Днес красиви спомени изградих,
че до теб смело се доближих
и казах това, което ми тежеше,
изрекох го на глас -
обичам те аз! ...

Не следвай слънцето,
ако не го разбираш в себе си.
То знае за какво изгаря
вечер в своите лъчи.
Ти знаеш ли? ...

Богатството ми няма да откраднат,
но аз сама от обич ще го дам -
да подмени обиди и злорадство,
да бъде като нов духовен храм.
Богатство е, каквото и да казват - ...

Вълевски изчезна някъде - мисля, че си замина за вкъщи; разболя се, вдигна температура и един-два дни само се излежаваше в стаята. Може би от многото алкохол, който изпихме. В интерес на истината, по-едно време и аз имах чувството, че, ако продължаваме в това темпо, ще пукна; всеки ден едно и също: ...

Нели Фуртадо и Диджей Тиесто - Кой иска да бъде сам
I was waiting for you to notice me
I've been hanging around for a minute
Baby don't give me you it won't hurt me
I don't even know if you deserve me ...

Едно бесило черно още там стои
край София, невидимо за всички,
и още крясъкът на гарвана ехти
с плача на майка в зимна вечер.
В борба неравна за свобода ...

Залагаш на невидимия свят –
божествено-нетленното,
безкрая...
Открихме се, Любов, по Божий знак.
По волята Му рУшим из жарава... ...

"Житейски рефрен"
Стоварваш се на гръбнака,
плътно,
мълчиш и тежиш
до късното стъмване. ...

Ех, Апостоле, къде останаха мечтите,
къде да дирим справедливост, доброта?
Ти знаеше ли нявга, че душите ни
не ще намерят път към свобода!
Отдавна вече няма хора като тебе, ...

РАЗГОВОР НА 19 ФЕВРУАРИ
Дойдох, не за да плача над гроба ти –
живите не са за оплакване.
Кажи ми, лесно ли счупи оковите,
дето душата ти стягаха? ...

Заспиваш с мисълта за мен. Разбрах.
Възглавница съм мека, топло одеяло,
постеля нежна, везана със звезден прах,
сатенен дъх по изтощеното ти тяло.
Сънуваш мен. В съня си се усмихваш. ...

По детски ранима
Не ме оставяй в тъмното сама.
Пораснах, знам, но още се страхувам
от сенките по моята стена,
които вятърът свиреп рисува. ...

Момент като вечност
Минава леко притеснена
с поглед, зареян в земята
- не мисли къде е в момента
и тъжно косите от раменете ...

Левски.
Вяра.
Знаме.
Кръст.
Левски. ...

МЕЧТА
Мечтая да те видя аз сега
в мрака и ужасната тишина.
Светлина да бъдеш ти за мен,
като омаен и прекрасен ден. ...

Имам нужда за малко...
да полетя.
Оглеждам се за крилете си -
не чувствам болка,
а само празнота. ...

Сякаш щом усмихнеш се, грейва цялото небе.
Ти сияеш като звезда, от която аз отпивам светлина.
Сякаш щом усмивката ти на устните гори,
този свят от чистота блести.
Чудо мое, моя нежна искрена любов, ...

Всеки ден наум си преговарям
последния ни разговор със тебе.
Усмихната очи затварям,
а погледът ти се забива в мене.
Онзи поглед... с който притъпяваш ...

Черният мрак ме обгръща,
луната ме гледа със жал.
Дори и самотната къща
изпитва към мене печал.
Цветята оклюмаха снощи, ...

Левски
Твоето име днес е светиня
за целия български род.
Твоите слова биле са, магия,
за светла съдба е бил твоят зов. ...

Ти си като вятъра,
див и непокорен...
заплиташ се в косите ми,
премрежваш и очите ми,
далечен и просторен ...

Моя слънчева тайна, здравей!
Kолко дълго вървях, да те видя!
В миг единствен стоя с часове,
все така ти насреща ми идеш.
Грее свидното синьо: ела, ...

Тътен на буря.
Вихър, порой и сумрак...
Тревожни птици...

Мечтата гали
миглите на спомена
и тихо плаче...
Спи истината
до лъжа разголена. ...

Аз искам да се върна в безгрижното си детство,
да полетя като пеперуда над света
от приказки, игри и песни... и с необяснимото вълшебство
да потъна във забрава така до сутринта.
Море от спомени връхлита ме. ...

Във двореца на своите чувства
пак се връщам, избягал от плен,
и се питам дали да възкръсна
и да вярвам в копнеж нероден?
Знам, пресичах все чужди пътеки, ...

Един акорд от тишина,
един акорд могъщ и мрачен
... във мене тишината плаче.

Полита щастието и гони сълзата,
яхнало вятъра, препуска в нощта,
за да я изтрие от лицето на жената
и тя да пребъде в очи небеса.
Като Вечерница, която нежно в мрака ...

Щом гониш черния монах
сред нощ, обгърната в мъгли,
на гения си с поглед плах
не се отдавай ти. Поспри
тоз огън силен и жесток, ...

Горе, в студената каменна кула
на древния замък, до тлеещ мангал,
дълбоко замислен седи побелял
стар алхимик. Тихо шепне си: „Чу ли
молбата ми страстна, о ти, Азазел, ...

Нарисувай ми тяло, за да не се чувствам безплътна.
Нарисувай ми крака, за да стигна до теб.
Нарисувай ми ръце, за да те прегърна...
Нарисувай ми глава, за да мисля за теб.
Нарисувай ми очи, за да те видя. ...

Все те търсех, очаквах, жадувах,
все си мислех, че чудо ще стане,
все те молех и все те бленувах,
но не се върна ти при мен, мамо.
Все пронизваше вътре във мене ...

Съдбата попита ме вчера:
"Избери - ще обичаш
или ще те обичат?"
И ето, сега ще избирам.
Няма монета с две лица... ...