1. Маскирах се, като задник... а балът се оказа в гей-клуб...
2. Загубих си мозъка... оказа се, че по-добре си живея без него...
3. Изпих си заплатата... а после жената ми изпи кръвчицата...
4. Похвалих се с мъжкото си достойнство... и събудих женското любопитство...
5. Влязох през задния вход... а ...

Всичко мина по план. Не будехме интерес или подозрение с раничка на гърба, в джобовете й шишета вода. Сара вадеше портфейла си плащаше с турски лири, снимахме се на по-интересни места, или в кафето пред чашка турско кафе и вода, обядвахме, и все нещо ни дърпаше към хотела,...мдаа, следват папките.
Д ...

Безкрайност- домът ни уютен ще бъде,
изплетен от свилени нишки безбрежност.
Далече тревогите ти ще изпъдя,
съблякла най-фината дреха от нежност.
Страните ще галя с орисващи длани, ...

Телата пулсират в нежна симфония, луната следи отсреща,
в стаята нека дойде нощта и в прегръдка гореща,
да напиша от обич слова, за теб копнея!
Луната удря нашите тела и достигам жарък епогея!...
Трепваме от вълнение, като пустинни диаманти през деня, ...

„Ах ты Доля, моя Доля”
Ориснице,
защо ли съдбата ми
на
друмник ...

Миналото:
Не ме забравяй, ти израсна с мен,
открих ти съкровените си тайни!
Летеше след мечтите всеки ден
от минус някъде, до плюс безкрайност. ...

С теб не искам да бъда сама,
така силата в мен ме напуска.
С теб не искам да бъда сама,
така светът ми руши се на две.
С теб не искам да бъда сама, ...

КОГАТО БЯХ СПАСИТЕЛЧЕ НА ПЛАЖА
... когато бях спасителче на плажа,
девойките лепяха се по мен,
а днеска съм самотен, да ви кажа,
и даже вече нямам тоя тен, ...

ПРЕГРЪДКА С ДЪРВО
... дървото, по което някой ден
ще се кача – и няма да се върна,
за малко хвърли сянка и над мен,
за вас летата предстоят тепърва! – ...

ПЪТЕКИТЕ, КОИТО ЩЕ НИ СРЕЩНАТ
Понякога не бива да ми вярваш,
ако ти кажа, че ще си отида –
тъгите са препълнени с коварство.
а аз отглеждам бисер – както мида. ...

КАМБАНИТЕ БИЯТ ЗА ТЕБ
... доде под жълтата Луна си тътрех снежните апрески,
и София не ме позна пред храма "Александър Невски",
а сетне – в подлеза на ЦУМ, за теб си мислех упорито –
как ще те черпя със локум, а не, да пази Бог! – със жито, ...

Човекът
Какво е човекът?
Анатомия, философия?
Мистерия, изкуство?
Творение божие, ...

Любовта не подбира нито времето, нито мястото, нито дори човекът. Един ден просто идва и променя животът ти.
Срещна я на партито за рождения ден на Калъм. И най-смешното е, че отиде там случайно. Не обичаше рождените дни. Не обичаше шумната тълпа от мъже и жени, които се веселяха така сякаш светът с ...

Чисто е. Светло е.
Всичко пред нас.
Смисълът. Има го.
Профил. Анфас.
Спира миг. И за миг ...

Защо винаги търсим, облага...
някой от някъде реверс да направи!?
С комплименти да ни съсипе...
че сме най добрите... а стига де.
Не сме ли хора... обикновенни! ...

Не искай всичко от живота,
а само босата мечта.
Не ставай роб на суетата,
прегръщай малките неща.
Когато утрото настъпва, ...

на Христо Смирненски
Ще пробием прозрачната твърда стена
и ще минем свободни оттатък -
там, където разцъфват красиви цветя,
ще живеем с любов, без остатък. ...

Предварително ПП: Не е четиво за всички. Прекалено фантастично и реалистично.
Извинете, значи…
Но Майката природа обича шегите. И това също е вариант на развитие…
Внезапно се плесна над очите и аха-аха да съдере иначе яката кожа около рога. Ама така си е, като се заглежда по изящните опашки на минав ...

