(по Е. Иванов)
Може Вазов да си чел през ред,
може Йовков да си чел през страница,
за Лилиев да си чул през плет,
ама всяко нещо има граница. ...

Под булото на святост тиха
навлезе с жар и пламък тих.
До мястото със нежност скрита
да стигнеш аз ти позволих.
А дланите ти бяха жадни ...

В името на Любовта дарявам!
За страховете привидно свои забрави,
ела при мен, за миг да чуеш се поспри
и аз ще ти даря най-зелените поляни,
със свежи, дивни цветове обляни. ...

Пътека
За последен път ще излея
светлината, сълзи ще раздавам!
В чаршафите гробна постеля
ще свия за теб на прощаване!... ...

Да
Не всеки огън носи топлина.
Не всяка болка крие самота.
Не всеки поглед лепне от нега.
Не всеки спомен пази радостта. ...

Не искам... Обяснения, успокоения...
Не искам... Не искам съпричасност.
Не искам да знам как избледнявa с времето.
А беше изгарящо, сладко-опасно...
Не искам... И това залагане спечели съдбата. ...

Не слушай никого.
Не е лесно, направи го,
защото кафето потъмня.

Вярвах, че има нещо на света,
но оказа се той празен,
исках да обичам, но останах мразен,
погазен от себе си, от другите.
Не живея, аз просто съществувам, ...

Моят съвременник – корабокрушенецът
Човек винаги вярва в нещо. Някои си избират бог и се отдават на духовното. Други живеят за семейството, децата си. Трети предпочитат далеч по-материални неща – парите, хубави коли и така нататък. Моят съвременник далеч не е човек без ценности; дори често е готов н ...

Дишаш ли?
Чувстваш ли?
Знаеш ли какво е без теб?
Студът бавно пълзи по земя, пълна с грубост и власт.
Обладан е дори заледеният храст. ...

Остаряване -
по пожълтял мустак от сълзите отмита
никотинова самота

Самота ни разделя.
С Нея се любиш, с Нея заспиваш,
при Нея се връщаш вечер след работа.
Тя е на на масата твоя приятелка.
От Нея ревнувам, ...

С глава стени троших
С мелници и великани аз се бих
И смятах се за Дон Кихот
В тоз объркан наш живот
Яхнал смело Росинант ...

К'во сме ний? Една Божествена искра, която единствено е жива у нас и движи цялото ни тяло. А то не е живо. За миг тялото се разпръсква, но искрата остава да живей. Това съм чул от тейко си. Беше мъдър челяк. Вярваше в Бог и Бог му даваше своята мъдрост. Един ден ме извика при себе си и ми рече: "Син ...

И някога прогледна...
Слепи очи
в непрогледно проглеждат,
истините незнайни
- мълчаливи изглеждат... ...

Не пускай вятъра дърветата да брули,
щом те във лед едва стоят сега,
не ще да пуснат днес те вече дюли,
не ги мъчи, днес стига им студа.
Прости на своя кон, ...

Неканен гост потропа на вратата
и без да пита влезе и крещи:
- Пусни ме вътре - аз съм Самотата
със теб ще пия!... Сядай и мълчи!...
Небето ли? Не гледай го - далеч е! ...

Тя лежеше на басмената възглавница с притворени очи. Косата ù, навита на стегната плитка, уморено бе отпуснала крила. Мъжът се надигна на лакът и я погали по лицето бавно.
- Искаш ли малко вода? – шепотът му преплува мрака.
Тя само поклати безмълвно глава. Той се отпусна до нея и двамата слушаха в т ...

Знам, че някой ден ще си отида.
Ще захвърля всяка грижа и проблем.
Ще ми се да мога да ви видя
как вкъщи ще се справяте без мен!
Така е, ще си ида някой ден. ...

Любов, за мен си всичко,
най-хубавото в моите дни.
Без теб щях да съм безразлична,
отровена от горчивини.
Ти всички радости ми даваш, ...

Да, аз имам сърце на дете и то е чисто, свято и невинно. Навярно не разбира всичко ясно, но е сърце - ранимо като птичка.
И днес, след дълго време, нови дни, в мен не виждаш нищо детско. Но зная, спомняш си преди, когато беше друго нещо. Развивах се тогаз едва, сега съм пълна и готова. Пораснах, да, ...

Мълчи поне сега, сърце
Не искам нищо, само свойта тишина
и млъкнало сърце - несбъднати копнежи,
и погледи, замислени във свойта висина,
излишни станаха – безсмислени пълнежи. ...

Едно научно предположение.
Жените са като козите –
врещят, крещят,
и миризмата
на пръч най-силно ги привлича. ...

I have nothing left to give
I have found the perfect end
You were made to make it hurt
Disappear into the dirt
Carry me to heaven's arms ...

При мене любовта дойде без виза!
Усети я сърцето изведнъж,
през дюните, когато в тях заслиза
неземен, като в приказките, мъж.
Пристъпяше със полъха на здрача ...

В ресторанта...
Защо в ресторанта всички ни гледат в очите,
нима виждат майсторски скритите сълзи
и не смее никой, нищо да попита,
толкова ли много си личи? ...

Вървях бавно и търсех с поглед едно усмихнато лице. Нощта отдавна бе завила с черната си пелерина заспиващите улици. Зад редките светещи прозорци самотни компании правеха равносметка на погребаните си надежди. Други давеха в чаши своята вяра за по-добра съдба.
Изморен трамвай бавно се приближи до сп ...

Теб да докосна... Исках го лудо...
На твоите скули пръсти да сгрея...
Но се страхувам... Не искам да будя...
Зная, в съня ти, съм твоята фея...
С часове мога... Така ми се струва... ...

В един късен, септемврийски следобед слънцето се скриваше зад тъжните клони на дърветата, оцветени в есенни цветове. Тя сама седеше, спокойно облегната на парапета на моста, потънала дълбоко в призрачни спомени. Нейните очи пробляскваха, овлажнени от идващите сълзи. Колко беше хубаво да обичаш. Колк ...

Разголен, рискът
гъделичка вярата.
Залязва страхът.
Пияни мисли.
Недопити чувствата. ...

Дискриминацията Боли -http://www.vbox7.com/play:62daba38
- Съжалявам, ако нямаш резервация - не може да влезеш!
(Струваш ми се малко тъмен)... това четях в очите на "фейс контрола" на входа в новооткрития пиано бар. Докато охраната ми говори на - Ти, около мен необезпокоявани влизат гости. След упор ...

Денонощие
Ето я луната се показва на небето
и залезът се скрива в морето,
падащи звезди се виждат
и сияния се привиждат. ...

СНЯГ
Сняг дошъл е от небето
и в лед замръзнало е морето.
Навън пухкав сняг вали,
а в къщите - камината гори. ...

Любов необяснима
Щом кехлибар в дърветата засвети,
обречени на есенно изгнание,
вий идвате със тържество на цветовете
и със божествено ухание. ...

Посоката не виждам в мрака непрогледен,
не чувам музика в суетен шум,
но крача аз с копнеж пореден
и раз-два повтарям си наум.
Весел, тъжен, богат и беден, ...