Щом злокобният Октомври
нападне скоро морната земя
с вериги ледни той ще я обгърне
ще бъде вързана и моята душа
И ще води с себе си Октомври ...

Защо се учудваш? А, защото нямам вид на току-що слязла от страниците на „Плейбой” ли? Намираш ме прекалено нежна и мила с тези невинни сини очи и тъмни къдрици? Отгоре на всичко и тази трапчинка отляво съвсем хлапашки вид ми придава, къде се е чуло и видяло фатална жена на ангелче да прилича. Онези ...

Пucaнo c oбuч...
21.10.2010
Kотаpачета
се правят на мъжкари.
Mускетарчета...

Получи достойна оценка
мъж със сертификат - чудесен.
Това е гордост за мене,
вярата, че съм до теб.
Жените те гледат с усмивка, ...

От своя житейски опит
(толкова кратък, че даже
целият е описан в строфи)
следното мога да кажа:
Няма значение времето. ...

МАГИЯ
Дъждът бавно навън вали, вали,
капките му като струна в ушите ми звъни
звукът и в безкрайна нежност обвива моята душа,
толкова кристално чиста, наивно детска и сама. ...

Остани тая нощ!
Нека те гледам!
И не казвай,
че нямаш вина.
Остани тая нощ, ...

Искам с теб да бъде всичко… Тази истинската, неповторима и навременна любов... тази, изстрадалата, тази борбената, тази обладаващата, тази, която ни оставя без дъх, тази, от която ни е страх, тази между нас… не са противоположностите тези, които се привличат, това е само физика, ние се привличаме, з ...

Теб и пролетта обикнах,
знам, че трудно бе това,
но с тебе аз внезапно свикнах,
да бъда винаги и през нощта.
Звездица сякаш ни ориса, ...

СТОЛИЦА
СТОЛИЦА = СТО . Л и Ц . А = 440 кв.км . 3 дяла + 4 . 7 кв.км = 1 320 кв.км + 28 кв.км = 1 348 кв.км – това е архитектурен план на екологичен град с календарен кадастър за 213 840 жители – виж чертежа.
С = 4 = Куатро – на италиански език
Т = 4 = Твир – на старобългарски език
О = нула ...

В шепите си скрих пеперуда
с мокри криле на червено и златно,
душата ù пеперудена умираше,
сънувайки полет.
Стоплих я с дъха си на карамел, ...

Есента дърветата прошари,
в чудни краски оцвети.
Топлина в мен запали,
върна ми отнетите мечти.
Привечер топла и красива, ...

... притихналите нощни слънчогледи,
приспани с полъха на хладен морски бриз,
ги скриха от шума на лепкавия август -
останали по думи, по дъх и
по мечти. ...

ТЪЖНА ПЕСНИЧКА
Проклета нощ внезапно ме застигна
по пътя ми през преспите към теб,
задуха вятър и без капка милост
помете песни, стихове и светове. ...

Седя на студената тъмна тераса
и гледам прекрасните ярки звезди.
Те толкова близо,
а всъщност безкрайно далече са,
също както и ти. ...

Обичай ме...
Обичай ме...
С любовта, която руши
и любовта, която създава.
С любовта, която лекува, ...

Есенен поет
Навън вали. Дъждовни капки падат.
Ще кажеш просто: „ Мокро е сега.”
Но не е просто мокър днес площадът,
според поета друг е днес света. ...

Понякога виждаме обратите на живота и в най-дребните неща. Всичко е някакво отражение на нещо познато, което чака да бъде поместено в рамката, която ние искаме да му определим. Дори да не можем да си обясним всичко и дори да търсим нови истини и решения на живота ни, това не винаги би ни помогнало. ...

Светлина в тунела
Научих се да искам от Съдбата -
не кротко да очаквам своя ред.
Бушуват в мен вулканите в душата...
И аз се боря с този свят проклет. ...

Патето
Малко пухкаво пате.
Отвън се излюпило,
при кокошките.
Трепери и цвърчи горкото. ...

Към себе си
Ще изтрия най-тъжното розово
от устните, безсилно отпуснати.
Ще потъмнеят среднощно клепачите
над очите, затворили здрача. ...

Пак пресичам среднощни площади,
все към теб, все към теб устремена!
До постелята твоя присядам,
босонога, с коси разпилени.
С нежни устни целувам дъха ти, ...

Среднощ, умора, крехък сън...
Кошмар, събуждане, тревога...
В главата ти нахлува кръв,
светът завърта се отново...
Не знаеш кой си и защо ...

Експозиция на голо тяло
върху негатив.
Кожата красива - млечно бяла,
негативът - сив.
Образът на сбръчкан сухав старец, ...

Мъглата се слива с дим от комини,
примирено се лее по теб любовта ми.
По въздуха вън - все с теб рисувам картини,
тъй мило те гушвам в мечтите, жива поддържаш кръвта ми...
Ще разпозная допира ти в топлината на разпаления огън, ...

Понякога ми се иска да викам,
но знам, че никой няма да чуе.
Чудя се дори защо ми се вика,
лигльо голям ли съм, или пък позьор?
Ако можех само да разкарам ...

Може би била е застрашавана,
когато се е искало да продължи напред,
от много хора - разрушавана,
а после събирана с пуканки и сладолед -
докогато трае мъката ù, знае, ...

Сълзи
Сълза страхливо се прокрадна
и плахо по лицето пропълзя,
и в безкрайна върволица
занизаха се други след това... ...

Искам да напиша стих,
да възпея небето,
звездите,
битието,
мечтите ...

Като балон ще се пукна в небето,
на милиони парченца ще стана.
Да ми падат частиците бавно,
но по-тежки ще са от стомана.
Като дърво ще си разлистя листата ...

Уханието ти просто ме влудява,
толкова е свежо и прекрасно!
Уханието на Душата и Духа -
едно ефирно, нежно Обещание!
Хармония - Любов осъществена ...

Ден ще дойде, огато ще напусна този свят завинаги.
Ти само не плачи за мене.
Ние всички ще се срещнем в другия свят. Приятелю мой.
Направи за мен тези последни мигове най-щастливи.
Hека твоята усмивка бъде последното нещо, което ще мога да видя. ...

Е С Е Н
Из цикъла “Четирите годишни времена”
Кестените в Докторската градина падат и зелената им обвивка, загубила вече свежестта си, се пропуква, за да изскочи отвътре блестящият кестен, лакиран от природата. На пейката срещу паметника са седнали три възрастни дами и тихичко си спомнят за тяхната “ ...

Как искам да съм слънце в свъсен ден,
взривено като пламък във зениците.
И в тъжен час, от всички наранен,
за мен да питаш вятъра и птиците.
Да ме сънуваш нощем като звън. ...

Тук е за живите и за здравите.
Аз какво правя тук?
Ама – дошъл съм, седнал съм, давайте,
каквото наливате. Смук!
Гледам, където не е за гледане. ...