Човек от миналото
Човешкият живот ни прекарва през множество трансформации. Налага ни се да свикваме с непрестанно променяща се обстановка и да се нагаждаме спрямо правилата на света. Често в този водовъртеж от емоции се губят контакти, възможности и изживявания. Замислете се и ще се съгласите, че е ...

ЕСЕН - 6
1.
Листата падат –
умиращи сърца,
докоснати от любовта на есента. ...

~&*~
Лицето ти - ликът ми е...
~&*~
Не виждаш ли~*
Душата ми... ...

Наистина, бяхме ли толкова близки?
Насъне ли само
е всичко било?
Летяхме ли двама в простори
сребристи - ...

Пак търся сляпо някаква утеха,
а мислите ми лутат се във мрака.
Към дланите ти, нищо че ми взеха
усмивката...
Отново ще ги чакам. ...

***

Плаче тополата с жълти листа -
златни, малки парици,
посипват есенна тиха тъга -
нанизи птичи по жиците.
Рони сълзи и капчукът навън, ...

Не валят от небето над мене бонбони, човече.
Вероятно, е късно - не им е сезон.
Но сърцето ми - птиче сакато, притихна и вече
не мечтае за рицаря с белия кон.
То е малко и глупаво пиле, обаче му вярвам. ...

Преваля октомврийски ден,
листата с вятъра се гонят,
заглъхва птичият рефрен
и странна тишина се рони...
Навярно съм и аз листо ...

Допуснах те да видиш голотата ми,
душата си съблякох, като к-ва...
Докосна с нажежено сетивата ù,
а те пък взеха, че се поразмърдаха.
Пенливо се разнесоха по тялото, ...

Скитнице моя, в нощта до мен бъди,
скитнице, сестрице, мене ти пази,
ръцете ти за мен утеха нека бъдат,
сълзите ти горещи за мене нека падат.
Скитнице любяща, кога ли някой ден ...

Приказка за блатната вещица
---------------------------
Имало нейде (Къде е, не знам)
блато, потънало в тиня.
Вещица блатна живеела там, ...

Допир, стенание
и дъх от цигара...
Възбуждащо желание
с аромат на изневяра.
Поглед и вкус само, ...

ползваш всички нежни думи за мен –
след теб пътека от рози
да се давя в бодлите им

КАЛЕНДАРЪТ
Най-свещен е скрижалът жълт на Календара -
в него е втъкана тънката нишка на живота…
Там на мисълта човешка записан е словара,
а самият Бог начертал е на дядо Ной кивота! ...

Раздялата
Раздялата е тежка —
сякаш котва
те дърпа към утъпкания път!
Новото начало е животът, ...

СЛЕД ДУМИТЕ
Тъжно ще ми е за всички вас.
Както за планетата Земя!... –
Щом решат от звездния Парнас –
с друга тихо ще я заменя!... ...

Ще те накажа веднъж и завинаги
с най-чистата, свещената любов.
Като камък воденичен на шията
ще я носиш чак до своя гроб.
Ще те накажа веднъж и завинаги ...

Окапали листенца от лалета...
Приличат на червени, страшни рани...
И красотата им, завинаги отнета,
червеи в земята ще нахрани...
Знам, чувствата са прèходни ужасно. ...

Обичам дъха на гората.
И падащите листа, по които вървя
и се чувствам като пътека.
Танцувам като сън, но слънцето
ме прави уморена. ...

Ти пътуваш във сънищен влак,
а мечтата ми - гара за двама,
скутен покрив из топлия мрак
е подпряла на време и рамо...
Умори ме житейският дъжд - ...

На една девойка
За първи път през пролетта те срещнах...
И вечно ще си спомням за това!
Макар че срещата не бе” успешна”,
но аз тогава срещнах Любовта… ...

Ще дойде скоро времето, когато ще ме търсиш
отчаяно, сред листите по стълбовете бели.
И отговор ще дириш какъв за теб аз бях.
Красив и уникален, или… облечен в Страх?
Сърцето ще прескочи от онзи спомен първи, ...

Разговор с Бог
Пак ме скъса. За трети пореден път. Глупав инструктор. Накара ме да взема ляв завой, въпреки че не трябваше. „На моя отговорност”, каза. После слезе от автомобила и със злобна усмивка ми съобщи: „Скъсана сте, госпожице Иванова. Не бива да се влияете от чуждото мнение.” Треснах вратата ...

Честитка пратих днес аз на земята,
отново в крак с модата е тя,
с нови дрехи най-прекрасни
на модно дефиле е тези дни.
Реши и просто тя смени си тоалета, ...

Като небесна оратория,
изпълваща главата ми докрай,
кънти вселенската енергия
и мост съм между ад и рай...
И всяка болка е камбана, ...

Идеалното място. Нови улици, различни коли, които следват други, "по-европейски" пътни правила. Новите сгради формират единна, при това едновременно старинна архитектура. Хората се обличат различно, ходят различно. Караниците с контролата са заменени с караниците между стиловете музика, които какви ...

Изкачвам се по пътя стръмен,
търсейки твоята душа...
Листата на дърветата шепнат твоето име
като магическо заклинание,
отварящо вратата към твоето сърце. ...

ПРЕРОДЕНА
Изнизват се годините. Животът отлетя.
Момичето усмихнато превърна се в жена.
Забързана, понякога в очите ù тъга,
но скътала в сърцето си младежката искра. ...

Здрасти, братко, мина доста време.
Де така се дяна, няма ли да кажеш?
Здрасти, брат ми... теб пък кво ти дреме?
По-добре една филия земи да намажеш!
... ...

Заслепена в мига
Дъжд над мен вали,
ала усмивката напира - искри,
тебе виждат моите очи
и небето разплаква се - ври, ...

Ангелски очи
Имало едно време една гълъбица. Един ден, докато прекосявала малко китно градче, тя видяла как баща и дъщеря играели весело край реката. Птицата бързо ги отминала и с реещ се поглед забелязала беден китарист, свирещ на площада, небрежно чакащ дар от дребни монети. Тази гледка също не за ...

Кой накара небето да плаче
и го плисна среднощно в прозорците?
Леден писък... Накъса се здрачът.
И намокри земята до костите.
Кой накара нощта да будува ...