"Системата"
Системата е гадна,
системата е зла,
системата погубва твоята душа!
Системата е мръсна ...

ВРЕМЕНА И МУТРИ
Шегувахме се двама със живота.
Шегата ни минаваше добре.
Но явно прекалил съм с майтапа,
тогава тръгнаха нещата зле. ...

Самотата... чувствам я сега...
по-силна от всякога...
О, колко е зла!
Все едно падаш в бездънна яма...
и да щеш, не мож избяга... ...

Тя свиреше парчето „На Елиз”.
Ръцете бели с вени тънки, сини
са още в мен като един реприз
след тридесет и повече години.
Не бях готов, не бях порасъл още. ...

Много, много отдавна, още преди началото на времето, когато ден и епоха били наричани с едничката дума йон, на света са появили дърветата. Те израствали бавно, вплели нозе в дълбините на земята и опрели красивите си корони в небето. Щом застудеело и завалявали първите есенни дъждове, дърветата се на ...

Имало едно време един крал, който имал три дъщери. Но те съвсем не били красиви, както в останалите приказки. Напротив! Били грозни и имали много недостатъци. Най-голямата била грозна като смъртта - с много остри черти и много пъпчива. Средната пък била толкова тлъста, че едвам се движела, а най-мал ...

Имаше един комар -
"Кръвожадния" наречен.
Беше той разбойник стар,
беше мафиот изпечен.
Все момци дебеловрати ...

Песента е написана по стихове на Иванко Маринов от книгата му "Болестта на куклите" 2003

Живот с диагноза
На Елена Нинова (Enena)
Нас Великден събра ни, сестричко!
Две души със една диагноза-
с общи Вчера и Днес-сеизмични, ...

В дълбока зима нежни ветрове напяват с ледена жестокост,
разкриват потъмняла гледка в процепи от липсващи листа,
напомнят на изгубения в безпощаден мраз за смърт оброка,
за избледняващата клетва, носеща със себе си тъма.
Изчезващият спомен ярко грее във ядрото на мъглата, ...

Сълза отрони тъжен ден
Сълза отрони тъжен ден,
отровен сок на листи ярки.
В цветя дъждът е бил роден,
но днес морят го мисли жарки. ...

Този път мечтата ù се сбъдна
така както видях я ден преди това
и повече получих даже
отколкото други пъти отредила бе съдбата
но несериозна беше моята любов ...

БЕЗ ТЕБ
Уж е самота,
а е безумно нежна...
Как светлините
оставаха след мен ...

Две сестри, сияещи във мрака,
само миг сребриста тишина...
Мисълта се плъзга все нататък,
лъч изгубен в лунна светлина.
Като ручей в тихите подмоли ...

В сърцето ти огън горял ли е до взривяване
и мечтал ли си да разрежеш гърдите си с нож,
да освободиш сирената, имаща очи да хване
идеята на числата, намисли ли какво да се сбъдне,
ако по чудо утре решат да се случат... ...

Преплетени бели нишки
в косите ти, цял водопад,
заглъхнали тежки въздишки,
нечути на празен площад.
Ситна мрежа от бръчки, ...

Душата ми и през слънцето даже наднича,
залеза гони и топлия вятър обича.
Душата ми недокосвани неща прегръща
и най-голямата измислица в истина може да превръща.
Такава е - и аз не я разбирам вече... ...

Животът ми не се побира в рамка,
не може да е мостра за художник -
оттам подпъхнат, той оттук все бяга,
неразгадан и в делника си сложен…
Сърцето ми не се побира в джоба, ...

Виждате ли...
Виждате ли реалността?...
Съмнявам се във ваш'та правота,
какво е човекът...
един безумний тиранин, ...

Има те небе…
по-синьо си от всякога.
Има те и теб, слънчице красиво.
А въздухът ухае на живот.
Цветята ме опиват с аромат, ...

синеоки мъже -
в едно океан и небе
дели ги хоризонтът зеничен

За именния ден на Тото,
макар да ме боли ухото,
седя и къдря благ рефрен.
Под мен заспа дори креслото
измъчено и то, горкото, ...

Струва ми се, единственият що-годе достоен отговор на .
На щраус пъстрото перо
и песните на Тино Роси,
и приказките на Перо,
и всички скъпи папироси ...

Пристъпих към тебе бавно,
надникнах в очите сини,
сняг завалял е навярно
и няма да ни отмине.
И няма никога вече ...

Не е важно да бъдеш с някого...
Това не стига, за да си щастлив.
Ако някой ти липсва до болка,
това е човекът, с когото ще си истински жив!
На него „сбогом” няма да казваш, ...

“Пътят, посочен с напътствие,
не е извечният Път.
Име, наречено с име,
не е вечното име.”
Дао Дъ Дзин ...

Една е звездата, която
денонощно грее над мен,
само ти ли, майчице свята,
бдиш неспокойно за мен.
Твоята ласка ме стопля, ...

Не искам да повярвам, че те няма.
Не мога да приема, че допуснах да си тръгнеш ти.
И как душата си отново да измамя,
че този път по-малко ще боли.
И взирам се във спомени, картини – ...

Отвори сърцето си,
поглъщай всяка глътка въздух
с блаженство,
всяка секунда изживей напълно,
защото утрото може и да не дойде! ...

Когато си се докосвал до мен, то е било, за да ме
отблъснеш...
Без теб този свят не е моят,
без мен ти е топло и леко.
С очите ми плаче прибоят, ...

Черни дни народът ни търпи,
черни дни на тъмнина и страх,
на лъжи и обещания неверни,
и някоя интрига между тях.
Политици ли? ...

Завръщам се.
Към своята усмивка,
която бях изгубила по пътя.
Към мислите. Към грешната отбивка,
където се изгубих и се мръкна. ...

Още малко ще бъде студено, почакай,
старостта ще ни свие до кокал.
Отмалели врабчетата, от подмамено ято
ще пропуснем последния полет.
Като вчерашна грижа ще тежим на децата, ...

В училището Виолета
страшно много е заета -
да се хвали непрестанно,
да се фука постоянно,
че дрехи нови от чужбина ...

Казват, че античният поет Омир е умрял на остров Иос, изпаднал в затруднение, понеже не разрешил гатанка, зададена му от децата на тамошните рибари. Ето каква била тя:
"Липсва ни именно взетото, с нас е, което не взехме."
Такава е древната легенда, но поставеният въпрос е и философски, и литературно ...

Любов, за мен какво си?
Една искра във време тъжно.
Изгряла в сърцето морно,
за да се превърне в пламък.
Когато срещнах те внезапно, ...

Душата ми без теб е
празна стая
и Аз не пускам никого
в нея, зная!
Защо остави сърцето ми ...