Кривиш си душата, “приятелю”.
Объркваш си здравето, с тези лъжи.
Пикаеш, обърнат към вятъра,
а урината съхне… по твойте очи!
И така се вмирисваш, тотално! ...

В света ми вече няма сивота,
вече не ме боли както преди.
Защото най-накрая те открих,
и мъката вече се дели на две.
Днес се вглеждам само в теб, ...

Ето, казвам го. Нека повтаря ги ехото,
прости думи: Обичам, обичам, обичам!
От това (само моето), дето не взеха те,
имам слънце и ноти, и лудо момиче.
Ето има ме, чакам те! Тръгваш ли? Болката ...

Мечтая те и винаги ще те мечтая,
макар да се превърна в сбъднат сън.
Ти ще останеш символа на рая
в живота глух изтрополил навън.
След тебе всичко губи смисъл, ...

Маратонец
Съдията тича деветдесет минути
по футболния терен с футболистите
и деветдесет минути пред феновете
на загубилия отбор!? ...

Обичайното посрещне от гарда под рамката-металодетектор с дежурните си въпроси
Сара каза, че искаме среща с директора по въпрос, който ще обсъди с него. Съобщи по радиостанцията, дойде друг гард и ни поведе към фотьойли да изчакаме. Сара ми се усмихна подкупващо и ми напомни.
- Същите указания важат ...

Да срещнеш себе си на Е.
Да срещнеш себе си,
преди да се родиш,
завързала плацентата за страховете си,
откриваш думите, за да се споделиш... ...

Дълъг е пътят между ума и сърцето,
макар, че делят ги две педи само!
Винаги спорят! Не намират консенсус,
вместо да решават проблемите заедно.
Умът е на години, улегнал, лежерен, ...

Искам бодро на живота да гледам,
при всичките неприятности в него!
Който само се оплаква, е без победа,
животът не трябва да е сал тревога!
Не овчи възторг, безумие е това, ...

Стъпваше леко по пътеката и не усещаше почвата под себе си. Чувство, като това, че пропада в пропаст, но пропастта се оказа над нея - небето. Гледаше ятата от облаци как се разпиляваха в безкрая му и летеше сред тях.
Дали наистина можем да виждаме, чуваме и усещаме всичко това, което ни заобикаля – ...

Миг тринадесети - Целувка
С целувка от любов, примесена с копнеж,
денят ти става смислен и някак си по свеж.
През трудности минаваш по-лесно от преди,
когато вече знаеш, че ТЯ до теб стои. ...

-Дали животът на земята има стойност? -
попита ме с горчилка във гласа.
- Животни има в бъдното безбройни,
но сал човекът търси му цена.
- Дали в живота ще намеря смисъл, ...

Всеки отговор ражда по залез въпроси.
Този свят без любов е на път да се срине.
Тя все още за мене облича и носи
най-красивите рокли в зелено и синьо.
Бели перли изгряват на тънката шия ...

Увеличават трудовия стаж
и пенсията вече е мираж.
Ще трябва висш финансов пилотаж,
за да не "кацнем" в държавния екарисаж.

Аз зная, че планетата Земя
не е най-хубавото място за живот,
човеците битуват ей така,
както битува всеки идиот.
Какъв е смисълът? Един урок, ...

Ще зайде славата на вековете,
в които тука сме живели
и тия висове – от гром обзети,
ще глъхнат – веч осиротели.
Ще слезем в долина с химери, ...

Разговарят две птици с различни окраски,
но естествено без да са сложили маски:
- Защо чернотата по тебе все лепне? -
попита едната и то без да шепне.
- Защото, това е цвета на предците, ...

Чувството за благодарност е онази вътрешна потребност да отвърнем подобаващо на нещо, или някого, в някаква житейска ситуация от която чрез действията, или бездействията си, отсрещната страна ни е доставила някаква емоция, свързана най-често с щастие, задоволство, задоволеност, или нещо си съдържащо ...

Говоря си сама със тишината
и с егото, което негодува...
Ето ме, отново съм жената,
не успяла и грам да се преструва.
Така и не показах любовта си, ...