Бледо-синьо, мастилено изживяване. Скок. Отвътре-навън. За да мога да погледам този миг. Да му се насладя. А после наобратно. Така че той да се влее в мен, да ме изпълни, да ме погълне, да ме изпие цялата и да не остави нищо от мен, освен онова, което искам да ти подаря. Искам да ти подаря розовото ...

Не мога да разбера как раняваш ме и в
същото време омайваш ме.
Срутваш целия ми свят, но пак те викам аз.
Искам да те мразя, но ти си като някаква зараза.
Да пием за тебе, ти ме караш да пропадам ...

ЕДНА МАЛКА БИРА
В моя гьол, все принцеси...
Не остана жаба нецелуната!
Луната танцува в моя гьол
самба по вълните ...

В хармоничното единство на срещата
за момент премина бурен споменен поток.
Настъпилата тишина забушува в океан.
Вълните полагаха ръце на лицата ни,
а зад нас времето изчезна в окончание. ...

Когато те срещнах в един слънчев ден, все още ми се искаше да не залязва това Слънце и да си мечтая, че всеки ден ще е като този...
Видях те прекалено ясно и ме докосна онова твое странно изражение на невинност, онази твоя скрита чаровност, която ме накара да забравя, че някога изобщо съм имала пред ...

Какви ли мисли бродят зад прекрасното ти чело...
Звучат ли като музика на чело?
Лилавият въздух от еротика пари.
Желанието ми се гърчи в неонови пари.
Дори в любовта да си доста вещ, ...

Плача аз сега,
изгубен в моята тъга
заради грешките, които съм направил,
или просто сам съм си го отредил.
Спомени, изпълнени с грешки - ...

Замръкваше душата ми по чужди
земи, така жадувани от мен.
Капризите запълвах с мними нужди,
а нуждите - със доброволен плен.
И залъка оскъден побеждавах, ...

Отново полунощ минава
и пак не мога да заспя.
Хванал празен лист хартия,
опитвам нещо да творя.
Но какво ли мога да създам, ...

За всичките премълчани думи,
за всичките разбити мечти...
за всичката болка...
за всичкото разочарование...
Научи ме как лудо да обичам, ...

Тя от години е моя приятелка,
руса, горчива и слаба,
с блестящи от вино очи
и мъничък знак от съдбата.
Тя от години живее по своему, ...

Забелязал ли си как, когато вали много силно, се вдига мъгла? Сякаш наистина някой излива с чаша вода от небето. В това време си седях и си плачех на вратата за моите си неща. Стана ми смешно през сълзи как можех да стоя в студа по нощница, студените пръски да вледеняват краката ми и да плача, а ког ...

Танцуват край мен
невидими духове -
закрилници, пазители,
водачи по пътя.
Танцуват великия танц ...

Искам да споделя едно свое наблюдение. Често си правя разходки сред природата. По времето на една такава разходка ми направи впечатление, че голяма част от широколистните дървета са нападнати от гъсеници, които буквално унищожаваха всичките им листа. По всичко личеше, че в най-скоро време дърветата ...

Търся смисъл в безсмислието
на всяка секунда…
...................................
И само разум
ще те превърне ...

Защо ли бързаш към смъртта?
Поглеждам плахо към километража,
стрелката мина сто и петдесет.
Дали да кажа нещо? И какво да кажа?-
питам аз сърцето, станало на лед. ...

ПЕСЪЧИНКИ
На Нина
Нощно море, кораби тихи,
залив, от който настръхнали идват
мъгли и далечни светкавици златни… ...

Свалих те
от пиедестала на невъзможното
и те хвърлих
в реката на ежедневието.
Плувай! ...

Отпивам от виното и се чудя
какво да ти напиша.
Утре е рожденият ти ден.
Искам да е стих,
но такъв, интимен стих. ...

Вали, все по-силно вали… Събувам се и тръгвам боса… вървя, вървя бавно, много бавно… Дъждът се сипе, като из ведро. Така силно плиска в лицето ми, като че ли иска да изтръгне от мен някакво признание, иска да споделя нещо с него, но … не мога! Падам на колене и замирам в тъжните мисли, а той вали ли ...

На феята ми
Родила си се фея ефимерна
непостоянна палава игрива
разбира се и леко своенравна
но затова пък – приказно красива ...

Търся те в редове изписани думи,
в четиристишия и бели ямбове.
Дали зад умела метафора се притули
или аз не разбирам твоите жанрове?
Толкоз говорене и толкова казано... ...

Стоях пред входа на болницата, подпряна на дървените патерици, които ми бяха дали, и гледах ужасено стълбището. Докато вървях по коридора на излизане, не срещнах особени проблеми при придвижването с патериците, но сега имах чувството, че ще падна и ще си счупя още нещо. Огледах се безпомощно наоколо ...

Теоретично мъжете са силния пол. Но на практика те отдавна не са толкова силен пол, колкото са били или им се иска да бъдат. Иначе нямаше да ги има тези най- малко 10 неща, които могат да изкарат един мъж от душевно равновесие...
Първо нещо: БЕРБАТОВ ИЗПУСКА ДУЗПА, НО ПРОДЪЛЖАВА ДА ГЛЕДА ВСЕ ТАКА МЕ ...

Появи се смут и тревога в душата -
има ли риск за болните в страната!?
Дали от света ще си отиват тамо,
че политикът не им дава рамо!?
За народа на кой днес му дреме? ...

Али гледаше надолу. Някаква следа от вина премина за миг по лицето й. Дългата й черна коса стигаше до голия й кръст и я гъделичкаше, но тя не се дразнеше – беше свикнала. Отдавна беше започнала да носи къси потници и тениски. Краката й бяха дълги и изящни в късите панталонки, тялото й беше като на м ...

Без да те будя…
Тази вечер надникнах в душата ти…
Тя не отвори тайни покои.
Беше жадна. Отпи от сълзата ми…
Пожела да говорим… говорим… ...

Внезапно тоя дом превзе -
нечакана и нежелана,
а чуждите ти рамене
ще спят върху възглавницата мамина.
Не вярвам аз, че белокосата любов ...

И в тази нощ, разпуснала косите,
Луната пак на теб ще заприлича.
Вперила взор във лика усмихнат,
с очи ти казвам - още те обичам...
Тази нощ с мечти към тебе тичам, ...

Очаквах нещо повече от теб,
а не просто да я захвърлиш,
както би постъпил поредният
и неповторим кретен...
Очаквах в твоето лице ...

Доземи огънато дърво
от вятъра не се прекършва,
но измъчва се
от писъка му...
Дори да спрат стихите ...

Тръгнах си... остави ме...
пусни ме... забрави ме...
намрази ме... моля те... намрази ме...
забрави моето име...
Моли ме... моля те - моли ме... ...

И ето - пак е лято.
В тревите лъч загубен
пак търся из полята.
Отново сам и влюбен -
пак търся. Не от вчера... ...

Когато пътя ти отворят, от дупката пълзиш нагоре. Тръгваш.
Растеш и като всички чудиш се, не знаеш колко дълго ще те траят.
Черен ли си, бял? От слънцето огрян или срамно в сянката заврян?
За малкото ще си благословия, за другите проклетникът неземен, който
търси пътя си напред, нагоре и час след ча ...