре завинаги ме забрави!
Явно била съм като в кома, ...

Новата цивилизация
Честит празник, будители народни!
Богове – поругани.
Символи – сринати.
Сякаш всичко започва от утре. ...

Никой роди се във никоя заран.
Никой разви се от никой изваян.
Никой порасна и никой не хвана.
Никой замина и никой остана.
Нищо да бъде му бе отредено. ...

Баир
в ключалката
... и вкъщи
Закачалката
през връщане ...

Пролет
Врабецът рошав глупаво свирука,
възпявайки фалшиво битието,
и Дядо Мраз разкара се оттука
с шейната си на север в ледовете. ...

Есенен полъх
Задуха Вятър през полята,
залюля за миг дори Земята
и през разперените Клони
Eсента листата си отрони. ...

Ако знаеш, че нищо не е било. Ако знаеш, че всичко е било за мига. Ако всичко ти се стои твърде хубаво, но няма как да е така. Ако... колко по-лесно ще бъде без него.
Винаги искаме твърде много. Понякога бързаме твърде много. Винаги искаме почти неосъществимото. Понякога дори простите неща са сложни ...

Есенна вечер
Луната, жълтостъклена, глава навежда,
забодена в здраченото небе,
до нея есенна звезда поглежда
с уплашен поглед на дете. ...

Синьо разтичане по бяло стъкло,
сълза, разделена на атоми,
аз съм отвъд твоя свят,
отвъд пътеката, която ни свързва.
Последната сълза - пресъхнало езеро, ...

ДЕВЕТ БАЛА ГНЯВ
Наведен под сълзите на дъжда,
денят със бавни стъпки приближава
към тъмната си вечерна ръжда
и светлината бавно изтънява. ...

Ще поема риска,
още те обичам,
ако ще години -
сто след теб да тичам.
Ти си ми и слънцето, ...

Кой във робските години,
бранел родното ни слово,
от изчезване спаси ни,
да сме българи отново?
Да! Будители народни ...

ВЛЮБЕНА МЕЛОДИЯ
Тихо по клавишите пристъпи
с Клайдерманова мелодия
във сърцето ми красива птица.
Старото дърво напъпи ...

танц
достатъчно продължителен
за да си дойдат думите
на мястото
мирно да застанат ...