Нашата есен
В златисто-есенен следобед
посрещам своя залез пак.
Люлеещ стол, два пръста „Джак“
и кучето полегнало до стола. ...

Павлето нямаше повече време. Трябваше да бърза, щото работата го чакаше. В печатницата пристигна, когато почти всички бяха там. Реши, че ще остане след работа, за да прочете една легенда от книгата на Любен Каравелов. Времето се търкулна много бързо. Дойде края на работния ден. Взе книгата от масата ...

10. Black velvet- Alannah Myles
Наведете се, или направо залегнете на земята, че тази песен стреля без предупреждение с голям калибър тежки блусрок рифове. Само как започва - акустичната китара задава темата, която като искра в двигател с вътрешно горене взривява пулсиращото напрежение на баса. Той ...

Тиха нощ
Навън вали, но не от този топъл летен дъжд, който ромоли.
Сняг!
Бял... искрящо бял, толкова чист сняг!
Снежинките, облечени в бели пелерини, танцуват на дансинга в двора ми. ...

Нов свят
Листът не ти харесва и започваш на нов... Лесно е... Светът не ти харесва... Смени го... Избери си друг... Как ще изглежда? Ще има ли рози, толкова много, че бодлите им да са повече от цветовете? Ще има ли хълмове, толкова високи, че да достигат върховете на тревичките и облаци толкова бели ...

Написах отзив на един поет:
“Изваял си един красив букет!
Метафори и звучни рими има,
идеята е ясно уловима,
но, според мен, ...

Replica
I'm home again, I won the war, and now I am behind
your door. I tried so hard to obey the law, and see the
meaning of this all. Remember me? Before the war.
I'm the man who lived next door. Long ago... ...

/Написано твърде отдавна, по повод самонадеяността на литературния гений Бай Ганьо, четящ и превъзнасящ единствено себе си, защото всички други са “маскари”. Публикувано за първи път в “Литературен клуб”, като част от романа “3,14”, започнат от Денис Коробко, чиито продължения се пишеха от читателит ...

Не(отронен) стон...
Да беше премерил пулса ми –
трийсет удара във минута…
Най-дългата смърт.
А присъдата ми – нечута. ...

Все още се уча
да те живея така...
Да те сънувам по светло -
да ми крадеш съня.
Да не очаквам утре - ...

Кметският наместник Цвятко, или както всички го наричаха Цвъкльо, беше съкрушен. Не, той беше съсипан!!! Унизен, смачкан до безнадеждност и попарен от случката, за която ще стане реч по-долу. Но първо да обясним странното му име. Любимата дума на Цвятко беше „цвъкам” и нему производните. Тази всеобя ...

Беше дълго във гора изгубен,
с леден дъх посрещаше зората.
Беше невъзможно да се влюбиш,
а пък близка ти е красотата.
Неизбежно мене преоткри ...

Ще ми повярваш ли, че ме боли
да знам, че в тази нощ си сам и ти,
че нещо в теб не спира да крещи
за нещо невъзможно може би?
Знам, че сигурно ти пак се смееш, ...

Не е нормално вече даже да не чувствам...
като знам колко много ти ми причини.
Но даже болка вече няма...
и от очите ми не капят сълзи...
а заклевам се, искам да ги върна... ...

Щастлив съм
и това е всичко което мога да кажа
щастлив съм че съм жив че дишам
накрая душата ми се успокои
пиша и сънувам и този свят не е реален ...

Попътно
На Галина Вълчева
Аз вече имам своя дом:
женица кротка, грижи прости.
А ти защо нахлу със взлом ...

Песенно капеща свежест
Заваля... И е хубаво -
песенно капеща свежест...
В локвите тичат усмихнато влюбени,
под капчука играят, подушват се нежно. ...

„Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.”
Борис Христов ...

Защо ли никой не те разбира,
защо разочарованието не спира,
защо ли животът не дава и грам мира?
Какво ли е нужно на хората да разберат,
че е нужно толкова малко, толкова малко душевна красота, ...

След изгрева на черната зора
розата там увехнала стои.
Капят изсъхнали листа
Тя мисли си, че на зимата ще устои.
*** ...

За Вили, която си пожела нещо Специално!
Ах, как искам да те трогна,
не знам за 1 час дали ще смогна
да напиша нещо тъй красиво,
специално, важно и Диво?! ...

ЕДНА Жена НА 43
Понякога се чуди за своите 43 години не се е ли променила твърде малко съобразно заобикалящия я свят. Не знае дали е хубаво, или лошо, когато човек се чувства като осъвременено копие на Дон Кихот, но в малко по-небудеща подозрение опаковка? Или просто заобикалящият я свят е само най- ...

Пролог
Светът е плосък – това гласи първият закон на Вегри! Шуплива плоскост, поръсена с живот: растения, хора, животни, магични твари; Орелефена плочица земя, наквасена или скована, с прах покрита или на места с роса. И щом огледаме се, осъзнаваме, че погледът ни гмурка се в безкрая, закътан зад въ ...

Боси локвички
от стъпалата ти
пошляпват,
сред множество
ухания от страст. ...

Две сродни души във безкрая се срещат,
лумват сякаш хиляди огньове,
две сродни души, вдъхновени, горещи,
озарени от Божествен полъх.
И тогава небесата мигом се разтварят ...