Людски двойки раждат
любимци домашни.
Привидно за село въздишат,
нагледно в огромен град дишат.
В читалища лафят (с) клюкарки служителки, ...

Сънуваш ли звездите още?
Сънуваш ли морета и слънца?
Сънуваш ли оная тайна сила,
която носи любовта?
Сънуваш ли любов на водопади, ...

Лесничеят
Образ нов сега се е родил и се оформя -
Човек нов - Лесничея.
Името това условно е - прозвище избрано.
На човек с гората свързан двойно, тройно - ...

Приличаш ми, народе, на евнух,
доволно клекнал във нозете на везира
забравил и загърбил мъжки дух,
който със жените се гримира.
Приличаш ми, народе, на дърво, ...

Седнала съм да ви разказвам пак съседска история. Но този път няма да е за любители на тоалетни. Няма да е даже за „две съседки, две кокетки“, защото моите герои са разнополови. Мъж и жена, демек. Трети пол не се предвижда /трижди анатема на Истанбулската конвенция!/. Няма да е и история за мотики, ...

Ти си
като повредена кукла
Кукла на конци
Някой дръпнал ти е шнура
и объркал ...

Ж И В О Т
Не усетих моето "Велико" пристигане
в този свят от твърди илюзии,
как от пропадане се превърна в издигане
с шамара подарък по бузките... ...

Групата им продължи да върви необезпокоявано още няколко минути, като мошеника на привидно случаен принцип просто свиваше в някое от разклоненията. Накрая излязоха в някакво голямо помещение, от чиито стени и таван се отваряха малки и големи тръби и изливаха съдържанието си вътре. За да стане картин ...

Там някъде зад хоризонта
някъде във времето отвъд
отвъд земното и небесното
отвъд цветовете на дъгата…
Небето да пропадне в бездна, ...

Твоят лик, Василе, виси на стената,
в много кабинети на стените стои.
Ти пое на българския народ вината,
а той роб беше и сега някак си се тай!
Ти си и на стената на някои богаташи, ...

Струните ми тихо изтъняха
и восъчно луната преоткрих,
изгреви залязваха, голяха
мечтите сини, белия триптих.
Сочеха "оракулите" пътя, ...

Докосване с ръце,очи и думи
е най-доброто нещо на света,
да бъде тази тръпка помежду ни
и да я има просто любовта.
Но какво е любовта без думите, ...

Дочувам звук. Лъкът ще ме погали.
В окръжността му звънко ще трептя.
Навярно имам хиляди провали,
но истината е… сега горя…
Изгарям под дланта на нещо силно ...

Оставам с тебе, луна...
Ти знаеш всичко за моите нощи.
За безкрайния монолог, обвит в тишина,
зад прозореца… лицемерен доносник.
Ти си ми... като дружка една. ...

Когато тишината ми говори
и нещо не ни пречи за това,
без думи сякаш ми шепти отгоре
и пиша най-красивите слова.
Когато тишината ми пътува ...

Козичке самотна, пак двама сме с тебе
на хълмчето с камъни бели;
пак гледаш на север звездите и де ли
са дните край теб отшумели ?
По залез ти ставаш червена и жарка, ...

Под болничен прозорец, замъглен
от сухите лъчи на юлско слънце,
клечи един Ромео с мургав тен
и яростно реве, почти по лъвски:
"Албено, хайде слизай, аз съм тук! ...

Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...

Да бъдеш мъж,
Това не се учи изведнъж.
Да покажеш мъжка сила,
Не значи да риташ кога в краката ти съм се свила.
Кога съм слаба и уязвима, ...

Вгледах се в очите на слепец.
В онази безконечна празнота.
Лутах се из тях като крадец,
намерих най-желаната мечта.
Прегърнах я и бързо затърчах, ...

Демократи и демократки,
защо пак само за едни има
уиски с ядки!?

Отворих очи и те видях,
провиснал над мен,
със същият поглед пламен.
Погледнах те както гледах те преди твоята вечност
и осъзнах че загинала съм вътрешно в безследност. ...

/Ти знаеш защо.../
На 101-я етаж, в 101-я живот,
отново ще се срещнем,
ще бъде грях или съдба
целувката гореща. ...

Омотана в примките на живота, свеждам глава.
Очите са приковани към пода.
Стаята е малка, а душата ми е свита на кълбо.
Уморени илюзиите се борят с реалността.
Устните ми са влажни отражения на целувките. ...

Сдъвквам те в мислите
и трудно те преглъщам всеки ден.
Така париш в очите,
че сълзите забравят за мен.
Копнея те само ...

Лятото е моето вдъхновение. Особено вечер. Особено край брега на морето. Особено на онези мостове навътре в сърцето на морската гръд, които вечно забравям как се наричат. Това сега няма значение, защото имам уговорена среща с вятъра.
— Още мъничко – нашепвам си нетърпеливо и поглеждам жадно небето.
...

Кресливи истини,
изстрадани мълчания,
задушни хора,
търсещи внимание...
Въпроси, сочещи те с пръст ...

Искам да си моят ангел!
Мен като поглеждаш,
името ми всяка сутрин
нежно да шептиш!
Искам да си мое слънце, ...

Нищо даром днес не идва, уви,
трябва да си го вземеш с борба!
Но не се предавай, напред върви,
само тъй ще е добра твоята съдба!
Почти цял живот ти се мъчиш, ...

От първи поглед трепетлика
доведе ме до първи грях:
за гладиола те повиках –
мушкато и шибой набрах.
Бегонията ти последва, ...

Наеха стая в малкото мотелче –
единствено за гости на градчето.
В един петел, обичащ да се перчи,
загледана бе Поли зад пердето.
Баща ѝ често палеше колата ...

Глава17
Самата сграда на генералния щаб не представляваше голяма и внушителна сграда. Точно обратното. Тя беше ниска двуетажна полегата постройка тип хасиенда. Залата за инструктаж заемаше целия втори етаж. Тя представляваше една огромна зала с много дълга маса по средата и с различни военно-стратег ...

Вторник е мощна бутафория.
*
Вторник е 60-дневна интимна история.
*
Вторник е изкривена реалност. ...

Какво си казаха сърцата ни,
когато оставих оранжевото растение
на масата, до книгите: фонтанът ръмжеше,
перуанците хранеха душите на дедите си
с музика, трамваят летеше; (дъгата!); ...

Улиците бяха пусти. Гледах разкривените плочки и броях крачките до всяка следваща дупка. Гласът му ме стресна.
- Искаш ли да ти покажа щастието?
Пред мен стоеше някакво странно създание. Нито мъж, нито жена, нито дете, нито старец. Главата му бе с рошава коса, половината бяла, половината черна.
- За ...

И по европроектите
и по европрограмите
стриктно спазваме
измамите.

Не съм се провалил. Просто открих 1000 начина как не се пише поезия.
Стихосбирка ли да си създам -
с хилядата изтрити стихоплета.
Написани макар със плам
и със дъх на ракия и мезета. ...

Доскоро си вменявах, че съм луд,
щом всичките ми блянове трепереха.
Далѝ от твоя страх или от студ,
смразѝл те от реалност във химера.
И в този свят, до ужас погрознял, ...

Защо забравихте, че преди век Зорбас чрез Казандзакис рече: „Докато има родина, човек ще остава звяр.“?

Всяка нощ е по-красива,
щом за тебе мисля аз,
а луната мълчалива
в небесата е за нас.
И по лунната пътека ...