Луната пак е пълна -
дявола зове,
да убие безразсъдно
моето сърце.
Луната пак омайва ...

Една от милиони
Капка от дъжда,
стръкче от тревата,
зрънце от ръжта,
косъм от косата! ...

Първично е желанието за мъст –
да въздадеш стократно справедливост.
Око срещу око, и зъб за зъб!
До дъно чашата да е горчива!
Първичен е копнежът към честта – ...

... нелепо - както от ъглите съмва.
Ще се стъмни,
както вчера и отпреди
любимите ми ще изпълзят -
призраци, ...

Когато се пробудят
чувствата
като диви реки,
излели потоци
скръб и гняв ...

дрехата изискана
но от деколтето
не прелива плът и
парфюмът е дискретен...
не изригва привличане - ...

Минало свършено
(в настоящето)
Изминали са толкова години -
и двамата със тебе да се срещнем.
Секундно във почуда да застинем. ...

Ноември е хубав,
светъл и ведър.
За зима забравил,
на слънце е щедър.
В езеро малко ...

Паяк през стъклото
със завист поглежда
омотаните ни тела

Обичам те,
когато думите убиват -
без всякакво замисляне -
усмивката на моето лице.
Обичам те, ...

Накъдето отдавна си тръгнал, оттам се завръщам.
Там изглеждат проклети дори добродушните черкви!
И небето се сгърби. А ангелски белите къщи
търсят още звезди и бездомно - нагоре - се блещят.
Накъдето си тръгнал, е празно и приказно сиво. ...

Тя никога не е доволна
и вечно крив ù е светът,
и все душата ù е болна,
отритната - за кой ли път!
Лицето – вкисната чорбица, ...

Аз бях ли, не бях ли щурчето, детето -
сребристата панделка в ъгъла бях ли?
Идея за песен подхвърли небето,
а може би нея… не пях ли?
И кротко, и нежно възкликна небето, ...

Забързани в безумно ежедневие,
забравихме как трябва да обичаме.
Притиснати от фалш и лицемерие,
във суета и глупост се увличахме.
Загърбихме и чувства, и емоции - ...

Студът свирепо ме стисна в прегръдка,
ледът бавно в кръвта ми пропълзя...
Уплашена се свих в своята черупка,
изтръпнах... всичко в мен за миг замря.
Сърцето загуби бързия ритъм, ...

Чудото Живот
Човек на този свят се ражда сам...
Напуска топлата утроба с неохота...
Като самотен сал той плува във огромен океан...
Пробива пътя си във океана на живота... ...

Кристалните ми усмивки ли? Строшиха се.
И купешките ми маски се изтъркаха.
А две пияни вишни - донапиха се
и в шейкъра на времето се пообъркаха...
Сервизът с порцелановите чаши? Изпочупи се! ...

С дъх на лято ме обличаш.
Тънка дреха е грехът.
Как не искам да съм гола,
а върху ми сипе се дъга.
С пеперуди от коприна ...

Кентавър
Болят колената. Много път извървя,
но копитата питат за още.
И крещят сетивата, изпаднали в страх
от несигурност в старите кости. ...

Творбата ми беше
от осем куплета
с думи и рими,
точки, тирета.
Редактор, обаче, ...

щеше да е прекрасно Кнут Хамсун да е от Лом
щях да разбирам по-лесно всички скандинавци
участващи в мрежата на масовите комуникации
глада
победата на духа ...

От всички мои стихове без теб –
това е първият.
Сърцето стана на каручка,
с едно червено колело.
Ще натоваря името – и сбогом.

Сутиенът с любопитство се огледа:
Не е съпругът! - помисли си сега.
В гърдите тръпка позабравена премина;
неясен трепет пък изпълни немирните зърна.
Бикините - отдавна чакали те нещо по-различно, ...

Естествено, не си говорим с месеци,
философски приели сме нещата,
понякога се любим мълчаливо,
за да не стреснем радостта в сърцата.
У нас е тихо, много тихо, ...

04:13 часа. Влакът от Бургас за София. Влязох в полутъмното купе и седнах. В купето имаше двама мъже - единият спеше, другият гледаше будистки съсредоточено малка бутилка "Блек Рам", сякаш очакваше от нея да получи отговора на вечния въпрос "Ти мен уважаааш ли ме?"... Затворих очи с намерението да п ...

Сиво-бялата пустош беше огряна от червено-оранжевите ивици на залеза. Тогава сенките, които минаваха случайно, догониха розовите и теменужните видения и затанцуваха около тях. В изящните им извивки се прокрадваха лицата на стари като земята предания. Чакаха края на танца, за да разкрият някои от сво ...

Посрещнах съвършения Ромео,
изпратих го във версията "Фал!".
Хиляда женски крепости превземал,
а никоя от тях не задържал...
Сега ми мигаш гузно на парцали... ...

Бяла приказка,
спокойствие и тишина.
Бялото е скучен цвят за мен,
а от спокойствие сърцето забравя
как да бие бързо. ...

Виж ме... като за последно!
Мили, хайде ти ме целуни...
отново приказно, вълшебно...
любовта като тайфун да ни връхлети...
Не чакай мойте думи, нека всичко ни сплоти... ...

Помниш ли онази нощ, кажи,
себе си ти дадох, а ти на мен - само лъжи.
Помниш ли онази страст, която ме изпепели,
а ти какво: просто нямаше кой да те задоволи.
Помниш ли, една лъжа не казах ...

Какъв улов, Дони
Мислите ми бяха тревожни,
съчетани със самоуважение.
Какъв улов, какъв улов.
Никога няма да ни хванеш, ...

На село
(преди на път)
Преди да тръгна на път отивам до село. Идеята е да съм сам. Да си сложа мислите в ред, да хвърля по едно око на ливадата пред вкъщи, да чуя петлите и лая на съседските кучета и да се отчета пред комшиите Цането, Йвайло, Кирчо, Светла и Пешо. Цането ме усеща веднага и идва с ед ...

чернобялото...
отмива от клавишите съня ми
нотира те в окапалите рози
обгръща в пурпурно плътта ми…
и теменугите разцъфват онемели ...

От мига, в който с теб се запознах,
че ще бъдем заедно мисля, че разбрах.
В очите ти красиви ясно аз видях,
нежността, любовта и просто онемях.
Мисля, че се влюбих, ...

Стоях си сам, прегърнал скуката,
а в главата ми похлопа нещо диво.
Без мисъл по клавишите зачуках
и стана цветно, промени се сивото.
Издава весел звук клавиатурата, ...

Щастие
Днеска отново обикнах жена си.
Тя готвеше нещо във кухнята
и го посипваше със щастието,
което от сърцето й избухваше. ...