Тихо плака Септември...
Тихо плака Септември, а после се скри зад баирите
и потъна в зеления ирис на всички изгубени приливи.
И дълбоко вчертано в сърцето на малка седефена мида
се пропука небето. С последния крясък на птиците. ...

Спомените ми се връщат
като жив плет подредени.
Аз отдавна не съм същата,
ти отдавна си със нея.
Искам да избягам тайно, ...

И нямам, нямам път към тебе.
А беше до забравяне отдавна.
Дъждовен. Глух и непотребен.
Април гризе. Април е рана.
Години тъжни. Минаха без глас, ...

ОБЕСЕНИ
Тази есен е съвсем като другите –
бодат стари тръни петите ни.
Зимата и тя ще е същата –
ще живеем в същия ритъм. ...

Стена, издигната от хиляди години,
създадена да брани земна благодат.
В прегръдките ти райските градини
разнасят славата за този южен град.
Водите чудодейни на телата болни ...

Когато отново те чакам, значи съм някъде, където
всяко стръкче трева е ласка вълшебна на южния вятър,
с пеперуди, танцуващи танц на облаче синьо в небето,
и херувимчета бели махат крила в небесния театър.
А казват, че в него, неземния, няма място за всеки - ...

Защо не те срещнах преди?
Сега ни е късно, кажи ми.
Мечтаем за пролет,
а сняг ни вали.
Защо не те срещнах, ...

Стоя в тъмната стая,
слушайки гласа на дъжда
и вятъра как припява,
брулейки клоните и създавайки студ.
Тази приспивна песен - ...

Симеон Дянков:
Във тази кризисна година,
важна е финансовата дисциплина,
затова, дори при магистралните забежки,
настоявайте за касови бележки. ...

Харесах чувството, с което
се събудих тази сутрин,
на душата беше леко.
Искам... искам го и утре.
Хубаво ми бе да зная - ...

Възрастните хора казват, че петък 13-ти е калпаво число, но точно тази вечер ме захвърли в старинния Пловдив, без да имам някаква представа как ще ме заиграят следващите часове.
Вчера тук се запознах с някаква елегантна психоложка, с която разговаряхме свободно и откровено на бира .
От усмихнатите ù ...

Преплитаха се пръстите
смразени в тъмнината,
над тях в красиви форми
гаснеха последните искри...
И не усещах сякаш страх. ...

Всички сме на този свят родени,
не за да живеем, а за да умрем.
И все да не ни достига време
на любимите да кажем ,,Обичам те!’’.
Нали уж дишаме, за да живеем, ...

Вземи ме, лодкарю, в лодката стара!
Зората розови устни разтваря,
пали с целувка пожар над морето
и буди копнежи сладки в сърцето.
Вземи ме, лодкарю, в лодката бяла! ...

Отпред на стълбите стоя.
Бавно рони се всяка сълза.
Дори луната тази нощ не свети.
Може би и тя от мен се крие
и спомените с мен опитва да изтрие. ...

Не е по-късно
от стъпка назад –
в предверие с махала,
остро-честни ръце...
стрели – ...

Изправете се!
Защо прекланяте глави ?
Не виждате ли какво зад маските се крие?
Никога вече Ден след ден...
Отвориха се очите ми за мрака в душите ви. ...

Тих пристан, в който мога да отдъхна след бурен ден. Крепост, в която мога да се скрия. Огледало на моята същност. Всичко това е моят дом. Малък, уютен, изпълнен с топлина. Място, където винаги съм добре дошла. Тук мога да бъда себе си – малка, слаба, незразумна, с безброй недостатъци и трески за дя ...

Искам ти да си до мен,
да усетя тялото ти в този ден.
Искам да ме целуваш навсякъде
и така с теб да продължим.
Да се движим плавно в страстен питъм, ...

Дарено от дедите
Вън падал първи ноемврийски сняг,
засипвал кротко къщи и дувари.
Свирни и песни на момински праг -
дошли за баба тежки годежари. ...

Тръгвам си заедно със слънцето,
но като него дали ще се върна?
Грешки допуснах, признавам,
но ти също гръб ми обърна...
Ще отпътувам с последните лъчи, ...

Възглавка за будители
На кучето оплакал се петела:
„Тази правда, чумата я взела!
Хората ги будим сутрин рано,
с най-прекрасното от нас избрано, ...

МАГИЯ СЪДБОВНА
(Поздрав към всички творци
по случай Деня на народните
будители!)
Звезда ли в гърдите ни огън запали, ...

Георги Кръстевата къща беше най-известната в селото. Навремето собственост на най-богатия чорбаджия, сега беше запустяла и прозорците ù тъмнееха. Легенди се разправяха за имàнето на чорбаджи Георги. Владеел почти всички околни ниви и ливади, стадата му наброявали стотици глави добитък. Работел мъжки ...

Ако си мислиш, че пак ще се върна,
и пак ще протегна любовно ръце,
сбъркал си, принце, не ще се обърна,
(има толкова много мъже като теб).
Загубих години по спирки и влакове. ...

Писта за излитане...
Все в тази точка на
начало в екзистенциално
мое мислено преплитане,
се ровя Аз със собственото ...

Помниш ли ме -
аз съм тази, която те следеше с очи.
Сещаш ли се -
как поглеждаше ме ти.
Помниш ли ме - ...

Ела, да помълчим на бира и цигара,
въпросите да се наметнат със мъгла,
погледнем ли се, грешките прегарят,
горчилката виновно стапя се в жарта
на огъня, роден от нашите желания, ...

Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов - Ме6
Е С Е Н Н О
Пера от птици пална ранен сняг.
Горнякът във усоите засвири. ...

Тя днес е тъжна. А вчера беше щастлива. Тя стои сама вкъщи и не разбира къде сгреши, вчера всичко беше прекрасно. Тя премисля всичко отново и отново, но не вижда причината. Не разбира. Нали той и повтаряше, че иска да е с нея, че тя е страхотна, че е това, което е търсил. И тя му повярва…
Горката гл ...

Преди и след
Изчерпана бях! Сякаш нямах нищо
у себе си или поне до мене.
Безсмислиците бяха мои мисли,
а стъпките ми - дири от пълзене. ...

Съмнявам се, че времето лекува,
зарастналите рани са лъжа
и болката от тях не се сбогува.
Какво, ако напред не продължа?
Какво, ако не искам да се справя? ...

Пътят
Тълпа от хора и картини от изложба.
Приятел, който стихове чете.
Усмивки-маски, пози и надежди,
че следващите може да са те... ...