Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
386K resultados
Аз вярвам..!
🇧🇬
Аз вярвам във случайната любов,
просто ей така,изскочила от нищото,
минавайки, завихряща сърце и ум
захвърлила сълзи и страхове в огнището.
Аз вярвам, че събуждайки в зори, ...
Родена от скалните отломки на века,
от бурите, надвиснали над долините,
от мъглите вечни на върха,
споходили душата и годините.
Огрявана от слънцето в дъбравите, ...
Вчера дъщеря ми каза:
- Аз мога да поправя целия свят.
- Е, как така? - питам.
- Виж сега, мамо. Всичко се намира в мен, ама всичко – хората и животните, и растенията, и цялата вселена. Виждам ги с моите очи, докосвам ги с моите ръце, чувам с моите уши, вкусвам с устата си, усещам със сърцето си – з ...
Той ме покрива със своите нежни въздишки.
И ме понася далече, далече.
Сънят ме спасява. Ставам отново добра.
И съм пречистена.
Виждам пак любовта си в нечии топли ръце. ...
Дори и да боли, ще те откъсна
от своята душа и от сърцето,
когато вече стане много късно...
И е замрял езикът на ръцете...
Ще те откъсна, като лунно цвете, ...
ИСКАМ ВИНАГИ ДА БЪДА ДЕТЕ
Това се случи преди много години... Детенцето беше самичко и много мъничко – една светла и невинна прашинка в огромния океан на мръсния живот. Вървеше по пътеката и си говореше на своя детски, неразбираем за околния и груб свят език. То беше толкова малко и толкова красиво ...
Тя беше от Петричките села. Твърдоглава и упорита, на моменти дори откачена. Не можах да повярвам, когато я зърнах между момичетата на Лъвов мост. Бях пиян и ми трябваше жена. Чувствах се както затворник и си търсех жена, че ако може и евтино. Нито щях да си говоря с нея, нито щях звезди да ù свалям ...
Никога не съм правила нещо мило за теб, никога не съм показвала явно чувствата си към теб, не успях да ти докажа какво истински значиш за мен. Пиша ти сега, а дори не знам дали това писмо ще стигне до теб. Не знам дали въобще ще го прочетеш, или просто, като видиш почерка ми, ще го захвърлиш. А как ...
Гласът на Учителя затихва. Дали ще срещна по пътя си човек, с такъв нежен глас? Малко се съмнявам, защото на земята е грубата материя, а тя тегне в нас. Но съществува все още една нежност, нежността на майката към детето. В люлчината и майчината си песен, тя влага цялата си нежност. Само тя е истинн ...
Захвърли срама си на плажа
една жена от “Нощната стража”.
И босонога, със стъпки солени,
нагази дълбоко вълните големи.
Събрал във сърцето си прилив и отлив, ...
Снощи в съня ми беше ти,
прегърнати стояхме на една пейка на брега.
Споделяхме любовта под безбройните звезди
и не искахме никога да свърши нощта.
Усещах при всяко вдишване ...
Августовски слънчогледи
Слънчогледи, добри слънчогледи!
Като нос сте увесили питата!
Де е погледът, в слънцето вперен?
Де са златният цвят и пчелиците? ...
Коя си ти, че да съдиш каква съм?
Коя си ти, че да ме обиждаш без срам?
Нима не виждаш коя е истината!
Въобразяваш си, че живееш в храм.
Викай ми както щеш, ...
Това, което пиша е породено от купища анализи, статии и размисли на най-различни гении на модата и обществеността в България.
Според техните адски компетентни мнения „Метъли: Отново стил с две разклонения. Едните са дивите рокери, завинаги фенове на безсмъртни групи, носещи черни кожени панталони, ф ...
Объркват ме повърхностните щрихи,
с които днес рисуват дълбини.
Не ярък устрем, само стъпки тихи
и не по пътя, някъде встрани.
Красиви маски, скриващи безличност ...
Отдавна дебне скритото коварство –
наследникът на онзи жалък Юда,
предал Спасителя, а Праведното царство
обрекъл на поквара и заблуда!
За низостта платена е цената ...
Аз и жена ми сме в кухнята двамата.
Тя прави торта. Ще трябват и орехи.
Вземам чукалото. Доста корави са.
После ги чистим. Усещам си ноктите.
Слушам през рамо. Вратата – отворена. ...
Ще те обичам, ти ме унижавай!
Разкъсвай раните ми чак до кърви.
Сърцето ти е силно, не признавай,
че в крайна сметка аз раних те първи.
Ще те желая, гледай безразлично! ...
,,Събуди се. Това е сън. Преди да паднеш, защото знаеш колко трудно е да се изправиш. СЪБУДИ се...''
Ситна студена пот бе избила по челото ми. Дишах запъхтяно, на пресекулки, и се оглеждах в мрака.
Луната разпръскваше светлина в тъмната стая и обливаше лицето ми със сребърните си лъчи.
Ръката ми обг ...
Някога, през лятото ваканционно
Някога, през лятото ваканционно
деца решиха да играят на театър.
С вълнение те ролите разпределиха
и всеки ден ги репетираха на двора. ...
Защо си тръгна с изгрева в ръка,
преди да ми обагриш светлината!?
Протегнах се за чаша свобода
в заключената гаснеща позлата.
Дъхът ми спря, когато наближих ...
Защо ли вече не се усмихвам неволно,
очите ме издават тревожно,
защо ли лете все тъй тъгувам самотно,
за всяко чедо родено копнежно.
Защо ли вече не викам неволята, ...