Омагьосал си ме,
поглед от теб да не мога да сваля,
заклинание си ми направил,
очите ти навсякъде да виждам,
дори когато спя. ...

- Усещал ли си я някога - ей така до теб, как те прегръща, става ти топло, не можеш да дишаш, там си е!
- Кое, бе?!
- Как така, кое? - Самотата.
- Е, какво да ù усетя?!
- Прегръдката, милувката, топлината. Да усетиш как топло те обгръща и всичко изчезва, усети го бе, човек, струва си! ...

Малка съм, вярно! Но всеки, независимо от годините, може да види промяната, стига да е живял добре... преди... Сега всеки мисли за себе си, отношенията към всеки един човек са различни - едни постоянно са "почитани", други постоянно са тъпкани. А защо някои се мислят за повече от други? Защо си мисл ...

Провокирано от предаването "Великолепната шесторка"
Много хора към телефона
всяка вечер посягат.
Твоята малка ръка ги смущава,
защото не взема, а иска да дава. ...

Крачи животът
забързан, задъхан
сред нечовешка болка
и капчици радост...
Преливат се изгреви - ...

Казваш, че съм те измислила,
изваяла от глина,
издялала съм те от мисли -
наранимо-доверчив.
Душата ти създала съм ...

Аз искам...
Аз искам да ти подаря зората,
когато се разпуква като цвят.
И първите лъчи, прогонили тъмата,
да блеснат в твоята коса. ...

Животът е един филм...
Животът е един филм, който свършва преди да се усетиш. Понякога той е драма или трагедия. Носи ни тревога, сълзи и болка. Понякога е филм на ужасите. Надяваме се всичко да е кошмар , от който да се събудим. Друг път е комедия – носи ни смях и щастие. Или пък романтика – любов ...

Стоях пред двуетажната, тясна като комин къща. Първият етаж е построен от дялани камъни. Върху него строителят е издигнал по-високия втори етаж от измазан кирпич и дървени греди.
В сянката на каменния зид, подобно на селски пес, се свиваше пряспа мръсен сняг. Снегът можеше да се види и по сенките на ...

За нас прогнозата не е добра -
бури, ветрове и урагани,
понякога затишие, обгърнато в мъгла,
разкъсано за миг от слънце недохранено.
Облаци прииждат на ята ...

И щом ме няма, намери ме...
Ако треперя, прегърни ме...
Щом не ти говоря, целуни ме...
Не ме оставяй да си тръгна,
от теб и от този лъжовен свят... ...

От верандата на моята самота
Ухае на зелени клони и роса
С наклонена глава и отвяни коси
Полу-гол,зареян във вечността
Отново загубвам тук и сега... ...

Моят нов албум с руски песни "Белая береза" може свободно да се сваля от http://pesni.avista-bg.net. Приятно слушане!

И ето ме, пак размишлявам над вечните въпроси,
и ето ме, братко, пред теб аз говоря и тъжа,
но няма да си найде мира моята душа, със сълзи напоена,
и вечно ще пита, ще моли, ще търси и няма да намери.
Жал ми на душата, братко, жал ми е за тебе, ...

*
Преплетоха се
клоните на дървото.
Есенен вятър.

Търпение
Какъв народ сме?
Горди са ни само планините.
Как можем да вървим напред,
Изули гащи до петите. ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
(2) ...

Още една вечер
Още една вечер прекарвам без теб,
oще една вечер ти не си до мен,
oще една вечер без твойта топлина,
oще една вечер без твойта усмивка, ...

Павлето погледа малко и тръгна. В съзнанието му изникна словото, произнесено от учителя А. Биляев на 3 октомври 1866 година в Пловдив. "Децата (юношите) ще израснат като достойни бъдещи граждани, когато духовното семе - учението, бъде посято върху умствената почва, т.е. умовете на потомците. Учениет ...

* * *
Животът е чувства, импулси... и като се намеси и разумът... става една каша от намерения.

Днес работата нямаше край – собственикът на фирмата искаше да тегли кредит и той, Георгиев, като негов счетоводител трябваше да приготви всички необходими документи. Четиридесет години вече в живота му имаше най-вече цифри, цифри и цифри. Работното време свърши и другите служители отдавна се разотид ...

За пари не искам да се боря,
за любов не искам аз да плащам,
на фалшивото вратата ще затворя,
за красотата с две ръце се хващам.
Аз не знам защо според околните ...

Как да ти покажа, че още те обичам,
че свещички в храма си на теб наричам?
Ала не с онази първа обич пиперлива,
дет отровно в тялото се впива,
тя за теб мечтае, копнее те и те очаква, ...

Горчат ми билките. Медът ми е солен.
На думите забравих красотата.
Увехна тихо в синия буркан
най-малкото парченце от луната,
което някой бе ми подарил. ...

Като открехната врата...
Двамата да вечеряме във градината,
докато едва виждаме чиниите...
Нито много близо, нито много далеч...
Да разливаме виното и да отпиваме... ...

Черни рокли,
дантели с жартиери,
сатенени чаршафи
намекват за нежен секс!
Срещнах те случайно в нощта! ...

Artist:
Album:
Year: 2006
This unnecessary life...
This unnecessary sun... ...

Лятото, уви, забравило е нещо -
и сега се връща. Иска да го вземе.
Неговите плахи погледи горещи
топлят ни душите в това щуро време.
Слънцето отново смело ни целува. ...

Обичта, ще кажете, че е клише
и може би ще бъде именно така,
но винаги едно писмо в шише
ще пускам във морето със ръка!
И вярвайки, че тя ще го открие, ...

И времето е тъжен знак,
че нещо бавно си отива
и в лепкавия, хладен мрак
душата като стон заспива.
Линеят трескави слова ...

ПОКРОВ
Шест дни те погребвах, любов.
Злоба горя ме шест дни на клада.
За смъртта бях шест дни готов.
Да умирам такава беше наслада. ...

Беше студена зима. Върлуваха болести. Беше настъпила ужасна ситуация в страната. Хора измираха от глад или от студ. Насред цялата тази ужасна гледка едно момиченце по бяла нощница стоеше на заледената тераса на дома си. Виеха ветрове и улиците бяха заледени, но тя не обръщаше внимание. Гледаше проск ...